Решение № 86 от 29.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Пловдив, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20255000500406 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е въззивно, образувано по въззивна жалба вх.

№ 3160 / 01.04.2025г. от Р. Б. М. против решение № 70 /27.02.2024г.

,постановено по гр.д. № 931 / 2022г. по описа на ОС-София , с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката против Апелативен съд – София иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000,01 лв. от нарушаване на правото на Европейския съюз при разглеждане на производство по гр.д. № 1334/2018 г по описа на САС ,образувано по въззивна жалба на М. против решение по гр.д.598/2016 г. по описа на ОС-П – иск по чл.2в от ЗОДОВ. Жалбоподателката счита решението за нищожно и недопустимо ,а по същество се развиват съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението ,както и за нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

От въззиваемата страна Апелативен съд – София е постъпил отговор , с който се оспорва въззивната жалба ,развиват се съображения за правилност на 1 обжалваното решение и се заявява искане първоинстанционното решение да бъде изцяло потвърдено.Претендират се разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване ак.

При служебна проверка ,а и във връзка със заявеното във въззивната жалба, съдът констатира обжалваното решение да е валидно доколкото е постановено от законен състав ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищцата с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.Във връзка с въведеното едва с вззивната жалба твърдение настоящето производство да е второ такова след подадена искова молба на 13.10.2021г. със същия предмет ,искане и страни ,по която е било образувано гр.д. 471/21 г. по описа на ОС-Кюстендил ,съдът намира действително твърдяното от ищцата да отговаря на истината .Първоначално исковата молба е била депозирана на 13.10.2021 г. в ОС-П ,а производството по настоящето дело е образувано на 01.11.2021г. също пред ОС-П ,впоследствие ,поради отвод на всички съдии от този съд ,е продължило пред ОС-София ,който се е произнесъл с обжалваното тук решение.Макар и второ по време ,настоящето производство се явява допустимо ,тъй като първоначално образуваното такова е приключило с влязло в сила определение ,постановено по гр.д.470/2023г. по описа на ОС-Монтана , с което производството е прекратено ,независимо,че то е първоначално заведеното дело, предвид процесуалния стадий на развитие на производството по разглеждането тук гр.д.931/22 г.по описа на СОС и наличието на вече постановено решение по това дело.

Предмет на въззивно разглеждане е иск от Р. Б. М. от с. Н., о. Р., с която е предявен иск срещу Софийски апелативен съд с правно основание чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да й заплати сумата 25 000,01 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз при разглеждане на производството по гр.д. № 1334/2018 год. по описа на САС, образувано по въззивна жалба срещу решение по гр.д. № 598/2016 год. по описа на ОС-П.

Ищцата е твърдяла ответникът да е допуснал нарушения на негови 2 задължения, произтичащи от учредителните Договори и актове на съюза и на анекса към Решение 2006/929/ЕО за присъединяване на България към ЕС и на чл. 19, пар. 1, ал. 2 от ДЕС като е нарушил правата й ,гарантирани от чл.47 от Хартата на основаните права на ЕС. Настоявала е по посоченото дело съдът да е действал неправомерно, като отказал да приеме представени писмени доказателства и с това лишил ищцата от ефективна съдебна защита; демонстрирал пристрастност и отказал да се отведе, като своеволно интерпретирал разпоредбите на българското законодателство и правото на ЕС, което противоречало на принципа на компетентност, заложен в Етичния кодекс на българския магистрат; неправомерно отказал да отправи преюдициално запитване до СЕС.

Ответникът Апелативен съд-София ,от своя страна ,оспорва иска като излага съображения за неоснователност същия. Оспорил е всички твърдения на ищцата, свързани с неприемане на доказателства,позоваване на своеволно интерпретиране разпоредбите на българското законодателство и правото на ЕС, както и твърдения за пристрастност на съдебния състав, с които ищцата обосновава нарушаване на права по смисъла на чл. 47 от ХОПЕС и чл. 2 от ДЕС. Настоявал е и при разглеждането на въззивно гр.д. № 1334/2018 год. на С А С д а не са допуснати нарушения, които да са в причинна връзка с твърдяните от ищцата неимуществени вреди .

Съдът , с решението ,предмет на обжалване ,е приел да не се установява АС-София да е нарушил правото на ищцата на безпристрастен съд доколкото неуважаването на заявени доказателствени искания било обосновано; да е неоснователно оплакването на ищцата за пристрастност на съда само поради факта ,че съдията ,постановил първостепенния акт ,обект на въззивна проверка от ответника ,е бил командирован в същия съд ; да е несъстоятелно оплакването на ищцата съдът неправилно да не е отправил преюдициално запитване доколкото не са налице въпроси, които следва да бъдат зададени на Съда при ЕС, от отговора на които да зависи изхода по конкретното гражданско дело; да не са доказани твърдяните от ищцата неимуществени вреди ,както и ответникът ,доколкото не е действал като последна инстанция , да не е материално правно легитимиран да отговоря за вреди ,причинени от нарушаване правото на ЕС.

