Решение № 15019 от 27.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15019 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110154034 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.

Ищецът "М.А." ЕООД извежда субективните си права при твърдения, че между ответника и собственика на л.а. м. "Ф." съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", с предмет гражданската отговорност на водача на л.а. м. "Ф.". Същият навежда твърдения, че в срока на застрахователното покритие, на 11.11.2025г., настъпило пътнотранспортно произшествие между л.а. м. "Х." и л.а. м. "Ф.", което представлява покрит застрахователен риск.

В исковата молба се релевират твърдения, че произшествието настъпило поради противоправното поведение на водача на л.а. м. “Ф.”, който управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост и ударил спрелият и изчакващ след колона автомобили л.а. м. "Х.". Ищецът поддържа, че при удара били причинени вреди на л.а. м.

“Х.”. В исковата молба са релевирани твърдения, че ищецът уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие, пред който била образувана щета № 5201300- 00679/ 25. В отговор на подаденото уведомление, ответникът предложил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на сумата 901,42 евро (1743,40 лева). Според ищеца предложеният размер на обезщетението е по- нисък от средната пазарна стойност на вредите.

При изложените фактически твърдения, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 255,65 евро (500 лева), предявен като частичен от сумата 818,07 евро (1250 лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени в резултат на настъпило застрахователно събитие- ПТП, от 11.11.2025г., имуществени вреди в 1 резултат на виновното и противоправно поведение на водача на л.а. м. "Ф.", чиято гражданска отговорност е застрахована от „ЗЕАД Б.В.И.Г.” ЕАД гр. София- застрахователна полица № *******************, за което е образувана щета № *******************.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се изразява становище за неоснователност на иска. Oтветникът оспорва причинно следствената връзка между вредите по л.а. м. "Х." и механизма на ПТП. В отговора се изразява становище, че с плащане на сумата 901,42 евро (1743,40 лева) действителните вреди са възстановени.

В обобщение, ответникът счита предявения иск за неоснователен и моли да бъде постановено решение, с което същият да бъде отхвърлен.

С определение от 26.06.2026г. е допуснато изменение на предявения иск досежно размера му, като същият се счита предявен за сумата 293,26 евро, която сума представлява пълния размер на предявения иск..

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Относно механизма на ПТП по делото са събрани писмени доказателствени средства и е назначена съдебно- автотехническа експертиза (САТЕ).

От представените писмени доказателства- двустранен констативен протокол за ПТП, че на 11.11.2025г. в гр. София е настъпило ПТП между л.а. м. "Х." и л.а. м. "Ф.". Видно от удостоверяванията в протокола, произшествието е настъпило при маневра "завой наляво" за л.а. м. "Х.".

Не се спори по делото и се установява от справката от Гаранционен фонд, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача на л.а. м. "Ф.", с рег. № **********.

Ищецът е уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие, за което е образувана щета № ******************* от 12.11.2025г., по която е определено застрахователно обезщетение в размер на сумата 891,39 евро (1743,40 лева), платено на 19.11.2025г.

Съгласно заключението на САТЕ, механизмът на ПТП е следния: на 11.11.2025г. л.а. м.

"Ф." се движел по ул. "Козлодуй" в гр. София и на кръстовището с ул. "Индустриална" лекият автомобил се ударил в спрелият пред него л.а. м. "Х.".

Вещото лице сочи, че всички увреждания по л.а. м. "Х." се намират в пряка причинна връзка с механизма на ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на л.а. м. "Х.", изчислена на база средни пазарни цени към момента на ПТП е в размер на 1184,65 евро (2316,97 лева). Стойността, необходима за възстановяване на л.а. м. "Х." , изчислена на база средни пазарни цени на новите части и труд от доверени сервизи към дата на ПТП е 1135,56 евро (2220,97 евро).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

2

Елементите от фактическия състав на иска по чл. 432 КЗ изискват установяване при условията на пълно и главно доказване от страна на пострадалия ищец- арг. чл. 154 ГПК, на следните предпоставки: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието телесни увреждания, стрес и дискомфорт, както и че за лечение на описаните в исковата молба телесни увреждания е сторил разходи в претендирания размер.

В конкретния случай по делото не се оспорва, а и се установява от събраните по делото доказателства- справка от Гаранционен фонд, че ответното дружество е застраховало гражданската отговорност на водача на л.а. м. “Ф.”.

Ответникът не оспорва, че настъпилото събитие представлява покрит по имуществената застраховка риск.

Механизмът на ПТП е установен посредством двустранния констативен протокола за ПТП. От същият се установява и при какви обстоятелства е била причинена увредата на лекия автомобила, а именно- водачът на л.а.м. "Ф.” не е спазил правилото, регламентиращи задължение на водачите на МПС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението- чл. 20 ЗДвП. Водачите на автомобилите не са уведомили органите на Полицията за станалото ПТП, а са съставили двустранен констативен протокол.

Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална такава, освен за неизгодните за издателите му факти. С оглед това, следва да се изследва наличието на други доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства относно механизма на произшествието. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в протокола корелират и с тези на САТЕ. Съгласно заключението на САТЕ, налице е пряка причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, като установеният механизъм на ПТП е идентичен с описания в протокола за ПТП. На следващо място, както се посочи, протоколът (който е подписан без възражения от водача на л.а. м.

“Ф.”) има материална доказателствена сила за неизгодните факти, удостоверени от водача на л.а. м. “Ф.”, че произшествието е настъпило при удар в задната част на спрелия пред него л.а. м. "Х.".

Пряката причинна връзка между уврежданията по л.а. м. "Х." и механизма на ПТП се установява от заключението на САТЕ.

С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може 3 да се купи друго от същия вид и качество.

Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по решение № 167/ 11.05.2016г. по т.д. № 1869/ 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с която по поставения материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. В съдебната практика по решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069 / 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. № 627/ 2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.

С решение № 141/ 08.10.2015г. по т.д. № 2140/ 2014г. на ВКС, ТК, І т.о/, по въпроса за начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при пълно погиване на застрахованото имущество, е възприета практика на ВКС, обективирана в решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009г. по т.д. № 156/ 2009г. на ВКС ТК, I т.о., решение № 22 от 26.02.2015г. по т.д. № 463/ 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, II т.о, че застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.

Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006г. обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения № 1- 6. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006г. на КФН, съгласно чл.

4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз- в т.см. решение № 52 от 8.07.2010г. по т.д. № 652/ 2009г. на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 109/ 14.11.2009г. по т.д. № 870/ 2010 г., решение № 153/22.12.2011г. по т.д. № 896/2010г.; решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т.д. № 1069/2010г., II т.о., с което на материалноправния въпрос относно за приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/ 08.03.2006г. на КФН Методика към имуществената застраховка "Каско на МПС" и 4 значението й за размера на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение е даден отговор, че ”Методиката по Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН не е задължителна, а съставлява указание относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Даденото в този смисъл разрешение важи както за обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при иск по чл. 213 КЗ”. При изчисляване на обезщетението не следва да се прилага и коефициента на овехтяване. В т.см. решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о: „Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност”; решение № 6 от 2.02.2011г. на ВКС по т.д. № 293/ 2010г., I т.о. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и в решение № 115 от 9.07.2009г. на ВКС по т.д. № 627/2008 г., II т.о., ТК и решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т.д. № 1069/2010г., II т.о., ТК. Конкретиката на случая сочи, че действителната стойност на повреденото имущество е 1184,65 евро. Отчитайки платеното обезщетение в размер на сумата 891,39 евро, съдът счита, че дължимото застрахователно обезщетение е в размер на сумата 293,26 евро.