Решение № 422 от 29.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Благоевград, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20251200500472 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от А. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, чрез адвокат, против Решение 95/16.02.2025 г., постановено по гр. д. № 1399/2024 г. по опиоса на РС- Благоевград.

С обжалваното решение № 95/16.02.2025 г., постановено по гр. д. № 1399/2024 г., РС- Благоевград е отхвърлил предявения от А. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **, против ТП „Държавно горско стопанство Симитли”, БУЛСТАТ 2016275060176, териториално поделение на „Югозападно държавно предприятие” ДП, гр. Благоевград, със седалище и адрес на управление: гр. Симитли, ПК 2730, ***, общ.

Симитли, обл. Благоевград, представлявано от директора инж. Б.Г.К., иск за отмяна на наложеното му със Заповед № РД-07-154/29.03.2024 г. на директора на ТП „ДГС Симитли” дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.

Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от А. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, чрез адвокат. Въззивникът сочи, че постановеното по делото решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като при постановяване на решението си първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Твърди, че неправилно РС - Благоевград е приел, че не са допуснати нарушения на чл.

193, ал.1 от КТ относно задължението за изслушване на обясненията на работника, както и че не е анализирал задълбочено свидетелските показания.

Сочи, че неправилно районният съд е приел, че се касае за изключително морално укоримо поведение, тъй като е възприета преценката на 1 работодателя, че служителят умишлено е нарушил правилата на поведение, регламентирани в Етичния кодекс. Твърди още, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че липсва осъществяване на субективната страна на дисциплинарното нарушение от страна на А. Г.. Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил и приетите по делото като писмени доказателства писмени обяснения от К.Г., Р.М. и Н.Т., както и не е взел в предвид обстоятелството, че свидетелите са служители при ответника и са заинтересовани от изхода на делото. Сочи още, че първоинстанционният съд не е спазил изискванията на чл. 189 КТ.

Моли да бъде отменено атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „ЮГОЗАПАДНО ДЪРЖАВНО

ПРЕДПРИЯТИЕ"

ДП,

ТП"ДЪРЖАВНО

ГОРСКО

СТОПАНСТВО СИМИТЛИ" с адрес на управление: гр. Симитли, ул. „Георги Димитров“ № 23, представлявано от инж. Б.Г.К. - директор. Въззиваемият оспорва същата като неоснователна. Сочи, че атакуваната заповед е правилна и законосъобразна и наказанието е наложено поради това, че в периода от началото на 2024 г. до 28.02.2024 г. включително А. Д. Г., на длъжност „Горски стражар" при ТП „ДГС Симитли“, гр. Симитли през работно време и на работното си място има поведение, което не съответства на Етичния кодекс за поведение на работещите в „Югозападно държавно предприятие" ДП, град Благоевград, утвърден със Заповед № РД-07-702/01.09.2020 година като в отношенията си с колегите си от ГСУ „Брежани" на териториалното поделение проявява неуважение и некоректност, като допуска поведение, което накърнява достойнството и правата на всеки един от служителите на горскостопанския участък.

Сочи още, че А. Д. Г. е допуснал с поведението си нарушаване на основни правила, визирани в Кодекса и утвърдена й получена от служителя на 16.03.2022 г. длъжностна характеристика, свързани със спазване на правата на човека, етичните и морални ценности и уважение към личността, като е отправял многократно нецензурни думи, обидни квалификации и обиди на религиозна и етническа основа към инж. В.С. - Старши лесничей на ГСУ „Брежани" и негов пряк ръководител и към горските стражари от горскостопанския участък К.Г., Р.М. и Н.Т., наричайки ги с думите „педали" и „помашки участък".

Твърди, че с тези си деяния служителят А. Г. е нарушил основно правило и задължение, разписано в чл. 26, ал. 1 от Етичен кодекс за поведение на работещите в „Югозападно държавно предприятие" ДП, град Благоевград, утвърден със Заповед № РД-07-702/01.09.2020 година /Кодекса/: Работещият е длъжен да има поведение, което да съответства на този Етичен кодекс за поведение на работещите в ЦУ и ТП на ЮЗДП ДП, гр. Благоевград. Сочи, че с поведението си служителят А. Д. Г. нарушава грубо разписаните в чл. 19, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от Етичен кодекс за поведение на работещите в „Югозападно държавно предприятие“ ДП, гр.Благоевград задължения на работещите в териториалните поделения на държавното предприятие.

Твърди още, че за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая на служителя са поискани писмени обяснения, с които същият не отрича извършеното от него деяние, като при издаване на заповедта са отчетени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е допуснато, предходно наложено дисциплинарно наказание, обективирано в Заповед № РД-07479/01.09.2023 год. и Заповед № РД-07- 86/07.02.2024 год. на директора на поделението, както и поведението на служителя.

Изразява и становище по обстоятелствата във въззивната жалба, като сочи, че всички твърдения, съдържащи се във въззивната жалба са неправилни, подвеждащи, неверни, необосновани, немотивирани, неоснователни и без доказателства. Твърди, че за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая на служителя са поискани писмени обяснения, с които същият не отрича извършеното от него деяние, а именно отправянето на 2 обидни квалификации, нецензурни думи и обиди на религиозна и етническа основа към инж. В.С. - Старши лесничей на ГСУ „Брежани“ и негов пряк ръководител, като същите квалификации „педали“ и „помашки участък“ служителят е отправял многократно и към всички служители от ГСУ „Брежани“, които също не отрича, напротив твърди, че използва „още поцветущи“ думи/изрази от споменатите.

