Решение № 2878 от 02.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2878 гр. София, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100502362 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 8.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 57462/ 2012 г. на Софийски районен съд, І ГО, 30 състав, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на П. П. П. /ЕГН **********/ на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди: „накърнено доброто му име, създаден му е дискомфорт и ограничения във връзка с взетата мярка за неотклонение- подписка, наложило се е да отделя време за участие в наказателното производство и за организиране на защитата му, накърнени са били честта и достойнството му, чувствал се е огорчен, възмутен и безпомощен, част от неговите близки са били разколебани в добрите си отношения с него, което е създало и стрес и постоянна напрегнатост“, претърпени в резултат на образувано наказателно дело № 5624/ 2010 г. по описа на СРС, 14 състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2012 г. до окончателното й плащане, и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 10 лв. На основание чл.38, ал.2 ЗАдв ответникът Прокуратура на Р България е осъден да заплати на адв. Н. А. сумата 650 лв.- адвокатско възнаграждение.

С Решение от 25.01.2018 г., постановено в производство по чл.247 ГПК, е отхвърлена като неоснователна молба на ищеца П. П. П. с вх.№ 1116018 от 28.07.2016 г.- за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното на 8.07.2016 г. решение /чрез присъждане на лихвата за забава върху обезщетението от 10 000 лв. от 1 датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 7.11.2011 г., вместо от датата на подаване исковата молба- 5.12.2012 г./.

Постъпила е въззивна жалба от ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ /ПРБ, ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС на 8.07.2016 г. решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, евентуално- за намаляване размера на присъденото обезщетение по ЗОДОВ и на разноските по делото.

Подадена е въззивна жалба и от ищеца по делото П. П. П., който моли да бъде постановена отмяна на решението от 25.01.2018 г. като неправилно, и да бъде постановено решение за присъждане на лихвата за забава върху обезщетението по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, считано от 7.11.2011 г. /дата на влизане в сила на оправдателната присъда по НОХД/, а не от 5.12.2012 г., до окончателното изплащане на сумата.

Насрещните страни взаимно оспорват подадените по делото въззивни жалби.

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на ответника Прокуратура на Р България срещу решението от 8.07.2016 г., с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение от 8.07.2016 г. е валидно и допустимо.

По същество постановеното от СРС на 8.07.2016 г. решение е неправилно в частта относно размера на дължимото за претърпените от ищеца П. П. неимуществени вреди /болки и страдания от психическо естество/ обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Спорен в настоящото въззивно производство, предвид релевираните в жалбата на ответника Прокуратура на Р България доводи, е въпросът за размера на дължимото на ищеца П. П. обезщетение за претърпени вследствие воденото срещу него наказателно преследване, приключило с влязла в сила оправдателна присъда по НОХД № 5624/ 2010 г. на СРС, НО, 14 състав, неимуществени вреди /болки и страдания/.

Предвид липсата на конкретни доводи в жалбата касателно материално- правните предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, този 2 въпрос не може да бъде пререшаван от въззивния съд /арг. чл.269 ГПК/.

По въпроса за съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, е налице задължителна практика на ВС и ВКС, намерила израз в ППВС № 4/ 23.12.1968 г. и в Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/ 2004 г. на ВКСОСГК, и е установена константна съдебна практика на ВКС, вкл. по реда на чл.290 ГПК, според която справедливостта- като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики.

Принципът справедливост изисква в най- пълна степен да бъдат компенсирани вредите на увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на пострадалото лице, като размерът на обезщетението се определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост.

Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което и обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение на съда. Понятието „вреда“, което не е нормативно определено, следва да се тълкува в широк смисъл- като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние.

Конкретно при исковете по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, какъвто е предявеният по настоящото дело, такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, вкл. дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца- има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо- цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му- семейство, приятели, професия, обществен отзвук, вкл. предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите, и пр.

Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се определя глобално- за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им- в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите 3 на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди.

Установява се въз основа на събраните по делото писмени доказателства, че НОХД № 5624/ 2010 г. на СРС, НО, 14 състав /приложено по делото, ведно с ДП № ЗМ- 40/ 2010 г. на СДВР, пр.пр.№ М- 329/ 2009 г. по описа на СРП/ е образувано срещу П. П. П. /ищец по делото/ за престъпление по чл.286, ал.1 НК /набедяване/, като общо досъдебната и съдебната му фази, считано от датата на привличане на ищеца като обвиняем на 15.04.2010 г. до влизане в сила на 7.11.2011 г. на постановената по посоченото НОХД оправдателна присъда /потвърдена с въззивно решение по ВНОХД № 3058/ 2011 г. на СГС, НО, ІІ въззивен състав/, с която П. П. е признат за невиновен в извършване на посоченото деяние, е траяла 1 година, 6 месеца и 22 дни. Основание за постановяване на оправдателната присъда от 2010 г. по НОХД- според изложеното в мотивите й, е недоказаност на обвинението и приложение на чл.304 НПК.

