Определение № 1887 от 31.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1887 гр. София, 26.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502004 по описа за 2024 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на В. Д. Т., чрез адвокат Д. Д. срещу Определение № 8163 от 28.05.2024 г., постановено по гр.д. №20241100102728 по описа на СГС за 2024 г., ГО, 1-17 състав, с което е прекратено производството по делото, като образувано по недопустим иск срещу „Автомагистрали“ ЕАД гр. София.

В жалбата се твърди, че посоченото определение е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.

Твърди се, че съдът не взел предвид изобщо направените с уточняващата молба твърдения, касаещи допустимостта на предявения иск.

Твърди, че видно от исковата молба е, че са предявени следните искове: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК - установителен иск, че съществува валидно мандатно правоотношение по Договор за възлагане на управление №РД-02-1бф-4/01.03.2023 г., сключен между ищеца и ответното дружество, включващо изпълнение на длъжността „независим член на СД на „Авотомагистрали" ЕАД, гр. София, като е изложил твърдения относно допустимостта и основателността на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК. Счита, че е налице правен интерес, тъй като от решението по настоящия правен спор зависят пряко промяната в съдържанието на мандатно правоотношение, в частта досежно заеманата от него длъжност - „независим" член на СД.

Твърди, че подробно в исковата молба и уточняващата молба е обосновано приложението на специалния Закон за публичните предприятия, касаещ мандатното правоотношение на ищеца и обуславящ различни правила за разлика от правните норми, касаещи търговските дружества общо. Твърди, 1 че решението на упражняващия правата на Държавата в публично предприятие за освобождаване на член на СД би могло да въздейства върху мандатното правоотношение само ако това е изрично предвидено в ЗПП. За това и евентуално несъответствие на субективната преценка на възложителя не е в състояние да въздейства върху съдържанието на правоотношението - то продължава да съществува до настъпването на предвидения от закона факт с прекратителен ефект. За това и вписването на освобождаването въз основа на взето решение от принципала при отсъствие на основание за прекратяване на договора, предоставя вписване на несъществуващо обстоятелство. Твърди, че ЗПП предвижда изключение от общия принцип на свободната стопанска инициатива. Нормата на чл. 24 ЗПП очертавала основанията за предсрочно прекратяване на договора за управление, което ще рече, че за разлика от общия случай, свободата на субективна преценка за политически ангажирания, контролиращ държавното предприятие е изключена.

Мандатното правоотношение по отношение на публично предприятие произтичало пряко от сключения договор за управление, а не от решението за назначаването му от органа, упражняващ правата на държавата в публично предприятие, каквато теза се застъпва в съдебната практика. Пак с оглед изложеното, счита, че по отношение на него е налице правен интерес от предявяване на установителен иск, както и че са налице процесуални предпоставки за това. Като предпоставка за допустимост на установителния иск по член 124, ал. 1 ГПК, изрично се подчертава изискването за интерес от установяването, който интерес за да съществува е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право, като и в двата случая е налице нужда от защита чрез предявяване на установителния иск, защото смущава нормалното упражняване правата на ищеца.

Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал и процесуални нарушения при постановяване на обжалваното определение, които се изразяват в това, че съдът не квалифицирал спорното право и не е обсъдил направените уточнения с допълнителната молба от 27.05.2024г.

Моли да бъде отменено обжалваното определение, като бъде върнато делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е допустима. Същата е подадена в срок, от лице, легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана 2 по съществото си е неоснователна.

Производството по гр.д. № 2728/24 по описа на САС е образувано по предявени от В. Д. Т. срещу „Автомагистрали“ ЕАД иск за признаване за установено, че между страните съществува правоотношение по договор за възлагане на управление № РД-02-16ф-20/15.10.2021 г. за изпълнение на длъжността „независим член на съвета на директорите (СД)“, евентуално – да бъдат обявени за незаконосъобразни решенията на министъра на регионалното развитие и благоустройството по т. 2 и т. 3 от протокол № Т314/05.03.2024 г. В първоначално подадената искова молба, ищецът твърди, че с протокол от 05.03.2024г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представител на Държавата като едноличен собственик на капитала на „Автомагистрали“ ЕАД, е освободен като член на СД на „Автомагистрали“ ЕАД, като изпълнявал длъжността по договор за възлагане на управление № РД-02-16ф-20/15.10.2021 г. и за представители на държавата в СД са избрани други лица. Твърди, че решенията на принципала са незаконосъобразни, поради което моли съдът да установи валидно правоотношение между него и ответника по договора за възлагане на управление от 15.10.2021 г., да установи незаконосъобразността на взетите решения в условията на евентуалност и иск за установяване на вписването на несъществуващо обстоятелство.

С разпореждане от 08.04.2024 г., съдът е указал на ищеца да обоснове допустимост на исковете, да уточни по кой ред на специалния ЗПП се иска установяването на незаконосъобразността на решенията на принципала и благоприятните правни последици при уважаване на установителния иск за съществуване на мандатно правоотношение.

