Определение № 108 от 18.02.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 108 гр. Кюстендил, 18.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно частно гражданско дело № 20261500500057 по описа за 2026 година

Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Постъпила е Частна жалба с вх. № 96/2026 г., депозирана от М. И. К., ЕГН **********, с адрес в гр.К., общ. К., ул. „***********“ №**, ап.**, чрез адв. А. Д. от САК, с адрес за връчване в гр. С., район „****“, ж.к. „*******“, ул. „*******“ №**, ет.*, ап.*, насочена против Определение № 1390 от 12.12.2025 г., постановено от състав на Районен съд – Кюстендил по гр. д. № 771 от описа на съда за 2025 г.

Жалбоподателят сочи, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че неправилно КРС е изменил решението си в частта за разноските, намалявайки адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата от 1440 лв. на 720 лв. Не се споделят доводите на съда, че спецификата на производство е причина за посоченото намаляване. Позовава се на множество съдебни актове на ВКС, формиращи актуална съдебна практика при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение, когато са предявени множество искове, предявени в условията на обективно и кумулативно съединяване на искове. В случая съдът не подложил на преценка разумният размер на разноските за адвокатско възнаграждение, т.к. не взел предвид и допълнителните административни разходи, съпътстващи дейността му, а и печалбата, която да му позволи нормален начин на живот. Разноски в размер на 720 лв. не били пропорционални и на заведените искове.

Поради горното поддържа искане да бъде отменено обжалваното определение.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната по спора страна „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Люлин, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл. Силвър център, ет.2, ап.73Г, представлявано от Константин Костадинов.

Настоящият съдебен състав, след като съобрази всички данни по делото, приема следното:

1

Частната жалба е подадена в срока по закон, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, съгласно изричното предписание на чл.248 ал.3 от ГПК от лице, имащо право и интерес от обжалване. Поради това се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и обжалвания съдебен акт, съдът приема следното от фактическа и правна страна:

Производството по делото пред районния съд е било образувано по искова молба, депозирана от М. И. К., ЕГН **********, с адрес в гр.К., общ. Кюстендил, ул.

„*******“ №**, ап.**, чрез адв. А. Д. от САК, със съдебен адрес в гр. С., район „*******“, ж.к. „*******“, ул. „********“ №**, ет.*, ап.*, против ответника „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Люлин, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл. Силвър център, ет.2, ап.73Г, представлявано от К. К.

С исковата молба е била предявена претенция да се прогласи недействителността на договор за паричен заем *******_**** № *******/01.04.2024 г., сключен между страните по делото. В условията на евентуалност и при отхвърляне на иска за обявяване недействителност на целия договор, се иска от съда: - да прогласи нищожност на клаузата в чл.1, ал.3 от процесния договор, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане; - да прогласи нищожност на клаузата в чл.5, ал.2 от процесния договор, предвиждаща заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.

Кумулативно е бил предявен иск за присъждане на платена без основание сума в размер на 1987,93 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата.

С отговора на исковата молба претенцията е била оспорена като неоснователна.

След изясняването на делото от фактическа и правна страна е постановено съдебно решение, с което съдът:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, Договор за паричен заем ********_** № *********-01.04.2024 г., сключен между М. И. К., с ЕГН **********, с адрес в гр. К., кв. „********“, ул. „*********“ №**, ап.** в качеството й на кредитополучател и „ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл. „Силвър център“, ет.2, ап.73Г – като кредитодател.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, „ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл. „Силвър център“, ет.2, ап.73Г, да заплати на М.

И. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. К., кв. „*********“, ул. „***********“ №**, ап.** сумата в размер на 1987,93 лв., представляваща недължимо платена такава по Договор за паричен заем ********_** № *********-01.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.03.2025г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, „ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, ж.к. „Люлин 7“, бул.

„Джавахарлал Неру“ №28, бл. „Силвър център“, ет.2, ап.73Г да заплати на М. И. К., с ЕГН **********, с адрес в гр. К., кв. „*******“, ул. „**********“ №**, ап.**сумата в размер на 310,00 лв. (триста и десет лева), представляваща сторени разноски за заплатена държавна такса.

2

ОСЪЖДА, на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв., „ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, бл. „Силвър център“, ет.2, ап.73Г да заплати на адв.

А. Д., член на САК, личен № *********, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр.

С., район „*******“, ж.к. „********“, ул. „**********“ № **, ет.*, ап. * сумата в размер на 1440,00 лв., с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

По реда на чл. 248 от ГПК ответното дружество е поискало то да бъде изменено в частта за разноските, доколкото определеното по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищцата е възприето за неправилно, поради това, че такова било определено за четирите предявени иска, вместо само по един.

