Решение № 1900 от 19.12.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1900 гр. Велико Търново, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Г. при участието на секретаря СВЕТЛА М. И. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело № 20254110100518 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Х. Х. И. срещу „К.“ ЕАД и срещу „А. Т.“ ЕООД, с която са предявено искове за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № 3055609 от 6.10.2024 г. и за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 6.10.2024 г.

Ищецът твърди, че на 6.10.2024 г. между него и „К.“ ЕАД, от една страна и между него и „А. Т.“ ЕООД, от друга, са сключени договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство. Заявява, че кредиторът не е включил възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в ГПР, целейки да заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, макар сключването на договор за поръчителство да е задължително условие за отпускането на кредита. Счита, че по този начин не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и това води до недействителност на договора за кредит.

Сочи, че „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД са свързани лица, както и че предвид недействителността на договора за кредит липсва основание за сключването на договора за предоставяне на поръчителство, който също е недействителен.

Ответникът „К.“ ЕАД оспорва предявените искове. Заявява, че ГПР и общо дължимата сума по договора са посочени по ясен и недвусмислен начин, 1 поради което същият има необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Счита, че възнаграждението за поръчител не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита и по тези съображения не е включен като разход по кредита. Оспорва сключването на договора за предоставяне на поръчителство да е задължително условие за получаването на кредита.

Твърди, че размерът на възнаграждението за поръчител не му е било известно към момента на сключването на договора за кредит и при формирането на ГПР по същия. Сочи, че дори да се възприемат твърденията на ищеца за свързаност на двете дружества и за обогатяване на „К.“ ЕАД, то това не влече недействителност на двата договора, а единствено на клаузата за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

Ответникът „А. Т.“ ЕООД също оспорва предявените искове. Заявява, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, т.е. към момент, в който основните параметри по кредита вече са договорени между страните по него. Сочи, че впоследствие на кредитора действително се предоставят данни относно размера на възнаграждението за поръчителство и относно начина, по който същото е разсрочено, но това се прави единствено с цел улесняане на плащането от страна на потребителя. Обръща внимание, че предоставянето на обезпечение, включително предоставянето на поръчител, е само възможност но не и задължение за кредитополучателя. В тази връзка сочи, че възнаграждението за поръчител не следва да се включва в ГПР по договора за кредит, тъй като същото не отговаря на дефиницията по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

В законоустановения срок е постъпила насрещна искова молба от „К.“ ЕАД, с която е предявен иск за осъждането на ищеца за сумата от 1 144.02 лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № 3055609 от 6.10.2024 г.

Ищецът по насрещния иск твърди, че на 6.10.2024 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника е предоставена сумата от 1 600.00 лева, която е следвало да бъде върната на 18 месечни вноски, ведно с договорна лихва от 559.84 лева. Заявява, че ответникът е направил плащания в общ размер от 455.98 лева, с които са погасени 123.24 лева от главницата, 103.28 лева от договорната лихва и 229.46 лева от възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство.

2

С допълнителна молба ищецът по насрещния иск заявява, че обявява вземанията по договора за потребителски кредит за предсрочно изискуеми с подаването на въпросната молба.

Ответникът по насрещния иск оспорва същия, като твърди, че ищецът не представя доказателства в подкрепа на претенцията си.

В проведените открити заседание страните не изпращат представители, като с писмени молби поддържат заетите от тях становища.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С първоначалната искова са предявени установителни искове по чл. 26, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, а с насрещната искова молба – осъдителен иск по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 6.10.2024 г. между Х. Х. И. и „К.“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на Х. Х. И. е отпусната сумата от 1 600.00 лева, която последният се е задължил да върне на 18 месечни вноски в срок до 20.4.2026 г. при фиксирана лихва в размер от 39.47 % и годишен процент на разходите в размер от 47.45 %. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на „К.“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ ЕАД юридическо лице /„Поръчител“/ в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по договора се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. В случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К.“ ЕАД, съответно договорът не поражда действие между страните /чл. 4, ал. 2/. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия 3 срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

Не се спори също, а и от представените писмени доказателства е видно, че на 6.10.2024 г. между ищцата Х. Х. И. и „А. Т.“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 1 585.57 лева, платимо на 18 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

Предвид събраните писмени доказателства, съдът приема, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по силата на който кредиторът „К.“ ЕАД е предоставил на Х. Х. И. сумата от 1 600.00 лева.

Сключеният между Х. Х. И. и „К.“ ЕАД договор е потребителски, поради което същият намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, с оглед на което преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите.

В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договори отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в разпоредбите на чл. 9 – 11 от ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи 4

/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В Приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 47.45 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, като този размер не надвишава максималния по чл.

19, ал. 4 ЗПК. Въпросният размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен с „А. Т.“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В случая възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по този договора.

На следващо място, с цел осигуряване на ефективни средства за защита на потребителите, когато се изследва въпросът за няколко договора, сключени със свързани лица и между свързани лица, е необходимо съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност.

Следователно при множество правоотношения, когато същите са със свързани лица или между такива лица, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. В случая от извършена 5 служебна справка в Търговския регистър се установява, че „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А. Т.“ ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, „К.“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, като тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.

По-насетне, от клаузите в договора за потребителски кредит /чл. 4, ал. 1-3/ е видно, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „К.“ юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване на посоченото обезпечение обаче, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че случаят касае отпускане на т. нар. „бързи кредити“, при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.