Веднага следва да се каже ,че са неоснователни

3 направените от жалбоподателката оплаквания във въззивната жалба досежно непълнота на изготвения по делото доклад доколкото в първото съдебно заседание съдът е указал на страните да не са налице обстоятелства ,които се признават от ответника ,нито такива ,които да не се нуждаят от доказване ,посочил е ищцата да сочи доказателства в подкрепа на изложените в исковата молба твърдения ,както и в нейна доказателствена тежест да е доказване на твърденията за нарушения ,допуснати от ответника ,довели до нарушаване на принципа на правна сигурност и на ефективните средства за защита ,заложени в чл.47 от ХОПЕС и чл.19 пар.1 ал.2 от ДЕС.Отговорил е и на заявените от ищцата доказателствени искания.

Делото пред АС-София – в.гр.д.1334/2018 г ., с разглеждането и решаването на което, ищцата счита да са нарушение гарантираните от общностното право нейни субективни права ,е образувано по въззивна жалба на М. против решение от 15.11.2017 год. на ОС П по гр.д. 598 / 2016 г. по описа на този съд , с която жалбоподателката е поддържала решението д а е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът незаконосъобразно не е уважил молбата й от 20.07.2017 год. за уточняване на предявените искове и не е уважил доказателствените искания на ищцата, направени с молба от същата дата; не е приложил доказателствени документи, представени с молба от същата дата – 20.07.2017 г. и последващи такива и не е уважил възражението й за непълнота на доклада по делото. Настоявала е съдията-докладчик неправилно да не се е отвел от разглеждане на делото и незаконосъобразно д а е отказал да направи преюдициално запитване.

Поддържала е също така първоинстанционното решение да нарушава материалния закон,да не е съобразено с практиката на ЕС и да е необосновано.

С определение ,постановено по реда на чл.267 от ГПК, въззивният съд е приел ,че макар във въззивната жалба да не е отправено искане за събиране на доказателствата, отказани от първата инстанция ,то доколкото е въведено оплакване от процесуален характер именно касателно тях ,то съдът следва да се произнесе по тяхното приемане.В тази връзка е изложи мотиви първостепенният съд да не е допуснал процесуално нарушение ,неприемайки писмени доказателства ,представени с молби от 20.07.2017 г. и изброени в молба от 11.09.2017 г. като неотносими ,тъй като и въззината инстанция ги е намерила за такива ,както и да не са необходими за изясняване на правния 4 спор, поради което е намерил да не е налице хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК и е оставил без уважение доказателствените искания на жалбоподателката.Със същото определение въззивният съд е намерил първостепенният съд да е изготвил доклад със съдържанието по чл.146 от ГПК ,както и с отказа да отправи преюдициално запитване да не е допуснал процесуално нарушение поради липса на необходимост от тълкуване на норми от правото на ЕС ,относими към правилното решаване на делото.

След проведеното съдебно заседание и в срока за произнасяне с решение е постъпило заявление от М. , с което същата е направила отвод на съдебния състав ,тъй като съдия К П ,постановила първоинстанционното решение ,е била командирована за период от 2 години в АС-София ,както и защото е съпруга за зам. кмета на гр.П,който е част от управляващото мнозинство ,срещу което е насочено и делото за нарушения на правото на ЕС,както е и заявено искане за отправяне на преюдициално запитване по въпроса за предприемане от държавите членки на всички необходими мерки по вътрешното право за прилагане на правно обвързващите актове на ЕС и по –конкретно относно определяне на компетентен съд ,принцип на равностойност и ефективност.

С определение от 05.11.2016 г. САС е оставил без уважение тези искания като е приел да не са налице основания за отвод на състава,както и да не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване ,още повече ,че по въпроса за приложимия закон при накърнени права на частно правни субекти,гарантирани от общностното право ,е налице произнасяне на съда на ЕС по дело С-571 /2016 от 04.10.2018 г.

С решение № 2577/06.11.2018 г. САС е потвърдил обжалваното решение на ОС-П ,с което са отхвърлени предявените от М. искове против Народно събрание на Република България, Върховен касационен съд на РБ, Върховен административен съд на РБ и Административен съд-гр. П с правно основание чл. 4 §3 от ДФЕС за осъждане на всеки от ответниците да й заплати по 25 900 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на създадени пречки от процесуален характер при разглеждане на адм. дело № 384/2016 год. и адм. дело № 393/2016 год. по описа на Административен съд – гр. П в резултат на нарушаване на нормите на чл. 340, ал. 2 от Договора за функциониране на ЕС, чл. 47 от Хартата за 5 основните права на ЕС и чл. 6 §1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, които закрепват принципа на правната сигурност, на оправданите очаквания и ефективни средства за защита.

Срещу това решение е постъпила касационна жалба ,която е бил върната като нередовна ,против което разпореждане е била депозирана частна касационна жалба , оставена без движение съобразно с указанията ,дадени от ВКС ,на който съд е била изпратена за произнасяне ,които указания са останали неотстранени поради несъгласие на жалбоподателката с тях и частна жалба е върната с разпореждане от 16.04.2019 г.

Разглежданият тук иск намира своето основание в разпоредбата на чл.2в от ЗОДОВ- за обезвреда при достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС като твърденията на жалбоподателката са за нарушение на чл.47 от ХОПЕС ,тъй като съдът не е допуснал приемане на представени от нея доказателства ,с което е нарушил правото й на ефективна съдебна защита,демонстрирал е пристрастност и е отказал да се отведе ,своеволно е интерпретирал разпоредбите на българското законодателство и правото на ЕС ,неправомерно е отказал да отправи преюдициално запитване,които последни твърдения по съществото си са оплаквания за нарушение правото на безпристрастен съд и на справедлив процес.