Решение № 75 от 26.06.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Сандански, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Валентина Евг. Томова като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20261250200103 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.72, ал.4 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по подадена от Г. С. А., ЕГН – **********, с адрес – гр.

ХХХХХХХХХ, ул.“ХХХХХХХХ“ № Х, против Заповед за задържане на лице рег. № 339-зз-166/13.10.2024г. на РКП при РУ – Сандански – Г. К. Г., с която на жалбоподателя е наложена мярка "Задържане за срок до 24 часа".

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, в частност липса на конкретни фактически и правни основания, сочещи на конкретно престъпление и евентуална съпричастност на жалбоподателя към извършването му. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка моли съдът да постанови Решение, с което да отмени Заповедта като незаконосъобразна и Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.

За органа издал атакуваната заповед, в съдебно заседание се явява представител, който по същество пледира за оставянето на жалбата без уважение и за потвърждаване на издадената заповед за задържане като 1 законосъобразна.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните по делото доказателства:

Спрямо жалбоподателя е била издадена Заповед за задържане, изведена с рег. №339-зз-166/13.10.2024г. на РКП при РУ – Сандански – Г. К. Г., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с вписано основание: "чл. 325Б, ал.1 от НК. В нея е посочено, че лицето е задържано в 10.45 часа на 13.10.2024г. в помещение за временно задържане на РУ – Петрич и е освободено в 15.20ч. на 13.10.2024г. Същата е връчена надлежно срещу разписка на жалбоподателя и е налице подпис срещу задържано лице. Заедно със Заповедта е изготвен и протокол за личен обиск на лице, като не са иззети и описани вещи, тъй като такива не са били открити. Жалбоподателят не е посочил в декларацията дали има възражения и подписал разписката под протокола. На жалбоподателя му е била предоставена и декларация за правата на задържаното лице срещу подпис, връчена му на 13.10.2024г. в 10.45 часа. Същият е посочил, че не желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка или служебен по Закона за правната помощ, както и е направил отказ от другите предоставени му права.

При така установена фактическа обстановка, настоящият съдебен състав стига до следните правни изводи:

Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК. Съдът намира жалбата за процесуално допустима подадена е срещу подлежащ на обжалване акт и от процесуално легитимирано лице. За да е законосъобразна една Заповед за задържане на лице, същата следва да е издадена от лице с установена от закона компетентност в определената затова форма, при спазване на правилата на административното производство, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

В ЗМВР е предвидена възможност за осъществяване на арест от страна на полицейски органи по отношение на лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Този арест може да продължи най- много 24 часа, съгласно нормата на чл. 73 от същия закон.

Разгледана и по същество жалбата се явява основателна.

Въз основа на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът се задължава 2 да извърши преценка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. В изпълнение на това свое правомощие съдът намери, че оспореният акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР. Издадена е в предвидената в чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма.

Полицейското задържане не може да бъде произволно. Издадената заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с конкретни факти, които да сочат връзка между задържания и конкретното извършено правонарушение, както и задържането му да е съобразено с целта на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР заповедта следва да е издадена в писмена форма, а алинея 2-ра, на същата разпоредба посочва и съдържанието на самата заповед, а именно: името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането; данни индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73; както и правата на задържаното лице.

В оспорвания акт са посочени името, длъжността и местоработата на служителя, който го е издал, както и данните, индивидуализиращи задържаното лице, трите имена, ЕГН и адрес, датата и часът на задържането.

В продължение на това, следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 74, ал.

2, т. 2 ЗМВР изрично изисква към момента на задържането като елемента от съдържанието на заповедта да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането. Това изискване е проявление на установеното в разпоредбата на чл. 5, § 2 ЕКПЧ, която осигурява гаранция всяко арестувано лице да знае защо е лишено от свобода, както и за да му се даде възможност да отрече извършването на престъплението.

Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗМВР задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР поначало може да се извърши само с писмена заповед. За нейната обосновка чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, изрично изисква като елемент от съдържанието на заповедта посочване на както на фактическите, така и на правните основания за задържането. При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразността на акта, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса доколко са налице посочените в него фактически 3 основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.

Според посоченото в заповедта правно основание за задържането – чл.

72, ал. 1, т. 1, като издалият на заповедта е посочил само като основание изречението "за извършено престъпление по чл.325Б, ал.1 от НК“, във връзка с ДП № 339зм-461/2023г. по описа на РУ - Сандански, което е изключително лаконично и неинформативно, за да покрие минималните стандарти по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР и чл. 5, § КЗПЧОС. Посочената разпоредба от ЗМВР кореспондира с нормата на чл. 5, § 2 КПЗЧОС, съгласно която всяко задържано лице трябва незабавно да бъде уведомено на разбираем за него език за основанията за арестуването му. Според съда по своята форма и съдържание обжалваната Заповед за задържане не отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР и чл. 5, § КПЗЧОС, тъй като в нея не са посочени фактическите основания за задържане на жалбоподателя.

По делото липсват каквито и да е доказателства, от които да се направи обосновано предположение за евентуалния извършител на горепосоченото престъпление или мотивиран извод за съпричастност на жалбоподателя в престъплението. Още в самото попълване на Заповедта, е посочено: „за извършено престъпление по чл.325Б, ал.1 от НК“, който израз не може по никакъв начин да се ползва за подробно описание на извършеното деяние от жалбоподателя. Прави впечатление наведеното от самия актосъставител, който обоснова в съдебно заседание издаването на заповедта с това, че жалбоподателя е бил поканен да дойде в районното управление за изясняване на случая, тъй като има данни че е съпричастен към извършено деяние предходния ден. Ответникът – издател на заповедта навежда доводи също и, че жалбоподателя не е отказал да дойде в полицията, като той сам е отишъл, след като е бил поканен от полицейските служители, както и, че е бил задържан, защото му ограничавали правата на свободно придвижване от Катунци до Сандански. Също така липсват доказателства, от които да се направи и извод, че задържаното лице би могъл да попречи по какъвто и да е начин за изясняване на обстоятелствата по конкретния случай, да се укрие или да извърши друго престъпление. Гореизложеното се потвърждава и от показанията на ответника-издател на заповеидтау, който изложи в съдебно заседание, че жалбоподателят е съдействал през цялото време, като не е отказал да се яви в полицията и не е оказал съпротива.

4

При това положение, съдът намира, че за извършеното със заповедта за задържане не е установено наличието на материалноправни предпоставки по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по - голяма степен от найнеобходимото за целта, за която се издава актът, тъй като, в обжалваната заповед за задържане не са изложени мотиви и съображения на какво фактическо основание се задържа жалбоподателя.

Съгласно чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България всеки има право на лична свобода и неприкосновеност, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед или на обиск или на друго посегателство върху личната неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон. Съгласно чл. 30, ал. 3 от Конституцията на Република България само в изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт, като в срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност. Съгласно чл. 5, § 1 от КЗПЧОС всеки има право на свобода и сигурност, като никой не може да бъде лишен от свобода освен в изрично посочените в същата разпоредба случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона. Едно от основните права, гарантиращо правото на свобода и сигурност, вкл. неутрализиращо риска от произвол при задържане, е регламентирано в чл. 5, § 2 КЗПЧОС, а именно задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за ареста си. Същевременно, съгласно чл. 5, § 1, б. "с" от КЗПЧОС едно от допустимите изключения за лишаване от свобода е законният арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление.

Действително съгласно константната съдебна практика на ВАС и съобразно указанията по приложение на закона, дадени с Тълкувателно решение № 16 от 31.01.1975 година на ОСГК на Върховния съд на Република България, неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите 5 основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв. В този смисъл са Решение № 13520 от 12.12.2016 г. по адм. дело № 9200/2015 г. по описа на ВАС, V-то отделение; Решение № 1801 от 13.02.2017 г. по адм. дело № 12306/2017 г. по описа на ВАС, V-то отделение; Решение № 8136 от 31.05.2019 г. по адм. дело № 1313/2019 г. по описа на ВАС, I-во отделение;

Решение № 8372 от 05.06.2019 г. по адм. дело № 12237/2018 г. по описа на ВАС, I-во отделение и др. Посоченото тълкуване на закона по отношение на заповедта за задържане обаче влиза в колизия с гаранцията, регламентирана в чл. 5, § 2 КЗПЧОС, а именно задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за арестуването му. Независимо от това, в настоящия казус не е приложен никакъв документ, вкл. докладна записка, от който да се установяват мотивите на задържането на жалбоподателя.

Във всеки конкретен случай следва да се държи сметка за целта на закона, за конкретните фактически и правни действия, извършени от лицето и за степента на обществената им опасност, в противен случай предоставените със ЗМВР правомощия на полицейските органи се превръщат в произвол и злоупотреба с власт.

В този смисъл, допуснатият процесуален недостатък на атакуваната заповед проявява своето действие в две направления. На първо място, при липсата на каквито и да било конкретни факти задържаното лице не може да разбере с какви свои действия или бездействия е провокирало прилагането на държавна принуда спрямо него. Липсата на изложени конкретни факти и обстоятелства, които да представляват фактическо основание за издаване на заповедта, което да съответства на дадената правна квалификация, несъмнено опорочава от формална страна така издадената заповед. Поради това съдът приема, че заповедта за задържане е издадена в нарушение на материалния закон и административно производствените правила, което представлява и основание за нейната отмяна.