Решение № 5145 от 20.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5145 гр. Пловдив, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330118663 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980 против М. С.

Д. /Дончева/, ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 и чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980 против М. С. Д. /Д./, ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове – установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, за дължимостта на следните суми: 398.16 лева – главница, представляваща дължима и неплатена стойност на доставени електронни съобщителни услуги; 92.57 лева – обезщетение за забава за периода от 17.01.2021 г. до 06.07.2023 г.;

340.58 лева– незаплатени лизингови вноски; 80.47 лева – обезщетение за забава за периода от 17.01.2021 г. до 06.07.2023 г., за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6160/12.09.2023 г., издадена по ч.гр.д.

№ 10807/2023 г. по описа на ПРС, ХІІ гр.с.

В исковата молба и уточняващата молба, ищецът поддържа, че ответникът е абонат на дружеството – доставчик на мобилни услуги, като между страните възникнали облигационни правоотношения, въз основа на Рамков договор ********** със системен партиден номер **********, със сключени към същия Приложения № ***.

От ответника се претендира сумата в общ размер на 398.16 лева, която сума представлява сбор от дължима и незаплатена стойност на доставени електронни съобщителни услуги, както и сумата от 92.57 лева – обезщетение за забава върху тази 1 главница за периода от 17.01.2021 г. до 06.07.2023 г.

В уточняваща молба от 05.02.2024 г. ищецът поддържа, че в тази сума са включени и: такса за повторно включване в размер на 2.48 лева за периода 14.12.2020 г. – 13.01.2021 г. и дължима лихва върху тази сума в размер на 0.60 лева за периода на забава 18.02.2021 г. – 06.07.2023 г., както и такса за събиране на дължими суми в размер на 88.54 лева за периода 14.03.2021 г. – 13.04.2021 г. и дължима лихва върху тази сума в размер на 19.43 лева за периода на забава 07.05.2021 г. – 06.07.2023 г.

С влязло в законна сила Определение № ***** от 22.02.2024 г., е върната искова молба вх. № ******/15.12.2023 г. и уточненията към нея, подадена от „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980 против М. С. Д., ЕГН **********, в частта относно претенциите за установяване на задължения в размер на: сумата от 2.48 лева – главница, представляваща такса за повторно включване за периода 14.12.2020 г. – 13.01.2021 г. и дължима лихва – обезщетение за забава върху тази сума в размер на 0.60 лева за периода на забава 18.02.2021 г. – 06.07.2023 г.; на сумата от 88.54 лева – главница, представляваща такса за събиране на дължими суми за периода 14.03.2021 г. – 13.04.2021 г. и дължима лихва – обезщетение за забава върху тази сума в размер на 19.43 лева за периода на забава 07.05.2021 г. – 06.07.2023 г., за които /ведно с други вземания/ е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 6160/12.09.2023 г. по ч.гр.д. № 10807/2023 г. на ПРС, XІІ гр.с., като недопустима; прекратено е производството по гр.д. № 18663/2023 г. по описа на ПРС, XVІІI гр. състав, в частта по посочените установителни искове, както и е обезсилена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 6160/12.09.2023 г. по ч.гр.д. № 10807/2023 г. на ПРС, XІІ гр.с., в частта относно сумата от 91.02 лева – главница /от общо вземане в размер на 398.16 лева/, представляваща стойност на дължими и неплатени електронни съобщителни услуги, както и в частта относно сумата от 20.03 лева – лихва – обезщетение за забава в плащането на тази главница за периода от 17.01.2021 г. – 06.07.2023 г. /от общо вземане в размер на 92.57 лева/.

Производството по делото продължава по отношение на предявените установителни искове, както следва: за сумата в общ размер на главницата от 307.14 лева, която сума представлява сбор от дължима и незаплатена стойност на доставени електронни съобщителни услуги, както и 72.54 лева – обезщетение за забава върху тази главница за периода от 17.01.2021 г. до 06.07.2023 г., 340.58 лева– незаплатени лизингови вноски; 80.47 лева – обезщетение за забава за периода от 17.01.2021 г. до 06.07.2023 г.

По – конкретно, в исковата молба се твърди, че между страните възникнали облигационни правоотношения във връзка със сключен между тях рамков договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане № *******, като за различните услуги и продукти били подписвани допълнителни индивидуални договори и приложения, по които имало неплатени суми, начислени по партида с № ******, както следва:

1 . 44.26 лева – главница, представляваща дължима сума за потребени мобилни услуги, за мобилна услуга № *******, с план *********, уговорена с Приложение **** от 2

30.08.2019 г., за периода 14.11.2020 г. – 13.02.2021 г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на 10.97 лева за периода 17.01.2021 г. – 06.07.2023 г.;

