Решение № 1327 от 06.04.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 7094/2024
- Вид
- Решение № 1327
- Подписан
- 06.04.2026
- В сила
- 08.05.2026
- Състав
- Магдалена Давидова Янева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 342, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1327 гр. Варна, 06.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20243110107094 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „Йеттел България” ЕАД срещу М. М. Я., в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
- 90.78 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги за отчетен период 25.09.2021г. - 24.01.2022г. дължими по Договор за мобилни услуги от 19.05.2018 г. за мобилен номер + ******** изменен с допълнително споразумение от 25.09.2020г.;
- 102.45 лева, представляваща неустойка в размер на три месечни абонаментни такси за предсрочното прекратяване по вина на абоната на Договор за мобилни услуги от 19.05.2018г. за мобилен номер + ******** изменен с допълнително споразумение от 25.09.2020г.;
- 36.20 лева, представляваща неустойка за предсрочното прекратяване по вина на абоната на Договор за мобилни услуги от 19.05.2018г. за мобилен номер + ******** изменен с допълнително споразумение от 25.09.2020г. в размер на стойността на ползваните отстъпки по абонаментния план;
- 168.79 лева, представляваща неустойка за предсрочното прекратяване по вина на абоната на Договор за мобилни услуги от 19.05.2018г. за мобилен номер + ******** изменен с допълнително споразумение от 25.09.2020г. в размер на разликата между страндартната и преференциалната цена на предоставено устройство SAMSUNG 1
Galaxy A71 128GB Dual Black, по договор за лизинг от 25.09.2020г.;
- 22.44 лева, представляваща сбор от неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на комплект 4 бр. базови аксесоари от 25.09.2020г.;
- 203.88 лева, представляваща сбор от неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A71 128GB Dual Black от 25.09.2020г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от депозиране на заявлението в съда – 02.11.2023 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед № 7478/05.12.2023г. по ч.гр.д. № 14242/2023г., по описа на Районен съд – Варна, 20-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните били сключени горепосочените договори за доставка на мобилни телекомуникационни услуги и за лизинг на устройство и аксесоари. По този договори ищецът бил изрядна страна, а ответникът не заплатил дължимите възнаграждение за ползвани услуги и лизингови вноски, посочени в издадени за тях фактури. Твърди се извършено едностранно прекратяване поради неизпълнение на договорите съобразно ОУ. Предвид неизпълнението на абоната е била начислени неустойки за неизпълнение от страна на абоната на срока на договорите, в размер на три стандартни месечни абонамента, в размер на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора и добавената разлика между стандартната цена на закупеното на лизинг мобилно устройство и дължимата обща преференциална цена по договора за лизинг. Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна М. М. Я., чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален представтиел, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорва, че ответницата е сключила договор за лизинг на базови аксесори, предвид липсата на подпис от лизингополучателя. Оспорва всички приложени към исковата молба фактури. Оспорва всички претендирани от ищеца суми за неустойка, предвид че не са предприети действия от страна на оператора за разваляне или прекъсване на договорната обвързаност. Възразява, че клаузата за дължимостта на неустойките противоречи на добрите нрави и създава условия за неоснователно обогатяване. Моли за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.05.2018г. страните са сключили договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер 359897053605 за стандартен месечен абонамент от 10.99 лева за срок от 12 месеца (л. 11-14).
2
На 27.09.2019г. М. Я. е заявила смяна на горния мобилен номер с нов такъв – 359897854596.
На 25.09.2020г. страните са сключили допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер 359897854596 (л. 14-21), с който е уговорен месечен абонаментен план за първоначалния срок на договора от 33.99 лева и такъв след изтичане на този срок от 40.99 лева. Уговореният срок е 24 месеца.
В раздел IV, е предвидена клауза касаеща дължимост на неустойка в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на абоната, както следва: (а) в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечния абонамент. Месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойката, е най-високият според условията на плана. В допълнение на неустойката по предходното изречение е предвидено, че потребителят дължи възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти; и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при подписването му (в брой или съответно лизинговата цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.
Посочено в раздел ІІ от допълнителното споразумение, че при подписване на споразумението потребителят е получил устройство Samsung Galaxy A71 128 GB Dual Black, сериен номер 350000022263749 при цена с абонаментен план от 407.76 лева и стандартна такава без абонамент от 989.90 лева, или отстъпка от 582.14 лева. За така предоставеното устройство, на 25.09.2020г., страните са сключили договор за лизинг (л.22), според който същото следва да бъде изплатено на 23 месечно вноски, всяка в размер на 16.98 лева. В чл. 4 от договора е посочено, че с подписване на договора лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба.
Наред с това е сключен и договор за лизинг за базови аксесоари от 25.09.2020г.
