Определение № 873 от 05.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 873 гр. София, 04.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500681 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба на Е. Д. М. против определение №948 от 22.01.2024г. на СГС, ЧЖ, VI-Г състав, с което:

- е оставена без уважение частната му жалба вх.№114459 от 06.12.2023г. срещу определение №40743 от 14.11.2023г. по гр.д.№62189/23г. на СРС, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск и

- е оставена без разглеждане като недопустима частната му жалба вх.

№115156 от 07.12.2023г. срещу определение №40750 от 14.11.2023г., с което му е отказано предоставяне на правна помощ.

Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и правото на ЕС. Твърди, че ответникът Прокуратурата на Република България не е извършила никакво разследване по жалбата му, с което са му причинени неимуществени вреди.

Твърди, че СРС и СГС не са провели никакво съдебно следствие и са решили делото чрез тайно правосъдие, с което са нарушили чл.47 от Хартата за основните права и свободи, както и чл.6.13 от ЕКЗПЧ. Твърди, че всички нарушения на правото на ЕС са посочени в жалбата до СГС, но съдът не се е произнесъл по тях. Твърди, че предявения от него иск е по чл.2в от ЗОДОВ и е редовен.Иска да се гледа делото по чл.4,§3 от ДЕС.

1

Моли съда да отмени определението на СГС като незаконосъобразно и върне делото за разглеждане на предявения иск по чл.2в от ЗОДОВ по същество.

Софийският Апелативен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба във връзка със събраните доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

За да остави без уважение частната жалба на Е. М. против определението на СРС, с което е върната исковата му молба против Прокуратурата на Република България и е прекратено производството, въззивният съд СГС е споделил мотивите на СРС за недопустимост на предявения иск. Приел е за правилен изводът на съда, че с оглед фактическите твърдения в ИМ и посочения ответник, както и представените писмени доказателства, предявения иск следва да бъде квалифициран по чл.2 от ЗОДОВ.И след като тази разпоредба не предвижда възможност ищецът да търси обезщетение за вреди от бездействие на прокуратурата, иска е недопустим за разглеждане, поради което и обжалваното определение на СРС е потвърдено.

За да остави без разглеждане като недопустима частната жалба на Е.

М. против определението от 14.11.2023г. по чл.95 ГПК, с което му е отказано предоставянето на правна помощ, СГС е приел същата за просрочена.

Софийският Апелативен съд намира обжалваното определение на СГС по отношение и на двете му частни жалби за правилно и съобразено със закона.

Видно от данните по делото, и двете обжалвани пред СГС определения на СРС /за отказ за предоставяне на правна помощ и за прекратяване на производството по делото/ са съобщени на жалбоподателя на 29.11.2023г. Срокът за обжалването им е едноседмичен и изтича на 06.12.2023г. Частната жалба вх.№115156 срещу определение от 14.11.2023г. на СРС е депозирана в съда на 07.12.2023г., т.е. след изтичане на срока за обжалване. Затова правилно съдът я е оставил без разглеждане като 2 недопустима.

Видно от твърденията на ищеца в исковата молба, същият е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 000 лева, изразяващи се в болки и страдания, психически тормоз, безнадеждност, безпомощност, страх и стрес, депресия и паник-атаки от това, че Прокуратурата незаконно прекратила прокурорска преписка №372/2022г. по описа на СГП, което постановление е отменено от висшестоящата Апелативна прокуратура-София. Твърди, че нежеланието на СГП да образува досъдебно производство по случая и извърши разследване е съзнателно и целенасочено неизпълнение на задълженията й и по този начин вреди на ищеца чрез бездействие. Ищецът твърди, че с бездействието си Прокуратурата е нарушила редица разпоредби на Европейското законодателство /изрично изброени разпоредби/, поради което правното основание на иска му било чл.2в от ЗОДОВ.

САС намира, че поддържаната от ищеца правна квалификация на предявения иск не намира опора в изложените от него твърдения. Константна е съдебната практика относно това, че съдът определя правната квалификация на иска въз основа на изложените от ищеца фактически твърдения. В конкретния случай ищецът твърди, че чрез бездействие – незаконно прекратена прокурорска преписка, като на практика е отказано да се води разследване по случая и да се образува досъдебно производство, Прокуратурата му е причинила неимуществени вреди, описани по-горе, оценени от него на сумата от 24 000лева. Така изложените фактически твърдения обаче не могат да бъдат подведени под която и да е от хипотезите на ЗОДОВ. Този закон предвижда възможност по исков ред ищецът да докаже, че е претърпял вреди от незаконни актове и действия на правосъдните органи /съд, прокуратура и следствие/-чл.2, както и държавни и общински органи-чл.1, като действията са изчерпателно изброени и в случая няма място за разширително тълкуване. Отказът на прокуратурата да образува досъдебно производство не попада в нито една от законовите хипотези. Още повече, видно от представеното от ищца Постановление на Софийската Апелативна прокуратура, постановлението на СГС за отказ да се образува досъдебно производство е отменено и преписката е върната на СГС 3 с конкретни указания. Следователно, ищецът е упражнил предоставената му от закона възможност да обжалва този отказ.

Иск за обезщетение на вреди по ЗОДОВ поради твърдяно „бездействие“ на прокуратурата е недопустим. Така твърдяното бездействие не нарушава и посочените норми от правото на ЕС. Затова предявения иск не би могъл да се квалифицира по чл.2в от ЗОДОВ, както твърди ищецът. Затова иска е процесуално недопустим и следва да се остави без разглеждане, както правилно е преценил и въззивният съд, потвърждавайки определението на СРС за прекратяване на производството.

Обжалваното определение следва да се потвърди като правилно и съобразено със закона.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №948 от 22.01.2024г. на СГС, ЧЖ, VI-Г състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и н подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4