Решение № 166 от 23.04.2024, Районен съд - Костинброд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Костинброд, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20231850100752 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца Е. Д. М., в момента задържан за изпълнение на наказание ЛС, с която се иска осъждане на ответника Софийски районен съд да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили вследствие нарушаване на правото му за разглеждане и решаване на гр. д. № 61290/2020 г. по описа на СРС, 120-ти състав в разумен срок.

Претендира сумата от 20 000 лева за причинени неимуществени вреди, законна лихва и разходи.

С разпореждане от 25.09.2023 г. е постановено освобождаване на ищеца от задължение за заплащане на такси за производството /както е поискано с ИМ/.

С определение от 11.12.2023 г. е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ и назначаване на служебен адвокат. Определението е влязло в сила.

Твърди се с ИМ, че правното основание е чл. 2в от ЗОДОВ, като твърди нарушаване на правата му по изброени разпоредби – чл. 4, пар. 3 от ДЕС, чл. 47 от ХОПЕС, чл.

18,20,67,82 пар. 2, т. В от ДФЕС, Директива 2019/29 на ЕС, чл. 2,3,4,5,6,от ДЕС, чл.

20,21,47,51,52,53 54 от ХОПЕС чрез бавене на делото.

Твърди в ИМ и допълнителната, че делото е висящо, като е нарушен принципа за решаване на делото в разумен срок.

Твърди, че ответника му нарушава оправдани правни очаквания от описаните закони на ЕС и ООН.

1

Твърди, че е подложен на жесток психически тормоз от чрез нарушаване на право на ЕС и ООН.

Твърди, че е подложен на жесток стрес, че е изпитал болки и страдания, безизходица, безпомощност, безнадеждност, отчаяние и унижение. Твърди, че е засегнато достойнството му и вярата в правосъдието и държавата.

В съдебно заседание ищецът поддържа претенцията си. Ангажира гласни доказателства.

В срока за отговор ответникът подава такъв, с който оспорва предявения иск. Твърди нередовност на ИМ, що се отнася до претендирането на законна лихва без обозначаването на период,

Твърди, че забавянето на делото е поради бавно отстраняване на нередовности в подадена от ищеца ИМ, както и впоследствие при констатирани нередовности по две частни въззивни жалби.

Описва двукратно прекратяване на производството и отмяна на актовете за това по реда на въззивен контрол, както и двукратно оставяне без уважение на искания за освобождаване от задължение за заплащане на ДТ и за предоставяне на правна помощ.

Твърди липса на причинно-следствена връзка между продължителността на производството и твърдените неимуществени вреди, като счита, че забавянето се дължи на поведение на ищеца.

Посочва, че са налице множество дела от ищеца срещу ответника и твърди, че вредите не могат да бъдат разграничени. Счита, че вредите се претендират в завишен размер.

В съдебно заседание ответника СРС не изпраща представител. Писмено иска делото да се гледа без да присъства негов представител. Претендира разноски в размер на 300 лева.

РП Костинброд изразява становище за неоснователност на предявени я иск.

Искът е допустим. Налице е неприключило производство, поради което не е необходимо провеждане на процедура по глава трета "а" от Закона за съдебната власт.

При разглеждане на приложените копия от производството по основното дело пред ответника, както на отделните частни граждански дела и администрирането на жалбите по тях съдът намира следното от правна и фактическа страна.

Производството по гр.д. № 61290/2020 г. по описа на по описа на СРС 120-ти състав е образувано по искова молба на Е. Д. М., подадена на 09.12.2020 г., като е формулирано искане за осъждане на ГДНП при МВР за причинени вреди вследствие на нарушение на правото на ЕС. В исковата молба е посочен адрес на ищеца в гр. София, ж.к. Дружба.

С разпореждане от 11.01.2021 г. Исковата молба е оставена без движение, като са събирани и данни за имущественото съС.ие на ищеца предвид направени искания за освобождаване от задължение за заплащане на ДТ, както и за назначаване на адвокат.

Цитираното разпореждане е връчено на адреса на 26.03.2023 г. на пълнолетна дъщеря на ищеца.

2

С определение от 19.04.2021 г. исковата молба е била върната, като съобщенията до адреса са върнати в цялост. След изискване на справка през м.08.2021 г. е установено на 24.08.2021 г., че ищеца се намира в затвора гр. София, където на в края на месец септември 2021 г. му е изпратено за връчване на определението за връщане на ИМ – връчването е нередовно /без дата/.

Определението за връщане на ИМ е обжалвано от ищеца, като частната жалба е подадена на 18.10.2021 г. в СГС /чрез затворническата администрация/, след което е изпратена на СРС за администриране.

С разпореждане от 26.10.2021 г. /ръкописно/ е дадено указание за представяне на доказателства за заплащане на ДТ по частната жалба. Разпореждането е съобщено на ищеца на 10.11.2021 г., като с негова молба от 01.12.2021 г. е поискано освобождаване от задължение за заплащане на ДТ, както и назначаване на служебен адвокат.