С атакуваното определение първостепенният съд е изменил Решение рег. № 1176/23.09.2025г. в частта за разноските, като е намалил присъденото на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв., в полза на адв. А. Д., член на САК, личен № *********, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С., район „********“, ж.к. „**********“, ул.

„***********“ № **, ет.*, ап. * възнаграждение от 1440,00 лв. с вкл. ДДС, на 720,00 лв. (седемстотин и двадесет лева) с вкл. ДДС.

Изложени са мотиви, че когато между същите страни са предявени евентуално съединени искове, дължимата държавна такса е една, респ. едно следва да бъде и адвокатското възнаграждение. В т.см. е приел и че следващото възнаграждение по чл.

38 от ЗА следва да се определи по аналогия – позовал се е на разрешенията в Определение № 4027/28.12.2018 г. на САС по в. ч. гр. д. № 6519/2017 г., Определение № 284/06.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 238/2012 г., IV гр. о., Определение № 477/04.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2516/2017 г., I т. о. и др. Посочил е, че когато исковете са съединени при условията на евентуалност, отговорността за разноски се определя от изхода на делото по главния иск, ако не се е сбъднало поставеното от ищеца условие за разглеждане на евентуалния, или от изхода на делото по евентуалния, ако същият е бил разгледан (така Определение №99/10.06.2019 г. по ч. гр. д. № 1132/2019 г. на ВКС, I гр. о. и др.). Поради това, макар и да е от значение защитимият материален интерес при определянето на дължимото по реда на чл. 38, ал.

2 от ЗА адвокатско възнаграждение, е приел, че следващото такова следва да изхожда от разгледания, респ. уважен главен иск, без да се взема предвид евентуално поддържаната претенция, която не е била разглеждана. Поради горното е счел, че недължимо се явява възнаграждение за предявените в условията на евентуалност, но неразгледани два иска, за които съдът вече е определил дължимо такова в размер на 300,00 лв. за всеки без ДДС. Приел, че общият размер на определеното на адв.

Димитров възнаграждение следва да бъде редуциран със сумата от 720,00 лв. (600,00 лв. такова по предявените в условията на евентуалност два иска, ведно със 120,00 лв. определен за дължим към двата такива ДДС), или в общ размер от 720 лв., вместо първоначално посочения такъв от 1440 лв.

Против постановения съдебен акт е постъпила частна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тази фактическа установеност настоящият съдебен състав споделя изводите на първостепенния съд за основателност на искането по чл. 248 от ГПК.

Съображенията за това са следните.

За разрешаването на възникналия по делото спорен въпрос следва да се изхожда 3 от особения характер на представителство в хипотезата на чл. 38 от ЗА, според която норма адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на определени категории лица. Когато адвокатската защита се предоставя по този ред и има основание за присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, като в този случай присъденото възнаграждение цели да възмезди положения от него труд, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл.78 ГПК. В хипотезата по чл.38 ал.2 ЗА очевидно липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от представлявания като предпоставка за неговото заплащане съгл. т.1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, а меродавен за определяне размера на възнаграждението по този ред, при съобразяване с нормативно предвидения минимален размер, е принципът за възмездност на адвокатския труд (чл.36 ал.1 ЗА).

Предпоставките за присъждането на такова възнаграждение са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗА; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат (чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 78 ГПК). При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати.

Наред с това понастоящем е формирана съдебна практика, която сочи, че подходът при определяне на адвокатското възнаграждение по делото следва да е конкретен, като съдът следва да го определи въз основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства: вид и предмет на делото, фактическа и правна сложност на спора, материален интерес, обем и съдържание на осъществената от процесуалния представител адвокат правна защита на страната и др.

В същото време размерите на възнагражденията по Наредбата могат да служат за ориентир, като от значение за определяне възнаграждението за предоставените адвокатски услуги е най-вече фактическата и правна сложност на делото. Вж.

Определение № 4056/11.09.2025 г. по гр. д. № 3074/2024 г. на ВКС, II г. о., Определение № 887/19.03.2025 г. по ч. т. д. № 1884/2024 г. на ВКС, II т. о., и др. В същия смисъл са и Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по търг. дело № 1908/2022 г. на І-во т. о. на ВКС и Определение № 343 от 15.02.2024 по търг. дело № 1990/2023 г. на ІІ-ро т. о. на ВКС ).

Броят на предявените от ищеца искове, също е обстоятелство, релевантно при определяне на дължимото се адвокатско възнаграждение, с пояснението, че когато исковете са съединени при условията на евентуалност, отговорността за разноски се определя от изхода на делото по главния иск, ако не се е сбъднало поставеното от ищеца условие за разглеждане на евентуалния, или от изхода на делото по евентуалния, ако същият е бил разгледан – в т.см. е цитираната съдебна практика от КРС.