Определение № 3 от 03.01.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№3 гр. Бургас, 03.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Кирил Гр. Стоянов като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20232000600272 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.450, ал.3, вр. чл.345 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при ОП-Бургас и жалба от Началника на Затвора-Бургас срещу определение №1286 от 29.11.2023г. по чнд № 1385/2023г. на Окръжен съд-Бургас, с което съдът е постановил замяна на наложеното на Г. Д. О. с присъда №51/97г. по нохд № 270/97г. по описа на ОС-Бургас наказание „доживотен затвор“ с наказание „лишаване от свобода“ за срок от тридесет години, търпимо при първоначален строг режим.

В протеста е наведено оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на акта на първата инстанция. Изтъква се неправилна преценка на съда относно наличието на законовите предпоставки за приложението на чл.38а, ал.3 от НК. Сочи се, че лишеният от свобода О. се установява като личност с изключително висока степен на обществена опасност, обоснована както с предхождащите настоящото му осъждане четири присъди, влезли в сила в периода 1990-1993г., така и с характеристиките на деянието, за което търпи наказание „доживотен затвор“.

Поддържа се, че поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието е променливо – с периоди на спазване на установените в пенитенциарното заведение правила, както и такива, в които проявява склонност към нарушаване на дисциплинарните изисквания, имащо за последица награждаване на последния, а също санкционирането му.

Акцентира се върху актуалността на реализираните от осъдения нарушения 1 на установените в затвора правила. Изтъква се бездействието на същия по репариране на претърпените от наследника на пострадалата неимуществени вреди, оценени в справедлив размер от 4 000 000 лева /неденоминирани/, въпреки наличните данни за развивана от осъдения икономическа дейност с агенция за недвижими имоти. Липсата на инициатива от страна на О. да заплати сумата, за която е осъден, се сочи, че свидетелства за неприемане в пълна степен от негова страна на отговорността за извършеното престъпно деяние. Като значими в преценката за приложимост спрямо О. на привилегията по чл.38а, ал.3 от НК се сочат също резултатите от актуалното психологическо изследване на последния, свидетелстващи за устойчивост и вероятна личностна обусловеност на криминалното поведение при него, както и обоснована нужда да се работи по развитието на социалните и адаптивните му умения, с оглед изграждане на социални връзки с лица с чисто криминално минало, преодоляване на зависимостта от поддържане на връзка с криминално проявени, съответно увеличаване на шансовете му за успешна реинтеграция и намаляване риска от рецидив. Оплакването за неправилна преценка на съда относно степента на постигнато поправяне на О. се подкрепя и с данните от докладите на инспекторите СДВР през периода 2017-2023г.

Твърди се, че съдържащата се в тях информация относно поведението на осъдения не позволява извод за необратимост на постигнатите при него положителни резултати – не се отчитат съществени промени в нагласите му, не се констатира същият да е приел изцяло отговорността за извършеното деяние и да счита, че наложеното му наказание е справедливо. Акцент се поставя и върху регистрираните при О. проблемни зони с нужда от въздействие, за които свидетелства текущият доклад от 2023г. На основата на представените резултати от извършените оценки на риска от рецидив и вреди, се аргументира неустойчивост на положителните промени в мисленето и поведенческите нагласи на О., съответно и нужда от по-нататъшно корекционно въздействие, с цел преодоляване на проблемните зони при него, в каквато връзка и се поддържа, че преценката на съда за наличие на предпоставките за замяна на наложеното му наказание „доживотен затвор“ с „лишаване от свобода“, е неправилна. Направено е искане за отмяна на акта на първата инстанция и постановяване на нов, с който молбата на осъдения О. за замяна на наложеното му наказание „доживотен затвор“ с наказание „лишаване от свобода“ да бъде оставена без уважение.

2

В допълнително писмено изложение към протеста прокурорът представя в подробен план констатациите и съображенията на съда, мотивирали го да уважи молбата на осъдения за замяна на наложеното му наказание съобразно чл.38а, ал.3 от НК, като застъпва разбиране, че една част от тях се явяват избирателно изведени такива от данните по делото, а друга сочи, че са с предположителен характер. Изтъква дефицити в дейността на съда по обсъждане и анализ на доказателствата по делото и погрешно формирани изводи за демонстрирано от осъдения добро поведение, трайно проявено във времето, свидетелстващо за настъпили при него в резултат на корекционната дейност необратими положителни промени. Моли протестът да бъде уважен.

В жалбата на Началника на Затвора-Бургас се поддържа, че атакуваното определение е необосновано и незаконосъобразно. Изтъква се, че макар да е налице предвиденото в закона формално изискване - осъденият да е изтърпял не по-малко от 20 години от наложеното му наказание „доживотен затвор“, не са налице доказателства за настъпила трайна, устойчива и сигурна промяна в поведението на последния, която да изключи категорично в бъдеще негови неправомерни прояви. С хронологично представяне на фактическите обстоятелства, характеризиращи престоя на осъдения в местата за лишаване от свобода – адаптацията на О. при постъпването му в затвора, очертаните при него проблемни зони с нужда от корекционно въздействие, конкретно проявеното от осъдения поведение, регистрирани положителни прояви и допуснати нарушения, приложени спрямо него възпитателни и коригиращи мерки за постигане на целите на наказанието, проведените атестации и наблюдавани промени в зоните с по-интензивно въздействие, се застъпва позиция, че настъпилите при О. положителни промени са неустойчиви и неубедителни такива. Във връзка с горното се сочи, че при осъдения все още остава проблемна зоната „Отношение към правонарушението“. Вербално заявеното от О. съжаление за деянието му се оценява като неискрено такова.

