Определение № 615 от 17.06.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 615 гр. Габрово, 17.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500397 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на В. П. С., подадена чрез пълномощника адв.Н. срещу постановеното протоколно определение от 13.05.2025г. на РС-Габрово, с което е прекратено производството по гр.д.№2059/2024г. по описа на съда поради отпадане на правния интерес от разглеждане на предявения иск по чл.439 ГПК.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд,че липсва правен инерес за ищеца от предявяване на отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК.Прави се позоваване на практика на ВКС.

В писмения отговор на ответника ОББ АД се излагат доводи за неоснователност на жалбата.

Въззивният съд, като взе предвид наведените от страните доводи и доказателствата по делото ,прие за установено следното :

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е основателна.

Производството по гр.д.№2059/2024г. по описа на РС-Габрово е образувано по искова молба на В. П. С. срещу ответника ОББ АД, с предявен иск по чл.439 ГПК за установяване ,че е недължима от ищеца сумата от 16 114,59лв. главница и лихви по издаден ИЛ по ч.гр.д.

№2008/2013г., по който е образувано изп.дело №1296/2013г. по описа на ЧСИ – Звезделина Василева, поради погасяване на вземането по давност.

За да прекрати производството по делото с обжалваното определение и възложи в тежест на ищеца разноските по делото, на основание чл.78,ал.4 ГПК, първоинстанционният съд е прие,че искът е недопустим поради липсата на правен интерес за ищеца от търсената 1 защита. Позовал се е на постановление на ЧСИ от 23.01.2025г. за прекратяване на изп.дело №1296/2013г. , на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК. Счел е,че с прекратяване на изпълнителното производство отпада и правния интерес от разглеждане на иска по чл.439 ГПК.

Въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск по чл.439 ГПК, като съобрази и съдебната практика на ВКС по идентични казуси.

С определение № 50686/22.12.2022 г. по т.д. № 20/2022 г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на решението по въпроса: Допустим ли е иск по чл.439 ГПК при влязло в сила в хода на процеса постановление за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.2 ГПК ? /за проверка на съответствието му с практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 и чл.274, ал.3 ГПК: решение № 60282/19.01.2022 г. по гр.д. № 903/2021г. на ВКС, III г.о. и определение № 513/24.11.2016г. по ч.гр.д. № 1660/2020 г. на ВКС, I т.о./. С постановеното решение №50041 по гр.д.№20/2022г.

ВКС е приел,че че искът по чл.439 ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява съпътстваща същия процес защита, която е регламентирана именно в Глава тридесет и девета „Защита срещу изпълнението“ на ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. При уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, като в тази хипотеза взискателят няма право да инициира ново изпълнително производство. Ето защо преценката на правния интерес от предявяване на иска по чл.439 ГПК следва да се извърши не само с оглед факта на прекратяване на изпълнителното производство, но и конкретните правни последици на това прекратяване.

Правен интерес от предявяване на иска по чл.439 ГПК е налице, когато съществува изпълнителен титул в полза на кредитора-ответник, въз основа на който последният може да поиска образуване на изпълнително производство. Прекратяването на изпълнителното производство по искане на взискателя на осн. чл.433, ал.1, т.2 ГПК не е свързано с отказ от права и няма за правна последица погасяване на правото да се иска въз основа на изпълнителния лист отново да бъде образувано изпълнително производство. което основание е различно от това по чл.433, ал.1, т.7 ГПК.

Следователно искът по чл.439 ГПК е допустим при влязло в сила в хода на процеса постановление за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.2 ГПК, което основание е различно от това по чл.433, ал.1, т.7 ГПК. Следва да се съобрази и че 2 наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.

По изложените съображения обжалваното прекратително определение следва да бъде отменено и длето върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С отмяната на прекратителното определение отпада и основанието на този етап от производството съдът да се произнася по дължимостта на разноските и възлагане на такива в тежест на ищеца, поради което следва да се отмени и присъждането на разноски ,на основание чл.78,ал.4 ГПК .

Предвид изложеното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 13.05.2025г. по гр.д.№2059/2024г. на РСГаброво, с което е прекратено производството по делото и е осъден В. П. С. да заплати на ОББ АД сумата от 360лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78,ал.4 ГПК.

ВРЪЩА делото на РС-Габрово за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3