Решение № 234 от 13.07.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 113/2023
- Вид
- Решение № 234
- Подписан
- 13.07.2023
- Състав
- Георги Йовчев, Николина Петрова Дамянова, Даниела Илиева Писарова
Цитирани разпоредби
- чл. 207 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 366 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 62, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265, ал. 1, предл. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1, предл. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 694, ал.2, т. 1 · Търговски закон
- чл. 722, ал.1, т. 8 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 234 гр. Варна, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Георги Йовчев
Членове:
Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20233001000113 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „СТАНИЛОВ" ЕООД /в несъстоятелност/ със седалище гр. София, ЕИК 831769677, представлявано по пълномощие от адв. М. К. от АК– гр.Варна, срещу решение № 562/12.12.2022г., постановено по т.д. № 1306/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени предявени от въззивника осъдителни искове срещу „ОДЕСОССТРОЙ" ООД – гр. Варна, ЕИК 103591328, за присъждане на горницата над 2 779.42 лв. до 250 677.58лв., претендирана като обезщетение за некачествено изпълнение на договор от 03.08.2017г., формирано от разходи, направени за ремонти и необходими за отстраняване на скрити дефекти, които не са били ремонтирани след обявяването им в периода 19.10.2018г. - 18.01.2019г., както и за горницата над сумата 288.76лв. до 11 601.79лв., претендирана като начислена лихва за забава върху горница над 2 779.42лв. до част от поискано обезщетение в размер на 111 675.02 лв. за периода от 18.11.2019 г. до 25.11.2020г.
В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на решение в обжалваната част с твърдения, че съдът не е зачел приложимите правни 1 норми и доказателствената сила на събрания доказателствен материал, което е довело до погрешни правни изводи. На първо място се акцентира върху неправилност на извода на първоинстанционния съд, че ответното дружество не е отговорно за констатираните дефекти, защото е било изпълнител на конкретно възложени технически работи и не е било в неговата компетентност да извършва преценка на обстоятелства по одобрените проекти. Твърди се, че съгласно т. 4.7 от специфичните условия по договора, изпълнителят се е задължил по време на изпълнение и при завършване на строителството да осигури постоянно на строителната площадка опитен геодезист, който да контролира геодезичните работи по зададени опорни точки от възложителя. На следващо място, въззивникът се позовава на приложение на правилата на Договорните условия на ФИДИК – т. 3.1, б. „в“, т.4.10 и т.5.2, б. „г“. Релевира се оплакване, че съдът основно е разчитал на изразеното становище от вещото лице Костов относно това какъв обем работи са възложени на подизпълнителя „Одесосстрой“ ООД, какво включват задълженията на строителя и кой носи отговорност по отношение на преценката за укрепителните работи на терена. Излагат се съображения също за неправилни изводи на съда досежно стойността на извършените ремонти на недостатъци, установени с Констативен протокол от 19.10.2018г. Искането е за отмяна на решение в отхвърлителната част и уважаване на исковете изцяло, с присъждане на разноски за две инстанции съобразно изхода от въззивното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима. Констатираните в производството по чл. 267 ГПК нередовности на въззивната жалба са отстранени в срок с молба вх. № 2523/04.04.2023г. и молба вх. № 2686/10.04.2023г.. на „Станилов“ ООД /в несъстоятелност/.
В законовия срок, при условията на чл. 62, ал. 2 ГПК, е постъпил писмен отговор от насрещната страна „ОДЕСОССТРОЙ" ООД, ЕИК 103591328, подаден чрез адв. А. В. от САК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата и се иска потвърждаване на решение в отхвърлителната му част, с подробни доводи и съображения в подкрепа правилността на първоинстанционното решение. Въззиваемото дружество 2 намира изложените във въззивната жалба оплаквания за неоснователни, необосновани и неотговарящи на установената по делото фактическа обстановка. Според страната правилно първоинстанционният съд е приел, че ответното дружество не е имало задължение да изпълнява дренажни и подложни работи, нито водочерпене, следователно като не е изпълнил подобни работи, ответникът е спазил както сключения с въззивника договор, така и инвестиционния проект; последният допуска потенциална възможност да се извършат при необходимост подложни работи, но не предвижда вид и количествата на същите, а указания за необходимостта от извършване на подобни работи са могли да бъдат дадени или от проектанта или от лицето, упражняващо строителен надзор чрез вписването им в заповедната книга, каквито указания липсват. Въззиваемото дружество претендира присъждане на съдебно – деловодни разноски за тази инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил сезиран с искова молба но „Станилов“ ЕООД /в несъстоятелност/ – гр. Варна, представлявано от синдика Е. Т., с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал.1, предл. второ ЗЗД във вр. чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД срещу „ОДЕСОССТРОЙ“ ООД за присъждане на сумата от 250 677.58лв., претендирана като разходи, необходими за отстраняване на констатирани дефекти в участъците, изпълнени от „Одесосстрой“ ООД при осъществяване но строително-монтажни работи (СМР) на главен канализационен клон I и клон 120 от обект „Канализационна и водопроводна мрежа на гр. Тръстеник, помпена станция и довеждащ колектор до ПСОВ– етап I A“, както и сумата 11 601.79 лв., представляваща лихва за забава върху част от главницата в размер от 111 675.02 лв., за периода от 18.11.2019г. до 25.11.2020г., ведно със законната лихва за забава върху цялостната претенция по главния иск за периода от предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е член и водещ партньор в Обединение "ВиК Тръстеник 2014“ ДЗЗД. На 26.04.2017г. между ДЗЗД, в качеството му на изпълнител, и Община Долна Митрополия, като възложител, е сключено Договорно споразумение № РД-12-67, по реда на Закона за 3 обществените поръчки за обект „Инженеринг за обект: „Канализационна и водопроводна мрежа на гр. Тръстеник, помпена станция и довеждащ колектор до ПСОВ – етап I А“ в рамките на ОП „Околна среда“ 2007 – 2014г., съгласно общите договорни условия ФИДИК (FIDIC) за технологично оборудване и проектиране – строителство за електро и машинно-монтажни работи и за строителни, и инженерни обекти, проектирани от изпълнителя (Жълта книга)“. Сочи се, че на 03.08.2017г. ищецът е сключил договор с ответното дружество за изпълнение на СМР на част от обект „Инженеринг за обект:
Канализационна и водопроводна мрежа на гр. Тръстеник, помпена станция и довеждащ колектор до ПСОВ – етап I А“, съгласно количествено-стойностна сметка. След извършване на възложените по договора от 03.08.2017г. СМР от подизпълнителя, превъзложителят е установил множество дефекти и некачествено извършени работи. Първите били констатирани при подготовка за подписване на Акт обр. № 15, преди насрочване на дата за оглед от държавната приемателна комисия. За същите дефекти е подписан двустранен констативен протокол за установени дефекти и неизпълнени СМР, след което е извършено видеозаснемане. Подробно са изброени установените дефекти по вид и местонахождение, и се твърди, че за същите превъзложителя е уведомил подизпълнителя с писмо изх. № 248/06.12.2018г. Излага се също, че предвид насрочената дата – 21.12.2018г., за приемане на обекта от държавна приемателна комисия, превъзложителят като натоварен от главния изпълнител с изпълнението на участъка, е отстранил самостоятелно дефектите със собствени средства на стойност 51 147.31 лв. След приемане на обекта от държавната приемателна комисия и осъществяващото строителен надзор обединение „Инфарм 1“ ДЗЗД са установени нови дефекти, за които бил съставен констативен протокол от 18.01.2019г., доведен до знанието на превъзложителя от инвеститора с писмо № РД 15-793/01.02.2019г. След получаване на писмото ищецът повторно поканил ответника да отстрани дефектите. Поради бездействието на подизпълнителя, ищецът сключил договор със „Стройкомерс Плевен“ ЕАД за отстраняването им, като стойността на СМР възлизала на 88 523.82лв. На 31.10.2019г. „Станилов“ ЕООД изпратило на „Одесосстрой“ ООД нотариална покана за заплащане, в тридневен срок от получаването й, на сумата от 111 675.02 лв., представляваща разноските за отстраняване на дефектите по обекта и законната лихва от 18.11.2019г.. След ново видео-обследване, Кметът на 4
Община Долна Митрополия уведомил Обединение „ВиК Тръстеник 2014“ ДЗЗД с писмо № РД 15-8318/29.11.2019 г. за нови дефекти в участъците, изпълнени от „Одесосстрой“ ООД. Изпълнение не последвало и при покани, получени от „Одесосстрой“ ООД с писма от 13.03.2020г. и 27.03.2020г.
Твърди се, че поради бездействието на ответника и некачествено извършени СМР, за ищеца е възникнал правен интерес да претендира осъждане на ответника да заплати разходите за отстраняване на допуснатите дефекти на обект „Канализационна и водопроводна мрежа на гр. Тръстеник, помпена станция и довеждащ колектор до ПСОВ – етап I А“.
С отговора на исковата молба ответникът „Одесосстрой“ ООД е изразил становище за неоснователност на исковите претенции, като са оспорени твърденията за недостатъци на изпълнените СМР, респ . твърди се, че всички задължения по договора са изпълнени качествено и в срок, работите са приети от превъзложителя с приемо-предавателни протоколи, а съобщения за установени дефекти са изпратени след изтичане на рекламационния срок. В евентуалност се възразява, че дори и да са се проявили дефекти, то те се дължат на причини, за които отговаря не ответникът, а ищцовото дружеството, тъй като тпоследното не е проявило грижата на добрия търговец при възлагането на дейностите на фирма- технически изпълнител. Оспорват се и останалите обстоятелства съставляващи фактическо основание на главната искова претенция, а именно че ищецът е направил разходи за отстраняване на ремонти за своя сметка, чрез посочените от него дружества.
В допълнителната искова молба ищецът е оспорил довода на ответника, че подписването на протокол за приемане на извършените работи удостоверява одобряване на работата поради липсата на недостатъци на извършените СМР. Позовава се на недоказаност на насрещните твърдения, наведени с отговора на исковата молба.
По същество ответникът поддържа тезата си, че претендираните като недостатъци пропадания на тръби и изплувания на шахти са резултат от пропуск на планиране на нужно специфично укрепване в терен с високи нива на подпочвени води, които не са били съобразени от главния изпълнител и проектант на цялото съоръжение. Счита, че преценката на тази специфична характеристика не е от компетентността на подизпълнител на конкретни технически работи по одобрени строителни книжа, а без коригиране на 5 основния проект всяко ремонтиране, чрез ново изпълнение на същите работи се явява безполезно, тъй като няма да премахне дефектите, т. е. оспорва се причинната връзка между извършените качествено и в срок от него дейности, и крайния негоден продукт на изпълнението, тъй като според страната единствената причина за аварирането на водопровода е изначално погрешно проектиране, за което не може да отговаря технически подизпълнител, задължен да спази проектирането на превъзложителя.
Решението на ОС– гр. Варна, с което главният иск за присъждане на обезщетение за некачествено изпълнение по договор от 03.08.2017г., както и акцесорният иск са частично уважени до размер на сумите 2 779.42 лв. и 288.76лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от завеждане на иска, е валидно, по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо, тъй като са налице всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск.