Определение № 10636 от 17.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10636 гр. София, 17.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110117900 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. К. Й., чрез адв. Б. Й., срещу „Неткредит“ ООД.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „Неткредит“ ООД, който в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Доказателственото искане на ищеца за допускане на ССчЕ по поставените в исковата молба задачи следва да бъде уважено с оглед необходимостта от специални знания за установяване на обстоятелства от предмета на доказване, с изключение на въпроса по б. „б“ от т. 2, доколкото за него не се изискват специални знания.

Доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника на основание чл. 190 ГПК да представи посочените в исковата молба документи следва да бъде уважено единствено в частта относно СЕФ и приложимите ОУ, а в останалата част следва да бъде оставено без уважение с оглед допуснатата ССчЕ.

На осн. чл. 140, ал.3 от ГПК разглеждането на делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 15.06.2026 г. от 14:30 ч., за когато да се призоват страните и вещото лице.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на 1 спора.

ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба. НАЗНАЧАВА за вещо А. Б., специалност: счетоводство, която да бъде уведомена за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на документ за внасяне на определения депозит. ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 евро, вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

ЗАДЪЛЖАВА ответника, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи СЕФ и ОУ, приложими към процесния договор за потребителски кредит № 202407131241530059 от 13.07.2024 г.

УКАЗВА на ответника, че при непредставяне на изисканите документи в срок, на основание чл. 161 ГПК с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца за задължаване на ответника на осн. чл. 190 ГПК да представи извлечение от сметки, както и за допускане на ССчЕ по въпроса по т. 2, б. „б“ от доказателствените искания в исковата молба.

ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Предявен е от А. К. Й. срещу „Неткредит“ ООД установителен иск с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № 202407131241530059 от 13.07.2024 г. поради противоречие със закона.

В исковата молба се твърди, че на 13.07.2024 г. между страните бил сключен по реда на ЗПФУР договор за потребителкси кредит № 202407131241530059 за сумата от 2000 лева, при ГЛП от 40,44 %, ГПР от 48,84 %, обща сума за връщане в размер на 2700 лева, с първа падежна дата 14.08.2026 г. и последна падежна дата 14.01.2026 г. В чл. 4, ал. 3 от договора било предвидено задължение на кредитополучателя в срок до края на следващия ден от сключването на договора да предостави на кредитора гаранции по кредита, съгласно ред и условия, предвидени в ОУ по договора, а в чл. 6, ал. 1 било предвидено, че при неизпълнение на посоченото задължение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 2556 лева. Ищецът твърди, че са налице пороци, обуславящи нищожност на целия договор за потребителски кредит. Твърди, че договорът бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради противоречие със закона. Излага подробни доводи, че оспорената неустойка представлявала общ разход по кредита, поради което следвало да бъде включена при формирането на ГПР по договора, което в случая не било сторено, а при включването й в ГПР поддържа, че размерът на последния би надвишил максимално допустимия по закон, с което на практика се заобикаляло ограничението по чл.

19, ал. 4 ЗПК относно максималния праг на ГПР. Аргументира, че в договора само привидно 2 било предоставено право на избор на кредитополучателят дали да предостави обезпечение, респ. относно вида му. С оспорената клауза били въведени неизпълними от потребителя изисквания относно задължението за предоставяне на обезпечение, поради което с нея се целяло единствено обогатяване на кредитора чрез начисляване на процесната неустойка, но не и реално обезпечаване на кредита, поради което неустойката представлявала скрито възнаграждение за кредитора и на това основание следвало да бъде включена в ГПР по договора. В договора само формално бил посочен ГПР, но не била посочена методиката на изчисляването му. Вписаният в договора ГПР бил различен от действителния, което представлявало заблуждаваща търговска практика. Отделно от това процесната неустойка водела до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, доколкото с нея кредиторът бил прехвърлил на потребителя отговорнсотта си за последиците от неупражена, но дължима от него професионална грижа по чл. 16 ЗПК. Излага доводи за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие със закона – чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, накърняване на добрите нрави и неравноправност на същата на основание чл. 143, ал.

2, т. 5 ЗЗП. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Неткредит“ ООД е подал отговор на исковата молба, чрез юрк. Давидия Давидова, с който оспорва предявения иск като носнователен по подробни съображения. Не оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, че дължимата неустойка по чл. 6, ал. 1 от договора не е включена при формирането на посочения в договора ГПР, както че при включване на неустойката в ГПР, размерът на последния би надвишил максимално допустимия по чл. 19 ЗПК. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора поради противоречие със закона, вкл. че поставените изисквания относно дължимото обезпечение били неизпълними, че кредиторът не бил изпълнил задължението си по чл. 16 ЗПК, както и че на потребителя била начислена неустойка в размер на 2556 лева. Излага аргументи, че оспорената неустойка не представлява общ разход по кредита и не следва да бъде включена в ГПР, както и че изискването за посочване на методика на ГПР се отнася само за случаи при променлив лихвен процент, а процесният договор бил сключен при фиксиран лихвен процент, поради което не било налице изискване за посочване на методика. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претенидраното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Доказателствената тежест се разпределя, както следва:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже: сключването между страните на процесния договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, както и наличието на пороци, водещи до неговата нищожност в цялост на твърдяното основание – противоречие със закона. В тежест на ответника е да докаже всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения, а именно, че доворът съответства на изискванията 3 на закона, включително, че съдържа всички необходими реквизити според ЗПК.

На основание чл. 154 ГПК в тежест на всяка от страните е да докаже всички други факти и обстоятелства, на които основават своите искания и възражения.

ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните следните обстоятелства: че страните са сключили договор за потребителкси кредит № 202407131241530059/13.07.2024 г. със соченото в исковата молба съдържание; че при формирането на посочения в договора за кредит ГПР не е включена неустойката по чл. 6, ал.

1 в размер на 2556 лева.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение.

На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4