Счита, че ищецът виновно е нарушил Етичният кодекс, съответно разпоредбите цитирани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание в чл. 26, ал. 1, чл. 19, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 и ал. 3, като при издаване на заповедта е спазено изискването на чл. 186 от КТ. Твърди, че се касае за противоправно и непристойно поведение, което е осъществено виновно от дееца и което е основание за носенето и на друг вид отговорност, наред с дисциплинарната такава.

Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно.

Претендира направените разноски.

Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Окръжен съд Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства, от които безпротиворечиво се изясняват относимите към правния спор факти.

Направените от него фактически и правни изводи са основани на пълно и 3 всестранно обсъждане на приобщените доказателства. Те не съдържат противоречиви доказателствени данни за относимите обстоятелства и еднозначно установяват фактите, предмет на спора. В мотивите му ясно е отразена извършената от съда оценъчна и логическа дейност по обсъждане и и оценка на доказателствата и направените въз основа на тях фактически и правни изводи.

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от А. Д. Г., ЕГН **********, против ТП „Държавно горско стопанство Симитли”, БУЛСТАТ 2016275060176, представлявано от директора инж.

Б.Г.К.. С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-07-154/ 29.03.2024г. на директора на ТП „ДГС Симитли”. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът А. Д. Г. твърди, че въз основа на трудов договор № 227, сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ на 31.03.1992 г. с Държавно лесничейство - гр. Симитли, е заемал длъжността „секач”, с място на работа: бригадата на К.Д. в Симитли, като с Допълнително споразумение към трудов договор от 26.12.1994 г., сключено на основание чл. 119 от КТ, в сила от 01.10.1994 г., е приел да изпълнява длъжността: РОУ, с място на работа: горско стопанство в ТУ „Сушица” - Симитли. Сочи, че поради изменение на нормативната уредба е била променена структурата, в която повече от тридесет и две години е работил, като държавните лесничейства били преименувани в горски стопанства, а в изпълнение на чл. 163 и чл. 164 от Закона за горите през 2011 г. горските стопанства се преструктурирали в териториални поделения държавни горски стопанства към държавните предприятия. Сочи, че е заемал различни длъжности в ответното предприятие, като с Допълнително споразумение към трудов договор от 11.03.2022 г. длъжността му е била изменена на „горски стражар“, която длъжност заема и към настоящия момент.

Твърди се, че със Заповед № РД-07-154/ 29.03.2024 г. на директора на ТП „ДГС Симитли” му е било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”, като заповедта е била издадена на основание чл. 174, ал. 2 от ЗГ, чл. 192, ал. 1 от КТ, чл. 195, ал. 1 от КТ във връзка с чл.

188, т. 2 и чл. 187, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда /КТ/, във връзка с чл. 26, ал.

4

1 и с чл. 19, ал. 1 и чл. 21, ал.2 и ал. 3 от Етичен кодекс за поведение на работещите в „Югозападно държавно предприятие“ ДП, град Благоевград, утвърден със Заповед № РД-07-702/01.09.2020 година, както и дадени писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда /искани с писмо изх. № ТП-01113/06.03.2024 г./ с вх. № ТП-01-113-1/12.03.2024 г. на А. Д. Г. на длъжност „Горски стражар“ при ТП „ДГС Симитли“, гр. Симитли, обл. Благоевград към „ЮЗДП“ ДП, гр. Благоевград, както и Рапорт с Вх. № 10-09- 116/26.02.2024 г. от инж. В.С. - старши лесничей на териториалното поделение и дадените от служителите от ГСУ „Брежани“ на поделението Обяснения с рег. № ТП-01107-1, № ТП-01-108-1, № ТП-01-109-1 и ЖГП-01-110-1, всички от 28.02.2024 година и при спазени изисквания на чл. 189, ал. 1 и чл. 194 от КТ.

Ищецът твърди, че издадената Заповед № РД-07-154/ 29.03.2024г. на директора на ТП „ДГС Симитли” е незаконосъобразна. Твърди се, че при издаване на обжалваната заповед не е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание - чл. 193 от КТ. Сочи се, че с Писмо-искане с изх. № ТП-01-113/06.03.2024 г. му е изискано представяне на обяснения във връзка с нарушения на трудовата дисциплина, изразяващо се в допускане в периода от началото на 2024 г. до 28.02.2024г . в поведението му нарушаване на основни правила, свързани със спазване на законите, правата на човека, етическите ценности и уважение към личността, като в писмото се сочело, че ищецът си е позволявал да обижда инж. В.С. с нецензурни, обидни квалификации и обиди на религиозна и етническа основа, наричайки него и колегите си с думите „педали“ и „помашки участък“. Сочи се, че едва в заповедта се твърди, че ищецът не е успявал да контролира поведението си и целял предизвикване на конфликтни ситуации, което е едно от посочените правни основания за издаването й, а именно нарушаването на чл. 21, ал. 3 от Етичния кодекс. Сочи, че от обжалваната заповед научил, че го обвиняват, че предизвиква конфликтни ситуации, че поведението му представлява сериозен проблем във връзка с комуникацията между ищеца и прекия му ръководител инж. В.С., както и между него и останалите служители на ГСУ „Брежани". Твърди, че по отношение на тези твърдения за дисциплинарно нарушение не са му искани и не е давал обяснения, което на самостоятелно основание според ищеца опорочава процедурата по налагане на наказание и е основание за отмяна на заповедта.