Според събраните в процеса писмени доказателства, вкл. съдържащите се в НОХД № 5624/ 2010 г. на СРС, НО, 14 състав, съдебни книжа, при привличането на ищеца П. като обвиняем за престъпление по чл.286, ал.1 НК /постановление от 15.04.2010 г./ на същия е взета мярка за неотклонение „подписка“, която е отменена с определение на СРС по посоченото НОХД, постановено в о.с.з. на 28.01.2011 г.

Видно от приложена в досъдебното производство докладна записка от 4.07.2009 г., за ищеца П. няма данни за криминални прояви, полицейски регистрации и осъждания на територията на Р България, като според приложената по делото справка за съдимост от 18.10.2010 г., същият е неосъждан.

При тези данни и доказателства се налага приемането на извод, че наказателното преследване срещу ищеца П. П., за което същият претендира заплащането на обезщетение по ЗОДОВ и за чието незаконно водене и поддържане може да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на Р България по ЗОДОВ, е продължило 1 година, 6 месеца и 22 дни, считано от датата на привличането на П. като обвиняем в извършване на посоченото престъпление до датата на влизане в сила на постановената от СРС оправдателна присъда. Наложената му по повод процесното наказателно преследване мярка за неотклонение „подписка“ е била приложена, считано от 15.04.2010 г. до 28.01.2011 г. /приблизително 9 месеца/.

За горепосочения релевантен за настоящия правен спор период въз основа на събраните по делото гласни доказателства се установява следното относно преживените от П. П. във връзка с наказателното преследване болки и страдания:

Свидетелят П. П.- обвиняем по същото ДП и подсъдим по същото НОХД /при предявено срещу свидетеля и ищеца обвинение за съучастие като съизвършители/, чиито свидетелски показания са преценени от съда при условията на чл.172 ГПК, сочи, 4 че познава ищеца от 15 г., а също и че двамата подали сигнал за нанесен побой от полицаи, във връзка с което срещу тях били повдигнати обвинения за хулиганство и за набедяване, които приключили с оправдателни присъди. Свидетелства, че наказателното производство за набедяване /процесното/ се отразило зле на ищеца, който се променил, изнервил се, затворил се в себе си и дори в момента не живеел в България, а емигрирал. Не се чувствал добре от това, че бил регистриран в полицията и бил третиран като престъпник. По данни на свидетеля ищецът П. бил привикван в полицията и прокуратурата доста често. До момента на разпита на свидетеля П. не бил казал на близките си за случилото се. Негови приятели, обаче, разбрали случайно за това, като някои от тях променили отношението си към П. и към свидетеля, като ги питали и дали наистина са излъгали и по този начин набедили полицая. Това наказателно производство /за набедяване/ било второто образувано срещу ищеца, за по- тежко престъпление, което според свидетеля довело и до по- тежки последици за него.

С оглед горното, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал настоящият въззивен състав намира, че на ищеца П. П. следва да бъде определено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. общо, т.е. в размер, по- малък по присъденото с обжалваното решение обезщетение.

При определяне размера на дължимото обезщетение въззивният съд взе предвид характера и тежестта на увреждането на здравето на жалбоподателя- ищец, изхождайки от характера на претърпените болки и страдания от психическо естество /емоционални страдания, вътрешен дискомфорт, стрес, огорчение, възмущение и безпомощност, постоянна напрегнатост, накърнени добро име, чест и достойнство, ограничения във връзка с взетата мярка за неотклонение- подписка, отделяне на време за участие в наказателното производство/, установени въз основа на събраните по делото гласни доказателства /показания на св. П. П., преценени съобразно чл.172 ГПК/, при отчитане продължителността- около 1 година и 7 месеца, на понесените във връзка с воденото срещу него наказателно преследване страдания и интензивността им; обстоятелството, че повдигнатото срещу ищеца обвинение е за престъпление по чл.286, ал.1 НК /набедяване, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години/; обстоятелството, че при привличането му като обвиняем му е наложена мярка за неотклонение „подписка“, впоследствие отменена с определение на СРС от 28.01.2011 г.; обстоятелството, че ищецът П. няма полицейски регистрации, няма образувани досъдебни производства и не е осъждан, видно от цитираните по- горе докладна записка и справка за съдимост; а също и обстоятелството, че наказателното преследване срещу ищеца П. /и свидетеля П. П./ е образувано след подаден от него и свидетеля П. П. в СРП сигнал с искане за извършването на проверка относно проявен срещу него и П. П. полицейски произвол.