Определение № 3178 от 02.07.2026, Административен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3178

Пазарджик, 02.07.2026 г.

Административният съд - Пазарджик - IV състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от съдията Дияна Златева-Найденова административно дело № 597/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба на К. М. К., чрез пълномощник – адв. К., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-2178616/08.05.2026 г., издадена от Д. А. С. - мл. автоконтролъор към ОДМВР – Пазарджик, РУ – Септември, с която на К. М. К. е приложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б.з)гг от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Принудителната мярка е постановена за това, че на 08.05.2026 г., около 20:14 ч. в с. Ковачево, по [улица], в посока за [улица], в района на дом № 26 жалбоподателят управлява лек автомобил БМВ, без регистрационни табели, с неустановена собственост.

С жалбата е направено искане, на основание чл.166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, за спиране предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ, като се твърди, че от допуснатото по закон предварително изпълнение, следва значителна и трудно поправима вреда за жалбоподателя, като е засегнат особено важен негов интерес - същият ще бъде лишен от възможността да упражнява трудова дейност, както и да се грижи за детето, и свои възходящи. Приложени са удостоверение за родствени връзки, епикризи, амбулаторни листове и ЕР на ТЕЛК.

По това искане съдът се е произнесъл с Определение № 2387 от 18.05.2026 г., постановено по настоящото дело, като е оставил без уважение искането за спиране.

Определение № 2387 от 18.05.2026 г. е обжалвано от жалбоподателя пред Върховния административен съд (ВАС). С Определение № 6754/18.06.2026 г., постановено по адм.д. № 5859/2026 г., ВАС е оставил в сила Определение № 2387 от 18.05.2026 г. по адм.д. № 597/2026 на Административен съд – Пазарджик. Тоест искането за спиране на жалбоподателя по чл. 166 от АПК, инкорпорирано в жалбата, е оставено без уважение с окончателен съдебен акт.

Предвид това, с Молба вх. № 6389/02.07.2026 г. жалбоподателят, чрез адв. Л. К. е отправил ново искане по чл. 166, ал. 2 от АПК до съда за спиране изпълнението на същата ЗППАМ.

Този път за да обоснове искането за спиране жалбоподателят е посочил, че е налице настъпването на нови обстоятелства, а именно: като работник във фирма „Костал България Аутомотив“ ЕООД - гр. Пазарджик, преминал на денонощен режим на работа, но нямал осигурен превоз от работодателят си, чрез който безпроблемно да ходи на работа. Към момента ползвал различни алтернативни превози, но реално бил принуден от обстоятелствата да напусне работа, тъй като не можел да ползва лекия си автомобил, за да ходи с него до предприятието, по различно време, включително и през нощта. Посочва, че невъзможността за ползване на СУМПС в настоящия момент, за срок от шест месеца до решаването на въпроса за отговорността му, го лишавала от възможност да осъществява нормална трудова дейност. Невъзможността да бъде трудово ангажиран, водело до значителна и трудно поправима за него вреда и засягала твърде радикално правата му, предвид конкретно изложените по-горе обстоятелства.

За да обоснове новото искане за спиране, жалбоподателят е представил Допълнително споразумение към Трудов договор от 14.10.2025 г., с което жалбоподателят е преминал на длъжност „Сканировач с код по НКПД 9329-0047 при работодателя „Костал България Аутомотив“ ЕООД, със срок на изпитване от 6 месеца, Длъжностна характеристика за тази длъжност, подписана от работодателя и таблица – лист формат А4 с графи, както следва: фамилия, име, звание, разходен център, екип и дни. Таблицата не носи подпис на длъжностно лице или печат от работодателя, нито каквито и да е титули свързващи я с работодателя „Костал България Аутомотив“ ЕООД. Представен е и протокол от 15.10.2025 г. за вписване и невписване на електронни трудови записи в НАП.

Съдът след като се запозна с доказателствата по административната преписка намира от фактическа и правна страна следното:

Искането за спиране е процесуално допустимо, предвид това че е направено в срок, по дело което не е приключило, от активно легитимно лице, с правен интерес. Разгледано по същество е неоснователно.

Съгласно чл.171 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които е и тази по т. 1, б. „з“ - гг – „Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: з) извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг - 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5“.

В съответствие с чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ е по силата на закона - чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. Предпоставките за спиране изпълнението й са визирани в чл. 166, ал.2 от АПК, приложим на основание ал. 4 от същата норма.

Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК „при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства“.

В производствата по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от във вр с чл. 60 от АПК, законодателят презюмира наличие на особено важни държавни и обществени интереси, която презумпция следва да бъде оборена от жалбоподателя, доказвайки, че неговият частен интерес е съществено засегнат, т.е. че биха настъпили значителни или трудно поправими вреди. При това съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Необходимо е твърдените евентуални вреди да бъдат конкретно прогнозирани, посочени по вид и размер, а не общо формулирани, за да може да бъде направена преценка за тяхната значимост за жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество. В този смисъл Определение № 176 от 09.01.2023 г. по адм. д. № 11722/2022 г., ІV отд. на ВАС.

