Решение № 245 от 29.05.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Христина Михова

Светла Букова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Р. Т. С. като разгледа докладваното от Светла Букова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200242 по описа за 2025 година

Производството е по чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба от защитника на подсъдимия Л. Ю. С. срещу решение № 153 от 31.12.2024 г., постановено по ВНОХД № 188/23 по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд – Плевен по нохд № 573/2022 г.

В жалбата се сочат всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК.

Нарушението на процесуалните правила, според защитника, е обосновано с осъждането въз основа на неразкрита обективна истина, тъй като бил превратен и непрецизен анализът на свидетелски показания (тези на свид. Ц., К., Е. относно предавани от подсъдимия фактури с невярно съдържание) и на експертните заключения по графическите експертизи, които не установявали подписи на подсъдимия по част от договорите за покупко-продажба със занижена стойност; игнорирани били писмените доказателства от въззивния съд (тези за липсващото действително упълномощаване на свид. М. П.), както и за упълномощаването на счетоводителите К. и Д.. Твърди се също, че неизяснени са останали обстоятелствата, свързани с изготвянето на неверните договори, със заплащането и последващото разпореждане с внесените автомобили, доколкото това не е ставало със средства на дружеството. На следващо място дадените обяснения на подсъдимия пред въззивната 1 инстанция не били внимателно анализирани при съпоставка с останалите доказателства и били приети за недостоверни без да е съобразено действителното съдържание на показанията на свидетелите Й., Н., Ц., К., К., М., Е. и М., установяващи, че подсъдимият е живял в Швейцария, не е придружавал внасяните автомобили, не е представял лично фактури или договори за тях пред българските митнически власти.

От друга страна свидетелите Н. и М. потвърждават обясненията за практическата реализация на дейността по внос на процесните автомобили от страна на две лица, установени като М. и И., които именно са посрещали автомобилите и са представили в митница Лом копие от пълномощно за М. П.. Липсата на пълномощни за тези лица не опровергавало обяснението на подсъдимия в този смисъл, доколкото именно те отговаряли за фактическото осъществяване на дейността. Поради това се твърди, че изцяло на предположения е изградена фактологията, според която дейността на дружеството е извършвана от подсъдимия в качеството му на вписан управител на същото.

Относно твърдяното нарушение на материалния закон в жалбата се сочи, че „приписаното“ на С. деяние не съставлява от обективна и субективна страна престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2 от НК, тъй като митническото деклариране на стоките при вноса им в страната е въз основа на неистински договори, които не са съставени или предоставени от него, а от неустановени лица. Налице е било митническо нарушение, тъй като в справките декларации по ЗДДС само формално е възпроизведен вече установеният от митническата администрация и заплатен ДДС, а подаваните впоследствие декларации не са послужили като основание за определянето му. От друга страна избягването на данъчни задължения чрез преправен, неистински или документ с невярно съдържание представлява изпълнително деяние на чл.255, ал.1, т.6 НК, за което не е повдигнато обвинение. Липсата на субективната страна на деянието се аргументира с неустановеното знание на подсъдимия за изготвянето и представянето от негово име на договори с невярно отразени стойности на внесените автомобили, предвид осъществяваната от други лица дейност, като последните биха могли да носят отговорност съобразно цитирана практика на ВКС.

Алтернативно на тези доводи, изискващи отмяна на атакуваното решение, е поискано намаляване на наказанието и отмерването му по реда на чл.55 от НК, в която връзка се твърди несправедливото му определяне. Конкретно не били съобразени значими обстоятелства като чистото съдебно минало на лицето, добрите му характеристични данни и изтеклият времеви период от деянието, в чийто рамки са били блокирани банковите сметки на дружеството, затруднило търговската му дейност и издръжка на семейството му в Швейцария. а

В касационното съдебно заседание подсъдимият, редовно уведомен, не се явява, защитникът му (адв. М.) поддържа алтернативно направените искания и 2 подкрепящите ги доводи в жалбата, а в реплика към становището на прокурора допълва защитната теза, че е безспорно представянето на документи с невярно съдържание, но не е установено към това да е съпричастен подсъдимият. В качеството си на продавач, той нямал мотив да съставя втора фактура с невярно посочена стойност

Представителят на Върховна прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага да се остави в сила въззивното решение. Счита, че сочените възражения са правени и пред апелативната инстанция, която им е дала достатъчно аргументиран отговор с яснота кои доказателствени източници са приети за валидни и как е формирано вътрешното му убеждение. Акцентира и на това, че същите в голяма степен касаят неподлежащата на касационен контрол обоснованост на съдебния акт, а освен това процесното данъчно престъпление се доказва документално и не изисква установяване на автора на неверните документи. Същественото е установеното представяне на договори със занижена стойност на внасяните автомобили от името на процесното дружество и включването им в данъчни декларации, с което е избегнато плащането на дължим ДДС.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

С присъда № 7 от 09.03.2023 г. по нохд № 573/2022 г. Окръжен съд- Плевен е признал подсъдимия Л. Ю. С., роден на **** г., за виновен в това, че в периода 12.04.2012г. – 11.06.2014 г. в гр. Плевен при продължавано престъпление и при посредствено извършителство чрез Т. М. К., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 59 868.81 лв. за „С.“ ЕООД, представляващи дължим ДДС, като е потвърдил неистина в подадени декларации по чл.125 ЗДДС в офис на НАП – Плевен, поради което и на основание чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и конфискация в полза на държавата на сумата от 23 940 лв. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата. В тежест на подсъдимия са възложени направените деловодни разноски.

