Решение № 209 от 18.02.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000503410 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1285 от 02.06.2022г., постановено по гр.д.№ 8080/2021г. по описа на СГС, ГО, 30 състав, съдът е уважил иск с правно основние чл.108 ЗС, като е признал за установено по отношение на Р. Г. Г. и И. Д. Т., че Т. М. Т. и Л. Т. Т. са собственици по наследство на по 1/4 ид. част за всеки от ищците от следния недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ №11, без данни за застроена площ, находящ се в ***, заедно със 156/2669 ид. части от общите части на жилищна сграда в УПИ XIX-1, кв. 540, м. „***“ по плана на гр.

София, заедно с прилежащите му избено и таванско помещение по Записка № 12, том 9 от 11.07.1939г. на съдебно-спогодителен протокол за подялба на недвижим имот и представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-45/09.07.2010г. на Изп.директор на АГКК, с адрес *** (ет. 4-ти надпартерен), като е осъдил Р. Г. Г. и И. Д. Т. да предадат в полза на Т. М. Т. и Л. Т. Т. владението върху тази идеална част от процесния имот.

Със същото решение е отхвърлена претенцията за останалата предявена по 1/4 ид. част от имота за всеки от ищците, като неоснователен.

Присъдени са разноски, като Р. Г. Г. и И. Д. Т. са осъдени да заплатят в полза на Т. М.

Т. и Л. Т. Т. сумата от 1733,31 лв. направени разноски по делото.

1

С Определение № 8615 от 08.09.2022г. по същото дело съдът е оставил без уважение молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозИ.на въззивна жалба от ответниците по делото.

В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението е депозИ.на частна жалба от ответниците по делото.

Жалбоподателите-ответници Р. Г. Г. и И. Д. Т. оспорват решението в неговата осъдителна част и разноските. Изтъкват факта, че не владеят частта на ищците. Р. Г. Г. владее само своята 1/4 идеална част от имота и го ползва при условията на чл. 31, ал. 1 ЗС. Що се отнася до И. Д. Т. - същата не владее, нито държи процесния имот, тя живее в имота на семейни начала, без сключен граждански брак, с Р. Г. Г. и на това основание се намира в имота. Посочват, че СГС не е съобразил обстоятелството, че права върху имота има и трето неучастващо в делото лице - съсобственикът с 1/4 идеална част Б. Г. Г.. Според правната доктрина, ревандикацмя може да се предяви не само срещу трето лице, но и срещу съсобственик, който ползва цялата вещ и не допуска ищеца да я ползва съобразно правата му. Когато съсобствената вещ се ползва от всички съсобственици, но упражняваната от тях фактическа власт не съответства на обема на правата им, интересът на съсобственика, чието право е нарушено, е да получи фактическа власт върху реална част от имота, съответстваща на правата му. В тази хипотеза търсената с иска по чл. 108 ЗС защита може да бъде постигната едва след разпределение на ползването на съсобствената вещ по реда на чл. 32 ЗС. Съсобственикът, на когото е предоставено по този ред ползването на реална част от вещта, може да иска предаване на владението върху нея от останалите съсобственици.

Дотогава всеки съсобственик има противопоставимо на останалите съсобственици право да ползва цялата вещ, съгласно чл.31 ал. 1 ЗС, в пределите на взаимните ограничения, произтичащи от наличието на множество еднородни права върху един и същ обект.

Посочват, че процесният имот е много малък и в лошо състояние. Те са възрастни хора, не разполагат друго жилище. В случай, че бъдат поканени да заплащат обезщетение на другите съсобственици по чл.31, ал.2 ЗС, заявяват готовност да сторят това при условията на тази разпоредба.

Оспорват решението и в частта за разноските, като посочват, че СГС не е приложил правилно чл. 78, ал. 2 ПК и ги е осъдил но не е съобразил обстоятелствата, че ответниците с поведението си не са дали повод за завеждане на делото, тъй като никога до сега ищците не са се свързвали с тях, нито са ги канили да предадат владението върху 1/4 идеална част от имота, не са ги канили да им заплащат обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, нито са заявили претенции до тях по какъвто и да било друг начин. Нещо повече, ответниците не ги познават, нито знаят къде живеят или кои са. С отговора на ИМ и съобразно представените с нея доказателства, ответниците са признали иска за притежаваната от ищците идеална част от имота. Искът е оспорен само относно твърдението, че ищците са собственици на целия имот, което твърдение СГС също е приел за неоснователно. Затова молят за изменението на решението в частта за разноските.

2

В хода на производството пред въззивна инстанция почина жалбоподателят Р. Г., поради което на негово място е конституиран неговият син - единствен наследник по закон – С. Р. Г..

Въззиваемата страна Т. М. Т. и Л. Т. Т. оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Твърдят, че след като по делото не се твърди и не е установено, че вещта е била във владение на ищеца преди предявяване на иска, извод, че повод за завеждане на делото от ответника не е даден, не може да се направи. Дали ищецът е канил ответника да му предаде вещта преди предявяване на иска е без значение, тъй като нито правото на иск, нито дължимостта на разноски са обусловени от връчване на покана. Ищците са предприели действия по изпращане на нотариална покана до ответниците, но тя била върната, тъй като не били намерени на адреса, а други техни адреси не са били известни Този факт допълнително доказва, че единствената алтернатива за защита на правата им е предявяването на иск по чл.108 ЗС. Освен това са подали и жалба до Началника на 05 РУ - СДВР във връзка с твърденията им, че са собственици на процесния недвижим имот като наследници на Е. С. Т., но нямат достъп до апартамента, който е обект на самоуправни действия от страна на жалбоподателите, които се настанили в него през 2012 г. По така подадената жалба е образувана преписка с вх.№ 2290000-6756 по описа за 2021г. на СДВР - 05 РУ. Що се отнася до разноските посочват, че чл.78, ал. 2 ГПК се прилага само когато ответникът процесуално признава иска и извънпроцесуално не е дал повод за предявяването му. В настоящия случай с оглед както на процесуалното, така и на извънпроцесуалното поведение на Ответниците, не може да се направи подобен извод.

Извършените процесуални действия от страна на Ответниците, изразяващи се в подаване на отговор на искова молба, посочването на свидетели и други се противопоставят изцяло на твърденията им, че не са дали повод за завеждане на делото и извършване на признание на иска. В подадената молба по чл. 248 ГПК те застъпват становището, че с отговора на исковата молба са признали иска за притежаваната от Ищците 1/2 ид. ч. от процесния имот.

Признанието на иска води до съвпадане на правните твърдения на двете страни пред съда. В тази връзка следва да се приеме, че в настоящия случай не е налице признание на иска от страна на Ответниците. Не оспорват факта, че имотът е неподеляем и поради тази причина жалбоподателите не могат да ползват само тяхната идеална част, а ползват целия Недвижим имот. До настоящия момент неговото право на ползване не е разпределено между съсобствениците. С оглед на това липсва правна възможност да обособят реално правата на останалите съсобственици по своя преценка чрез отделяне на определено помещение, върху което Ответниците ползват Недвижимия имот съобразно правата си. В настоящата хипотеза, след като ползват имота, то по необходимост ползват целия Недвижим имот. Съдебната практика е константна относно обстоятелството, че останалите съсобственици на имот, които не са конституирани като страни по дело, не са необходими другари на съсобствениците-спорещи страни по дело с предявени установителен и негаторен искове за собственост/ Считат, че твърдението на Ответниците е неотносимо към настоящия спор, доколкото не е оспорено и/или засегнато правото иа собственост на неучаствалото в производството лице, което има права върху имота. Обстоятелствата, установени при 3 провеждане на производство по чл. 108 ЗС, формират сила на присъдено нещо единствено по отношение на страните в производството. Още повече, искът по чл. 108 ЗС е предявен именно срещу съсобственика, който владее целия Недвижим имот и с това пречи на останалите съсобственици да упражняват своите права. В този смисъл решението не поражда СПН спрямо неучаствалия съсобственик, поради което не е необходимо съдът да съобразява неговите права, доколкото същите не са предмет на настоящия спор. Посочват, че предявяването на иск за собственост от един от съсобствениците или само от някои от тях е действие на обикновено управление респ. в производството по чл.108 ЗС съсобствениците са обикновени другари и всеки от тях има право да предяви иск за своята идеална част. В правната доктрина не е застъпено становището, че преди да бъде уважен иск по чл.108 ЗС е необходимо да е било извършено преразпределяне на правото на ползване на вещта, предмет на производството по реда на чл.32 ал.2 ЗС.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК основан на наследствено правоприемство и ревандикационен иск по чл.108 ЗС, предявен от двама съсобственици на идеални части от правото на собственост срещу друг съсобственик на ид.ч. и жената, с която последният живее на съпружески начала, без сключен брак.

СГС е уважил исковете до размер на по ¼ ид.ч. за всеки ищец, като е отхвърлил иска за останалата ½ ид.ч. от правото на собственост. В отхвърлителната част решението е влязло в сила. Предмет на въззивна проверка е единствено частта, с която исковете са били уважени.

От фактическа страна се установява, че Н. Н. К. и В. Н. Н. /по баща И. Ф./ са придобили право на собственост /чрез покупко-продажба/ на 55/2435 ид. части от недвижим имот, представляващ дворно място в гр. София, на ъгъла на улиците „Евлоги Г.“ и ***, цялото от 908,25 кв.м. по крепостни актове и 912,20 кв. м. по скица, съставляващо парцел VIII от кв.

540 по плана на гр. София, видно от нотариален акт №61, том IX, регистър 1661, дело 1291 от 1939г. на Първи нотариус при Софийски областен съд.

При съдебна делба от 1939г. Н. Н. К. и В. Н. Н. са получили в дял апартамент, находящ се на 4-ти надпартерен етаж в жилищната сграда, построена в посоченото по-горе дворно място, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и клозет, ведно с 156/2669 ид.части от общите части на сградата, прилежащите избено и таванско помещение, видно от Записка № 12, том 9 от 11.07.1939г. на съдебно- спогодителен протокол от 01.07.1939г. на Софийски околийски съд, Второ отделение, по ч.гр.д. № 296/1939г.

Представени са скица на поземлен имот, схема на самостоятелен обект в сграда от 04.02.2021г. и удостоверение за идентичност на самостоятелен обект в сграда, съгласно които описаният недвижим имот е с административен адрес ***, като процесният 4 апартамент е с №11 и идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-45/09.07.2010г. на изпълнителния директор на АГКК. Към апартамента има прилежащи избено и таванско помещение.

От удостоверение за наследници от 15.01.2021г. на СО - р-н Оборище се установява, че Н. Н.

К. е починал, съгласно Акт за смърт №716/22.06.1971г., като е оставил наследници съпруга В. И. К. /починала на ***г./, син С. Н. К. /починал на 17.08.2012г./ и дъщеря Н. Н. Г.

/починала на 08.09.2015г./. Наследница по закон на С. Н. К. е дъщеря му Е. С. Т. /починала на 26.09.2020г./ и оставила наследници по закон - съпруг Т. М. Т. /първия ищец/ и син Л. Т.