В случая при повторното искане за спиране на изпълнението на заповедта, жалбоподателят посочва, че има сключен трудов договор и липсата на СУМПС го лишава от възможността за свободно придвижване до работното му място, тъй като бил преминал на денонощен режим на работа, но нямал осигурен превоз от работодателят си, съответно бил принуден да напусне работното си място.

Съдът намира тези твърдения за неоснователни. На първо място представеното допълнително споразумение с работодателя „Костал България Аутомотив“ ЕООД е за заемане на нова длъжност от 14.10.2025 г. – Сканировач, със срок на изпитване от 6 месеца, които са изтекли на 14.04.2026 г. – преди издаване на процесната ЗППАМ и преди първото искане за спиране. Дали жалбоподателят все още изпълнява тази длъжност или не, по делото не е изяснено. На следващо място нито от представената длъжностна характеристика, нито от таблицата формат А4, не се доказва лицето да трябва да е на денонощно разположение в дружеството, както се твърди в молбата за спиране на изпълнението. Посочените в таблицата означения „1“, „п“, „3“ и „2“ нито е ясно дали са смени за различните дни, нито в какъв часови диапазон са тези смени. Освен това не е ясно и кой е авторът на тази таблица, доколкото е само формат А4 и не носи титули на работодателя.

Съответно от дружеството работодател не е представена информация дали има непрекъсваем работен процес, ангажиращ длъжността „сканировач“ и дали реално липсва осигурен транспорт на работниците за късните часове от денонощието, както и дали въобще се полага труд в такива часове. При справка по партидата на работодателя в ТРРЮЛНЦ, по реда на чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ се установява, че това юридическо лице има вписван предмет на дейност „Производство и продажба на стоки, импорт и експорт, търговско представителство и посредничество; всякаква друга стопанска дейност, незабранена от закона.“, който не подсказва непрекъсваем производствен процес. Тоест не се доказват по делото твърденията, че жалбоподателят следва да полага труд при работодателя „Костал България Аутомотив“ ЕООД в рамките на денонощен режим, за който не му е осигурен транспорт. В молбата от 02.07.2026 г. жалбоподателят изрично сам посочва, че към настоящия момент използвал „различни алтернативни превози“. Не се установява и лицето да е напуснало работа или да са инициирани такива действия по прекратяване на трудовото правоотношение от него или работодателя му, с оглед липсата на СУМПС.

От горните следва, че по делото не са представени доказателства, довеждащи до извода, че чрез временното отнемане на СУМПС, жалбоподателят ще бъде лишен от възможността да упражнява трудова дейност.

Производство по реда на чл. 166 от АПК е такова, по което съдът следва да се произнесе незабавно с определение и поради това не предполага оставянето на искането за спиране без движение за уточняване на твърдените вреди или за представянето на нови доказателства. На следващо място, искането е за спиране на акт, по отношение на допуснато за него предварително изпълнение, по силата на закон - ЗДвП. За разлика от предварителното изпълнение, допуснато с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, тук самият законодател въвежда презумпция, че общественият и държавният интерес надделяват над личния (в случая интересът на физическото лице). Преценката не е на органа, а на законодателя. Очевидно евентуалните вреди, които би могъл да търпи жалбоподателят са преценени като такива, които не могат да се противопоставят на обществения интерес, който следва да бъде защитен. При съобразяване на горните факти и обстоятелства се налага извода за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.

В конкретния случай, допуснатото предварително изпълнение на заповедта е по силата на закона, с изрична правна норма, поради което за административния орган не съществува задължение да мотивира защо допуска предварителното изпълнение на заповедта, да излага конкретни съображения в тази насока, за да обоснове и мотивира допуснатото предварително изпълнение. Специалният Закон за движение по пътищата не урежда хипотезите, при които съдът може да спре допуснатото предварително изпълнение по силата на закона. В тежест на оспорващия, който иска спиране е да установи предпоставките, визирани в чл. 60 от АПК, като докаже, че незабавното изпълнение на заповедта би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда.

За да спре предварителното изпълнение, съдът следва да установи, че е налице основание със същата степен на значимост на презюмирания от закона обществен интерес, и чиято закрила да е със същия или по-висок интензитет, т. е., допуснатото предварително изпълнение да застрашава със същата или в по-висока степен интересите на засегнатото лице. В тежест на жалбоподателя е да посочи и установи пред съда наличието на обстоятелства, обосноваващи необходимостта от спирането изпълнението на оспорения акт. Оспорващият следва да обоснове наличието на такава вероятност, като изложи твърдения, подкрепени с доказателства, за факти и обстоятелства относно вида, характера и размера на вредите, които биха му били причинени в резултат на допуснатото предварително изпълнение. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалвания пред съда акт е да се даде временна защита на твърдението на оспорващия, че актът ще му причини значителна или трудно поправима вреда. Наличието или възможността от настъпването на визираните от закона вреди е единствено условие за спиране действието на заповедта. В настоящия случай от страна на жалбоподателя не са посочени конкретни данни и доказателства за това каква значителна или труднопоправима вреда му е причинена, предвид което съдът е поставен в невъзможност да прецени наличието на такива и да постанови исканото спиране на предварителното изпълнение на заповедта.

Разпечатката съдържа 27 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f2f34fd8-291b-48f1-a34b-b2871f7165b4