Определение № 1466 от 29.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1466 гр. Пловдив, 29.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20215300503060 по описа за 2021 година Производството е по чл. 278 от ГПК .

Производството е образувано по частна жалба на А.Ш.Р. против Определение №8239/13.10.2021г., по гр.д.№ 3100/2021, ПдРС, с което е прекратено производството по делото в частта относно родителската отговорност за детето А.М.Р., режима на лични контакти с родителя, който няма да упражнява родителските права, издръжката на детето и семейното жилище на страните.

Жалбоподателят поддържа, че постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, т.к. съдът не е отчел настъпилите междувременно промени в обстоятелствата – оттегленото съгласие на бащата на детето относно пътуванията му в чужбина, поради което и детето е трайно установено да живее в България без възможности да я напуска. Моли съда да отмени обжалваната част на определението.

Постъпил е отговор на частната жалба от М. Б. Р., в който поддържа че е налице промяна в обстоятелствата, че детето действително живее постоянно в България, както и че между страните е постигната спогодба относно прекратяване на брака им, родителските права и издържка на детето, поради което и моли да се премине към развод по взаимно съгласие. Моли съда да отмени прекратителното определение.

Съдът като разгледа подадената частна жалба, констатира, че същата е подадени в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, имащо право на жалба, процесуално допустими е, а по същество е основателна:

Производството по гр.д.№ 3100/2021, ПдРС е образувано по исков молба на М.Р. за прекратяване на брака му с А.Р., като е посочен и факта, че страните имат дете 1 родено от брака. В хода на производството и с оглед установеното от ДСП съдът е дал възможност на страните да декларират къде е постоянното пребиваване на детето с оглед определяме на международната компетентност на съда за разглеждане на въпросите, свързани с родителската отговорност за детето. Майката е подала декларация относно това, че от 2018тг. Тя и детето преимуществено живеят в Р Франция. Изхождайки от тези данни, съдът е постановил обжалваното определение, като е приел, че в случая приложение намира подсъдността, определена по Регламент 2201/2003г. определящ компетентността при дела по развод, включително и родителската отговорност, както и по Регламент /ЕО / 4/2009 относно издръжката на детето. Приел е, че на осн. Регламент ЕО 44/2011 не е компетентен и относно семейното жилище, доколкото връзката се определя по местонахождението на недвижимиЯ имот. .Въз основа на тези изводи е и постановил прекратяване на производството в посочените части.

С настоящата частна жалба е представено копие от нотариално заверена декларация от бащата М.Р., с която оттегля даденото съгласие за пътуване на детето му в чужбина. Приложена е и декларация от майката и детето, че от оттегляне на декларацията живеят постоянно в България. След постановяване на определението е постъпила молба от двете страни, в която заявяват че са постигнали съгласие за прекратяване на брака си по взаимно съгласие и желаят същото споразумение да бъде утвърдено от съда.

При така описаната фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че българският съд е компетентен да разгледа въпросите свързани с упражняването на родителските права по отношение на детето, родено от брака, режима на личните отношения с родителя, който не упражнява родителските права и издръжката на детето, доколкото към момента детето е установено да живее в България , без да има възможности да я напусне, предвид отказа на единия родител да даде съгласие за пътуване в чужбина. Изложените съображения от брачния съд са по същество правилни и законосъобразни, но не са отчели действителното фактическо положение, свързано с установяване на постоянно пребиваване на детето в България, за който факт той не е бил сезиран навреме. Ето защо, прекратителното определение в частта касаеща произнасяне по родителските права, личните отношения и издръжката следва да бъде отменено и делото върнато за разглеждане на тези брачни искове.

По въпроса за семейното жилище, съдът правилно е приел липса на местна компетентност, доколкото страните са твърдели, че живеят заедно във Франция, а при пребиваването си в България всеки от тях живее при родителите си, т.е. липсва твърдение за семейно жилище в Р България по смисъла на закона.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №8239/13.10.2021г., по гр.д.№ 3100/2021, ПдРС, в частта, в която е прекратено производството по иска на А.Ш.Р.ова, ЕГН ********** против М. Б. Р., ЕГН ********** в частта относно родителската отговорност за детето А.М.Р., ЕГН *********, режима на виждане с родителя, който няма да упражнява родителските права и издръжката на детето и ВРЪЩА делото да продължаване на производството.

ПОТВЪРЖДАВА Определение №8239/13.10.2021г., по гр.д.№ 3100/2021, ПдРС в останалата обжалвана част.

В необжалваните части определението е влязло в законна сила.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3