Определение № 3890 от 27.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3890 гр. В.........., 27.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В.........., IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20263100501345 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 94074/11.11.2025 г. от Н. Д. Й. ЕГН ********** от гр. В.........., ул. „С.........“, № 78, чрез адв. Хр.Х. срещу Решение рег. № 1196/26.03.2026г., постановено по гр. д. № 202533110109760 по описа на ВРС за 2023 г., 7-ми състав, в частта в която е отхвърлен предявения от нея срещу Т........ п............ на НОИ – В.......... иск, с правно основание чл. 1, ал.

1, т. 3 от ЗУТОССР за приемане за установено, че ищцата е полагала труд в ТКЗС „К........

Г......." с. Д...., обл. В....., за периода от 11.10.1971 г. до 31.10.1973 г. включително.

Навежда оплаквания, че въпреки това, че в трудовата книжка, която е представена от нея е видно, че в периода от 11.10.1971г. до 31.10.1973г. е полагала труд в ТКЗС с. Д...., обл.

В..... на длъжност „счетоводител“, което обстоятелство е вписано в трудовата книжка и същата е надлежно заварена, ВРС е приел, че трудовата книжка не е самостоятелно и достатъчно доказателство за пълно и главно доказване на трудовия стаж, без подкрепящи доказателства. Не следва субсидиарното прилагане на нормата на чл. 165, ал. 1 от ГПК, при официалната удостоверителна сила на трудовата книжка относно вписаните в нея обстоятелства.

Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло, ведно с присъждане на сторените разноски.

Т........ п............ на НОИ – В.........., представлявано от директора Д.......... С....... А......, чрез мл.юк М..... К...... представя писмен отговор на въззивната жалба, със становище за нейната неоснователност. Обжалваното в частта решение е правилно и законосъобразно.

Правилно ВРС е счел, че разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР поставя императивно изискване към свидетелите, че те могат да бъдат само лица, които притежават писмени доказателствна, че са работили при същия работодател през периода, през който е положен претендирания стаж. За период, различен от посочения, свидетелските показания са недопустими или лишени от доказателствена стойност. Показанията на свидетелката Ц. Г. Г. са допустими само за периода от 01.11.1973г. до 06.12.1973г., когато с ищцата са работили при един и същ работодател, но не и за предходния период от 11.10.1971г. до 06.12.1973г., 1 когато няма преки и непосредствени впечатления. Освен това според записа в трудовата книжка, въпреки, че се твърди, че Й. е започнала работа на 11.10.1971г. и е продължила работа до 06.12.1973г., записът е извършен чак на 30.04.1974г., в противоречие с изискването на чл. 6 от Инструкция № 2492/1968г. относно начина на оформяне и приключване на трудовата книжка.

Моли се за въззивно решение, с което да бъде потвърдено обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените разноски. Приеме ли се въззивната жалба за основателна, оспорва дължимостта на разноски, позовавайки се на нормата на осн. чл. 9, ал. 3 от ЗУТОССР.

Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК, както и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде приета за разглеждане.

Няма направени доказателствени искания от страните.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 94074/11.11.2025 г. от Н. Д.

Й. ЕГН ********** от гр. В.........., ул. „С.........“, № 78, чрез адв. Хр.Х. срещу Решение рег. № 1196/26.03.2026г., постановено по гр. д. № 202533110109760 по описа на ВРС за 2023 г., 7-ми състав, в частта в която е отхвърлен предявения от нея срещу Т........ п............ на НОИ – В.......... иск, с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за приемане за установено, че ищцата е полагала труд в ТКЗС „К........ Г......." с. Д...., обл. В....., за периода от 11.10.1971 г. до 31.10.1973 г. включително.

НАСРОЧВА за 05.10.2026г. от 14.00ч., за която дата и час да се призоват страните, с връчване на препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2