Подчертава се, че О. никога не е проявявал интерес към заплащане на обезщетението, за което е осъден, явяващо се показателно за отношението му към извършеното деяние. Поддържа се, че предвидената в закона замяна на наказанието изисква проследяване на поведението на осъдения по време на целия му престой в пенитенциарното заведение, а не само в последните години. В конкретиката на случая се сочи, че проблемните зони, очертани 3 при О. при постъпването му в затвора, се явяват все още актуални такива и понастоящем, доколкото промените са стигнали до там да ги направят зони с гранични стойности. Сочи се, че докладите от 2017 до 2019г. разкриват липса на достатъчно воля у осъдения за реализиране на заявената промяна - същият не приема изцяло отговорността за поведението си, счита наложеното наказание за несправедливо, като съжалението му е насочено към последствията за собствената му личност, а не към жертвата; поведението и нагласите му показват завишена самооценка и желания за самодоказване и престиж; в разсъжденията си често е категоричен и оценяващ; при неблагоприятни външни обстоятелства излиза извън контрол и равновесие. С горните съображения се поддържа, че демонстрираните от осъдения нагласи за съобразено с нормите на закона и социума поведение не бележат постоянство. Заявено е, че същите се нуждаят от утвърждаване трайно във времето, като е необходимо преодоляване на проблеми при него в социалната адаптация, което да даде сигурност за настъпила трайна промяна на личността му, без риск за обществото. С горните съображения се моли за отмяна на атакуваното определение и оставяне без уважение на молбата на О. за замяна на наказанието „доживотен затвор“ с „лишаване от свобода“.

Срещу депозираните протест и жалба е постъпило възражение от адвокат С. Л. от АК-Бургас, в качеството му на служебен защитник на осъдения Г. О.. Противопоставяйки се на искането на прокурора и Началника на Затвора-Бургас за отмяна на атакуваното определение, защитата поставя акцент върху принципа на прогресивната система, установен в наказателното изпълнително право, в съответствие с който сочи, че съдът е постановил замяна на наказанието „доживотен затвор“ с наказание „лишаване от свобода“. Изтъква, че доводите на прокурора са съсредоточени върху допуснати от осъдения нарушения, които освен, че са заличени, са и извадени от контекста на цялостното му поведение, като се пренебрегват също множеството награди и поощрения, получени от същия. Позицията на прокурора за необходимост от продължаващо въздействие върху О. с цел постигане на устойчиви положителни резултати се сочи, че е основана на заключението на инспектора-психолог, което няма отношение към поведението на осъдения, а е насочено към администрацията на пенитенциарното заведение. Поддържа се, че стойностите на оценките на риска от рецидив и вреди разкриват постепенното и прогресивно 4 благоприятно личностово развитие на осъдения, както и стремеж на последния за водене на смислен, осъзнат и пълноценен живот. Липсата на инициатива от страна на осъдения по заплащане на обезщетение на роднините на жертвата, се сочи, че е ясно обяснена от самия него пред съда, като не следва да се пренебрегва и фактът, че повече от 10 години О. е бил в условията на изолация на основание чл. 213 от ППЗИНЗС. Развивайки подробни съображения в горната насока, защитникът намира, че преценката на първата инстанция да уважи молбата на осъдения, е основана на цялостно изследване на доказателствата по делото, поради което и наведените в протеста и жалбата оплаквания, се явяват напълно неоснователни. Моли се актът на първата инстанция да бъде потвърден като обоснован и законосъобразен.

В представено пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за основателност на подадените протест и жалба. С подробна аргументация е защитена позиция, че приобщените по делото доказателства не позволяват извод за постигната при О. категорична, съзнателна и устойчива положителна промяна в нагласите и поведението му, предпоставящо замяна на наложеното му наказание доживотен затвор с наказание лишаване от свобода. Предлага се въззивният съд да отмени определението на БОС като необосновано и незаконосъобразно и постанови отказ на молбата на осъдения за замяна на наказанието му.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в протеста и жалбата доводи, направените от защитата възражения, и съобрази закона, прие следното:

Протестът и жалбата са подадени от процесуално легитимирани лица, в срока по чл.450 ал.3 вр. чл. 342 ал.1 от НПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са основателни.

Производството пред първоинстанционния съд, установяващо се като такова по чл. 450, ал. 1 от НПК, вр. чл. 38а ал.3 от НК, е образувано по молба на осъдения Г. Д. О. за замяна на наложеното му с присъда №51/97г. по нохд № 270/97г. по описа на ОС-Бургас наказание „доживотен затвор“ с наказание „лишаване от свобода“.

В рамките на проведеното пред ОС-Бургас съдебно дирене са събрани и 5 проверени всички доказателства, способстващи изясняване на релевантните по делото факти. На основата на тяхното обсъждане и анализ съдът е направил положителна преценка относно наличието на условията по чл.38а, ал.3 от НК за замяна на наложеното на О. наказание „доживотен затвор“ с „лишаване от свобода“ за срок от 30 години, развитите в каквато насока съображения не се споделят от настоящия състав на съда.

Данните, съдържащи се в досието на осъдения О. установяват, че същият понастоящем търпи наказание доживотен затвор, наложено му с присъда по нохд № 270/97г. по описа на ОС-Бургас, изменена с решение №113/09.07.1998г. по дело №817/1997г. по описа на ВКС, влязло в сила на 09.07.1998г. Началото на наказанието датира от 23.04.1997г.