С уточняваща молба от 27.05.2024г., ищецът е посочил, че счита иска си за допустим, тъй като към конкретния случай са приложими нормите на Закона за публичните предприятия. Счита, че същите, за разлика от правните норми уреждащи мандатното правоотношение при всички търговски дружества, предвиждат особен ред за избиране на членове на управителните органи на публичните предприятия, поради което и правоотношенията със същите не могат да бъдат свободно прекратени от принципала, а само на основание чл. 24 от ЗПП. Твърди, че при прекратяването на мандатното правоотношение решаващо е не само решението на принципала, а наличието на някои от изброените обстоятелства в цитираната разпоредба. Счита, че след като се установи по съдебен ред наличие на съществуващо мандатно правоотношение между него и ответника, ще може да бъде признато за несъществуващо, вписаното обстоятелство в ТРРЮЛНЦ, а именно, неговото освобождаване, като член на СД.

Въз основа на така изложеното, сезираният съд е приел, че исковете са недопустими.

Прието е, че правата на ищеца, като член на СД (без да е акционер), произтичат от мандатното правоотношение и са ограничени в неговите рамки.

Същият не разполага с активна легитимация да оспорва като порочно вписването на заличаването си като член на СД и вписването на нов. В. Т.

3 няма признато от закона право да участва в управлението на „Автомагистрали“ ЕАД и не може да обоснове интерес от атакуване на решенията на принципала за избор или освобождаване на член на СД, нито от заличаване на извършено вписване във връзка с неговото освобождаване като член на СД. Цитирани са решение № 311/06.02.2019 г. по т.д. № 2742/2017 г. на ВКС, II т.о., решение № 234/23.12.2016 г. по т.д. № 54/2016 г. на ВКС, I т.о., решение № 32/28.04.2010 г. по т.д. № 431/2009 г. на ВКС, I т.о.. Прието е, че липсата на посочени в разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗПП, устава и договора от 2021 г. основания за предсрочно прекратяване на мандатното правоотношение биха обусловили интерес единствено от осъдителен иск за обезщетяване на претърпени вреди и пропуснати ползи от неоснователното прекратяване, в случай, че се установи наличие на такова. Осъдителният иск обаче не засяга валидността на решението на принципала за оттегляне на овластяването, като в този смисъл е посочено определение № 50013/06.02.2023 г. по ч.гр.д. № 283/2022 г. на ВКС, I г.о.

Изводите на СГС относно допустимостта на предявените искове се споделят и от настоящия състав на САС. Същите са съответни и на цитираната съдебна практика.

В допълнение и с оглед изложеното в жалбата, следва да се отбележи, че съдът не е допуснал твърдените нарушения на процесуалните правила. В обжалваното определение е дадена от съда правна квалификация на предявените искове – чл. 124 ал.1 от ГПК и чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. Обсъдена е и подадената уточняваща молба, като съдът е приел доводите на ищеца, че са касае за прилагането на нормите на ЗПП.

Изложените в уточняваща молба на ищеца доводи касаят основно доводи за незаконосъобразно прекратяване на мандатното му правоотношение, като се твърди, че същото не може да бъде прекратено изобщо, а само на някои от основанията изброени в чл. 24 от ЗПП. Тези доводи не обосновават наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск, доколкото ищецът, дори да установи незаконосъобразно прекратяване на мандатното си правоотношение (противоречащо на чл. 24 от ЗПП), не би бил възстановен в правата си на член на СД, тъй като мандатният договор е вече прекратен. Правният интерес на страната от предявяване на иска е формулиран от ищеца, като възстановяване на мандатното правоотношение, по силата на което е изпълнявал функциите а независим член на СД на ответното дружество. Тъй като с предявения иск не би могло да се постигне търсената от страната защита на правата й, за които твърди, че са нарушени, то липсва процесуална предпоставка за предявяване на иска – наличие на правен интерес, а при липсата на такава, производството е недопустимо и следва да бъде прекратено.

Не е налице и правен интерес от предявяване на иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като уважаването на същия няма да доведе нито до установяване, нито до възстановяване на договорното мандатно правоотношение между ищеца и ответника. Това правоотношение е извън предмета на решението по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и съществуването му няма да бъде установено със СПН. Същевременно, ищецът не е акционер в ответното 4 дружество, поради което вписванията в ТР по неговата партида не засягат правата му по никакъв начин. Вписването пък на членовете на СД има само оповестително-защитно действие спрямо третите лица, с които публичното предприятие влиза в правоотношения, но е ирелевантно към възникването или прекратяването на мандатните правоотношения между членовете на органите и самото предприятие.

С оглед изложеното и тъй като не са налице твърдените в частната жалба пороци на обжалваното определение, същото следва да бъде потвърдено.

Ръководен от изложеното, съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8163 от 28.05.2024 г., постановено по гр.д. №20241100102728 по описа на СГС за 2024 г., ГО, 1-17 състав, с което е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5