2 . 29.96 лева – главница, представляваща дължима сума за потребени мобилни услуги, за мобилна услуга № *********, с план ***************, уговорена с Приложение *** от 23.01.2020 г., за периода 14.11.2020 г. – 13.02.2021 г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на 7.36 лева за периода 17.01.2021 г. – 06.07.2023 г.;

3 . 76.54 лева – главница, представляваща дължима сума за мобилен интернет ****************, с план *********, уговорена с Приложение *** от 22.01.2020 г., за периода 14.11.2020 г. – 13.05.2021 г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на 17.68 лева за периода 17.01.2021 г. – 06.07.2023 г.;

4 . 34.37 лева – главница, представляваща дължима сума за фиксиран интернет **********, с план ***********, уговорена с Приложение *** от 23.01.2020 г., за периода 14.11.2020 г. – 13.01.2021 г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на 8.44 лева за периода 17.01.2021 г. – 06.07.2023 г.;

5 . 112.41 лева – главница, представляваща дължима сума за мобилен интернет **************, с план ********, уговорена с Приложение *** от 30.01.2019 г., за периода 14.11.2020 г. – 13.05.2021 г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на 25.73 лева за периода 17.01.2021 г. – 06.07.2023 г.;

6 . 9.60 лева – главница, представляваща дължима сума за фиксиран интернет ********* с план **********, уговорена с Приложение *** от 23.01.2020 г., за периода 14.11.2020 г. – 13.01.2021 г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на 2.36 лева за периода 17.01.2021 г. – 06.07.2023 г.;

7 . 223.84 лева – главница, представляваща вноски по Договор за продажба на изплащане от 30.08.2019 г. за устройство ********, за периода 14.11.2020 г. – 31.01.2021 г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на 55.25 лева за периода 17.01.2021 г. – 06.07.2023 г.

8 . 116.74 лева – главница, представляваща вноски по Договор за продажба на изплащане от 22.01.2020 г. за устройство *********, за периода 14.11.2020 г. – 13.06.2021 г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума в размер на 25.22 лева за периода 17.01.2021 г. – 06.07.2023 г.

Ответникът не заплатила задълженията си в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД и е натрупала просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане, за посочения период. В тази връзка на 04.06.2021 г., договор № ************ със системен партиден номер ********** бил прекратен, поради неплащане продължило повече от 124 дни, съгласно ОУ. Предвид предсрочното прекратяване на договора, съгласно раздел IV от договорите за продажба на изплащане, операторът издал фактура № ********** от 16.06.2021 г. в която били начислени оставащите месечни вноски за посочените по - горе устройства. Твърди, че междувременно на 22.01.2021 г. били подадени два броя заявления за пренос на номера ********** и 3

*********** в мрежата на друг мобилен оператор. С оглед на което, на 26.01.2021 г. услугите с посочените номера били пренесени и изпълнението на договора по отношение на тях било преустановено. При предсрочното прекратяване на услугите бил прекратен договора за продажба на изплащане за устройство *************** като начислили и оставащите месечни вноски в размер на 167,88 лв.

За сумите ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10807/2023 г. на ПРС, връчена на длъжника, който подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, при което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Моли се исковете да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението в съда – 25.07.2023 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете.

Изразява становище, че процесният договор за електронни съобщителни услуги и устройство за изплащане, идентифициран с № *********** е нищожен, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.

11, т. 9 и т. 10 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК. Сочи, че по силата на чл. 23 ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което ответникът няма правно основание да претендира исковите суми, тъй като е следвало в ГПР и в ГЛП да бъде посочено вземането на кредитора за лихва, прикрито като неустойка, представляващо част от компонентите на ГПР.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното частно гр. дело № 10807/2023 г. на ПРС, вземанията по настоящото производство, след частичното прекратяване на част от вземанията, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срок, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

За основателност на претенциите, ищецът следва да установи пълно и главно следните правопораждащи факти, а именно основанията, от които произтичат претенциите му – наличието на валидни правоотношения с ответника по договор за мобилни услуги, ведно с приложения към него и договори за продажба на изплащане, със соченото в исковата молба съдържание; предоставяне на твърдените мобилни услуги и устройства за посочените телефонни номера, именно за исковите периоди, които са потребени, но не са платени; постигнати уговорки по договорите за плащане на – конкретни цени за предоставени и ползвани телекомуникационни услуги и месечни абонаменти, техния размер за съответните 4 периоди; настъпване на падежа за плащане на сумите, както и изправността си по договорите; по исковете за обезщетения за забава – наличието на главен дълг и настъпване на падежа за погасяване, т.е. да докаже по основание и размер дължимостта на търсените суми.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи и положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца, следва да докаже, че е погасил.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема исковете за основателни, поради следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК – като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен Рамков Договор за електронни съобщителни услуги и устройство за изплащане, идентифициран с № ************* /виж Определение № ****** от 05.08.2024 г./.