С разпореждане /ръкописно с неизвестна дата/ са дадени указания, изпратени до ищеца на 14.12.2021 г.

На 18.01.2022 г. ищецът е представил декларация за имуществено положение, като с с разпореждане от 27.01.2022 г. /ръкописно/ е постановено освобождаване она ищеца от задължение за заплащане на ДТ по частната жалба.

Остава неизвестно поради какви причини частната жалба е изпратена на ГДНП , от което лице е постъпил отговор по частната жалба на 14.02.2022 г.

На 22.02.2022 г. е разпоредено изпращане на делото в СГС, където е постъпило на 24.02.2022 г., образувано е на 01.03.2022 г. като в.ч.гр.д. № 2121/2022 г. на СГС, по което с определение от 13.05.2022 г. е отменено определението от април 2021 г. за връщане на ИМ.

/липсват страници от определението с изключение на първата/.

Остава неизвестен /от представените копия/ момента на връщане на делото в СРС, но на 14.06.2022 г. на ищеца е изпратено разпореждането от януари 2021 г.

С молба от 01.07.2022 г. ищецът е повторил искания към съда и е направил искане на отвод.

С ръкописно разпореждане от 06.07.2022 г. са му изпратени копия от материали по делото и оставено без уважение искането за отвод.

С молба от 27.07.2022 г. ищецът е уточнил обстоятелства за претенцията си към ГДНП.

С разпореждане от 16.08.2022 г. са дадени указания на ищеца да представи доказателства за заплащане на дължимата ДТ. Разпореждането му е връчено на 31.08.2022 г.

С разпореждане от 29.09.2022 г. исковата молба е върната повторно. Разпореждането е връчено на ищеца на 12.10.2022 г.

Разпореждането за връщане на ИМ е обжалвано от ищеца с частна жалба, постъпила в СГС на 14.10.2022 г. След изискване на информация от затвора гр. София за доходите на ищеца с разпореждане от 23.11.2022 г. е постановено освобождаването му от задължение за 3 заплащане на ДТ за въззивно обжалване. Преписи от определението са изпратени на ищеца и на ГДНП – връчени съответно на 07 и 19.12.2022 г. Делото е изпратено по частната жалба на СГС на 20.01.2023 г.

Делото е образувано пред СГС на 24.01.2023 г., като с определение № 3029/09.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 817/2023 г. по опис на СГГ е отменено определението за връщане на исковата молба.

На 20.03.2023 г. е постановено разпореждане /липсва в представените копия/, с което са дадени указания на ищеца, като за наличие на такова и за съдържанието се съди от съобщението, изпратено до ищеца, както и от негова молба от 06.04.2023 г., с което са представени декларация и служебна бележка за доходи от ГДИН.

С разпореждане от 11.04.2023 г. е разпоредено служебно събиране на данни за доходи и имущество на ищеца е член на семейството му.

С определение от 22.06.2023 г. е отказано освобождаване от задължение за заплащане на ДТ, както и да бъде предоставена правна помощ на ищеца. Определението е връчено на ищеца на 30.06.2023 г.

С ръкописно разпореждане от 24.08.2023 г. е разпоредено повторно изпълнение на разпореждане от 06.07.2022 г. – за връчване на ищеца на препис от ИМ и от разпореждане от 11.01.2021 г., като е определен едноседмичен срок за изпълнение на указанията.

Материалите са връчени на ищеца на 31.08.2023 г.

С молба от 11.09.2023 г. ищецът е повторил искания пред СРС за освобождаване от задължение за внасяне на ДТ и за служебен адвокат.

С разпореждане от 13.09.2023 г. са дадени указания за посочване на нови факти по тези искания. Разпореждането е връчено на ищеца на 25.09.2023 г.

С определение от 18.10.2023 г. е постановен повторен отказ за освобождаване от задължение за заплащане на ДТ, както и да бъде предоставена правна помощ.

Определението е връчено на ищезца на 03.11.2023 г.

На 07.11.2023 г. е постъпила молба от адвокат И. Ю., с която е представено доказателства за внасяне на сумата от 10 лева по сметка на СРС . Плащането е проверено и потвърдено от счетоводство на 13.11.2023 г.

По делото е налице жалба от ищеца срещу определение от 18.10.2023 г., постъпила на 07.11.2023 г. в СГС и изпратена за администриране от СРС, като с ръкописно разпореждане от 15.11.2023 г. е дадена възможност на ищеца да потвърди действията на адвокат Ю. – внасянето на сумата от 10 лева за ДТ. С молба на ищеца, постъпила при ответника на 20.12.2023 г. е потвърдено действието на адвокат Ю..

При тези факти, установено без противоречия от представеното копие на производството пред СРС, за което се отнася оплакването на ищеца съдът намира, че претенцията е частично основателна.

Три години след образуване делото се намира на етап проверка на исковата молба, 4 без да е разпоредено осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, което според настоящия съд е период от време, който без съмнение следва да бъде определен като неразумен за този начален етап от всяко едно производство.