(23-26), с който дружеството-ищец се е задължило да предостави на М. Я. промо пакет базови аксесоари, състоящ се от Basic accessories Apacer 16GB microSD Class 10 80 MB/s, Basic accessories Energizer Max CIA5 Earphones Blue, Basic accessories Ultron RealPower PB 2600 Alu и Basic accessories Cellect trans Silicone case Galaxy A71. От своя страна М. Я. се е задължили да заплати обща лизингова цена в размер на 44.82 лева, платима на 23 месечни лизингови вноски от по 1.87 лева. В чл. 4 от договора е 3 посочено, че с подписване на договора лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба. Договорът е от седем страници, като на страница 6 и 7 са положени подписи за лизингополучателя.
От ищеца са представени и 4 броя фактури, издадени за претендираните вземания, както следва:
- фактура № **********/25.10.2021г., за отчетен период 25.09.2021г. – 24.10.2021г. на стойност 52.84 лева с ДДС, която сума е формирана от месечен абонаментен план от 33.98 лева и 18.86 лева вноска за лизинг;
- фактура № 7328334645/25.11.2021г., за отчетен период 25.10.2021г. – 24.11.2021г. на стойност 52.84 лева с ДДС, която сума е формирана от месечен абонаментен план от 33.98 лева и 18.86 лева вноска за лизинг;
- фактура № 7329665686/25.12.2021г., за отчетен период 25.11.2021г. – 24.12.2021г. на стойност 52.84 лева с ДДС, която сума е формирана от месечен абонаментен план от 33.98 лева и 18.86 лева вноска за лизинг;
- фактура № 7330973222/25.01.2022г., за отчетен период 25.12.2021г. – 24.01.2022г. на стойност 18.86 лева вноска за лизинг;
- фактура № 7332268320/25.02.2022г., с която са начислени неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 307.44 лева и вноска по лизинг в размер на 150.88 лева.
Към приобщеното като доказателство по делото ч.гр.д. № 14242/2023г., по описа на РС-Варна, 20-ти състав, са представени общите условия за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги. В чл. 19б е предвидено, че дружеството има право да прекрати договора включително при неплащане от страна на потребителя на дължими суми след изтичане на сроковете по индивидуалния договор. В чл. 26 е предвиден редът и сроковете за плащане на дължимите суми - въз основа на фактура в указания в нея срок, но не по-късно от 18 дни от издаването на фактурата, като изрично е посочено, че неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението за плащане на сумите.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът кредитира като обективно дадени и неоспорено от страните. От извършената проверка вещото лице е установило, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца. Неустойките, съобразно уговореното в договорите, са както следва: 102.48 лева – трикратния размер на месечни такси; 36.17 лева – разлика между най-ниския и най-високия абонамент до края на договора; 168.79 лева – за отстъпка от цена на предоставено устройство за периода от деактивиране на услугите до кроя на договора. Неплатения остатък по договорите за лизинг е: 135.92 лева – по договора за лизинг на устройство Samsung Galaxy и 14.96 лева – по договор за лизинг на базови аксесоари.
4
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 92 ЗЗД. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от задълженото по същата лице, респ. заповедта е връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. В настоящия случай между страните не е спорно, че за вземанията, предмет на настоящото производство е издадена заповед № 7478/05.12.2023г. по ч.гр.д.
№ 15242/2023г., по описа на ВРС, която заповед е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК.
Предмет на иска е установяване съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена тя. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането – предоставени и ползвани мобилни услуги, в тежест на ищцата е да установи, в качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между страните договорно отношение е предоставил посочените услуги на ответника, в това число стоки по договори за лизинг, като е начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурите размер; наличие на уговорена неустойка и осъществяване на предпоставките за възникване на правото на ищеца да получи неустойка, а така също и размера на претенцията по пера.
От коментираните по-горе доказателства, автентичността на които не е оспорена, се установи наличието на валидна облигационна връзка, произтичаща от договор за мобилни услуги за мобилен номер 359897854596, като условията по последния са изменени с допълнителни споразумения от 25.09.2020г., по силата на които ищецът се е задължил да предоставя на ответника за срок от две години, в качеството му на абонат и потребител на мобилни услуги по см. на § 1, т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС, договорените между тях с основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по конкретни тарифни планове. От своя страна абонатът е поел задължение да заплаща за срока на договорите месечна абонамента такса, както и активираните и ползвани допълнителни услуги. Отчитайки естеството на предоставяната услуга, която е за осигуряване на достъпи на потребителя до поддържаната от мобилния оператор телекомуникационни системи, осъществявано посредством предоставените при сключване на договора СИМ карти – получаването на които е удостоверено с подписа на потребителя върху процесния договор, поради което и настоящият състав на съда намира, че ищецът установи изправността си по договора. При това положение и за ответника е възникнало задължение да заплати уговорените и начислени месечна абонамента такса за периода 90.78 лева. Ответникът, 5 чиято е доказателствената тежест за установяване на този факт, не твърди, а и не ангажира доказателства да е заплатил дължимите на мобилния оператор суми.