По въззивна жалба от защитника на подсъдимия С. е постановено атакуваното решение на АС – Плевен от 31.12.2024 г. по внохд № 188/2023 г., с което присъдата е изцяло потвърдена.

Подлежащите на първостепенно обсъждане оплаквания в жалбата за допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК, свеждащи се според защитата до превратен доказателствен анализ с неправилно възприемане на сочените в обвинителния акт фактически положения, могат да бъдат предмет на касационна 3 проверка само с оглед преценката за спазване на принципа за пълно и обективно изясняване на фактите от предмета на делото, както и на изискванията на чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК при постановяване на въззивния съдебен акт. В процесния случай те не могат да се счетат за игнорирани от съда.

Извеждането на спорните фактически изводи за съпричастността на подсъдимия към дейността на процесното дружество, включително и тази, касаеща декларирания от негово име внос на автомобили в страната е било поставено на вниманието на въззивния съд с идентичните доводи в жалбата пред него. За дадения отговор на същите е проведено съдебно следствие, в рамките на което допълнително са разпитани свидетелите К. К., Ц. М., Н. Н. и М. П., изслушани са обяснения на подсъдимия и са изискани справки относно упълномощаването на свид. П.. Този процесуален подход за проверка на доказателствената съвкупност е израз на професионално усърдие, каквото е и последващото й задълбочено обсъждане в съответствие с изискването на чл.107, ал.5 от НПК, надлежно обективирано в изложените мотиви към решението. В него от фактическа страна в обобщен вид е прието избягване установяването и плащането на ДДС в инкриминирания размер чрез подаване по електронен път на справки – декларации по ЗДДС за управляваното от подсъдимия дружество „С.“ ЕООД с посочена в тях невярна информация относно действителния размер на дължимия ДДС за внос на употребявани автомобили от Швейцария. На съставителя и подател на справките - упълномощения за целта свидетел К., в качеството му на счетоводител били предавани митническите документи за внос при значително занижени стойности, като същите били осчетоводени и ЕАД- та /единен административен документ/ били включени в дневниците за покупки на дружеството. Установената чрез проверка по реда на международната административна помощ невярност на митническите документи за внос – договори и фактури (която не е спорна по делото), касае занижената стойност на внесените стоки, различна от действителната такава, посочена при износа им пред митническите органи на Швейцария, с което се постигало начисляването на по-ниски размери на дължимите ДДС и мито, като избегнатото облагане с ДДС се изразява в разликата между реалната стойност и невярно занижената такава при представянето на справки-декларации пред органите на НАП.

За да приеме за доказана оспорената пред него съпричастност на подсъдимия към инкриминираната деятелност, касаеща данъчното задължение на „С.“ ЕООД, въззивният съд на първо място е отчел качеството му на реално действащ управител на това и на второ дружество, регистрирано в Швейцария, но с един и същ предмет на дейност – търговия с употребявани автомобили, като в част от процесните случаи именно неговото чуждестранно дружество се явява изпращач на стоката, получавана винаги от „С.“ ЕООД. Именно в тази връзка са обсъдени показанията на упълномощените от подсъдимия свидетели К. (за счетоводното обслужване) и К. К. (за митническо посредничество на ТМУ – Свищов), както и на свид. Ц. М. и Н. Н. (за 4 обмитяването на митническия пункт в гр. Лом). Макар да е прието за категорично установено чрез извършените по делото справки нередовно упълномощаване на свид.

М. П. и на тази основа да се гради защитната теза, разграничаваща подсъдимия от извършвания внос на процесните автомобили, аргументирано е счетено, че неговото участие е потвърдено от показанията на свид. Н. и свид. М.. За преценката си в тази насока съдът е акцентирал на изрично заявената от свид. Н. лична комуникация с подс.

С. и съобщената му информация за ангажирането на лице, което ще представя автомобилите и документите пред митническите орани в гр. Лом и ще извършва плащанията. Така достатъчно ясно е изведено значимото за делото обстоятелство, че подсъдимият не е бил дистанциран от дейността на дружеството в България, независимо от ролята на свид. П. при предоставяне на документите за вноса на тази митница.

Основният оспорен фактически извод на съда за участието на подсъдимия в инкриминираната деятелност е основан и на останалите обсъдени доказателствени източници, въз основа на които е констатирана липсата на установено друго лице като фактически управител и представляващ процесното дружество; оперирането на подсъдимия със сметките на дружеството лично и чрез упълномощените за целта свид.

М. С. (негов син) и свид. В. Д.; извършените плащанията от сметки на дружеството по процесните ЕАД, както и към свид. Н. и К. (ангажирани с митническото представителство), а също и самото предоставяне на митническите документи за осчетоводяване на свид. К.. Същите не се опровергават от твърдяното пребиваване на подс. С. предимно в Швейцария и ангажирането му и с регистрираното там дружество.