Решение № 236 от 06.12.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Ловеч, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно гражданско дело № 20224300500477 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид:

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 119 от 13.07.2022 г., постановено по гр.дело № 773 по описа за 2021 година на Районен съд-Тетевен, е отхвърлен предявения от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО България" АД, с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: ******, иск по чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД срещу Ц. Г. С. , ЕГН ********** за заплащане на сумата от 1739.94 лева, представляваща задължение по Фактура № 0231200798/03.11.2017 г. за ел. енергия, начислена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ , в едно с обезщетение за забава (законна лихва) от датата на подаване на иска- 07.09.2021г до окончателното плащане на задължението, както и за сумата 530.24 лева- мораторна лихва за забава върху главницата за периода 31.08.2018 г.- 31.08.2021 г. Присъдени са разноски по делото.

Против решението е подадена въззивна жалба от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ" АД (предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ'АД) чрез юрисконсулт С. Т. който го обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Оспорва извода на съда, че задължението по фактурата е погасено поради изтекла давност и счита, че противоречи на действащото законодателство. Твърди, че фактура № 0231200798 / 03.11.2017 г. е издадена във връзка с корекционна процедура по реда на действалите към процесния период ПИКЕЕ. По своята същност начисленото задължение не представлява периодично, а еднократно плащане, което е възникнало едва след извършване на едностранната корекция, т.е. към датата на издаване на процесната фактура от 03.11.2017 г., като в случая давността за вземането е започнала да тече с настъпване на посочения във 1 фактурата падеж, когато вземането е станало изискуемо (арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД). Затова счита, че претенцията се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Като описва процедурата по извършената корекция, развива съображения, че сумата е начислена еднократно, като основанието на това задължение не е потребено количество енергия през посочения период, а нормативно предвидена корекционна процедура, въз основа на която да се изчисли предполагаемо количество енергия, което да замести невъзможното фактическо измерване за минал период на консумация на грешно отчетена енергия. Акцентира, че задължението не се характеризира с белезите на периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в" ЗЗД и разясненията на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, с оглед на което вземането не е погасено по давност.Прилага решения на ВКС.Няма доказателствени искания.

Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени изцяло решение № 119 от 13.07.2022 г., постановено по гр. д. № 20214330100773 на Районен съд гр. Тетевен.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Ц. Г. С..

В съдебно заседание, въззивникът „Електрохолд Продажби“АД се представлява от юрисконсулт С. Т., която поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Въззиваемата страна Ц. Г. С. е изразила писмено становище, чрез адвокат М..Л. и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259, ал.1 от ГПК за обжалване на решението на районния съд е спазен.

Решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, че е и правилно.

Ищецът „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО България" АД, ЕИК ****** ( с ново наименование „Електрохолд Продажби“АД) е предявил срещу Ц. Г. С., ЕГН ********** осъдителен иск за сумата 1739.94 лева, представляващи неплатена стойност по Фактура № 0231200798/03.11.2017 г. за ел. енергия, начислена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл.

51 от ПИКЕЕ , обезщетение за забава (законна лихва) от датата на завеждане на иска 07.09.2021г до окончателно изплащане на вземането и 530.2 лева, представляващи мораторна лихва за забава върху главницата за периода 31.08.2018 г. -31.08.2021 г.

В срока за отговор ответникът е оспорил иска по основание, поради погасяването му давност.Оспорва и, че е потребител на електрическа енергия на адреса.

От представените доказателства по гр.дело № 773/2021 година на Тетевенския районен съд, от преценката на становището на страните, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между „ЧЕЗ Електро България" АД и Ц. Г. С. е налице валидно облигационно правоотношение с предмет - продажба на ел.енергия за имот, ползван от потребителя, находящ се в с.Рибарица, общ.Тетевен, ул.“Георги Бенковски“ № 330.

На 01.11.2017 г. е извършена проверка за неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия в имота и е съставен констативен протокол № 3021213/ 01.11.2017 г., издаден на основание Правила за измерване на количеството електрическа енергия (обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г.). Въз основа на констатациите от протокола ищецът е извършил служебна корекция на сметката на ответницата за консумирана електрическа енергия за минал период- от 04.08.2017 г. до 01.11.2017 г., като е начислена сума в размер на 1739,94 лв., за което е издадена фактура № 0231200798/03.11.2017 година. Задължението за плащане обхваща периода 04.08.2017г. до 01.11.2017г. Според представената справка лихвите върху главницата за периода 31.08.2018г до 31.08.2021 г. са 530,94 лева.

2

Считайки, че посочената сума е била неправилно начислена, ответницата Ц. Г. С., ЕГН********** предявила иск срещу „ЧЕЗ Електро България" АД да се признае за установено, че тя не дължи сумата от 1739.94 лева - главница по Фактура№ 0231200798/03.11.2017 г., представляваща корекция на сметка за период на консумация от 04.08.2017 г. - 01.11.2017 г. С влязло в сила решение № 513516/23.10.2018 г., постановено по гр.д. № 84381/2017 г. на Софийски районен съд, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Като се позовава на силата на пресъдено нещо, с която се ползва решението на СГС, „ЧЕЗ Електро България“АД е предявило осъдителен иск срещу Ц. Г. С. за същата главница, начислена с фактура №0231200798/ 03.11.2017 г., като претендира и лихви за забава.

При така приетите за установени факти, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за неизпълнение на договор за продажба на ел.енергия. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение.

Съгласно чл.297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. С оглед на това решението на СГС по гр.д. № 84381/2017 г. на Софийски районен съд, прието като доказателство по настоящето дело, обвързва страните и настоящия съд относно разрешения с него спор.

Според чл.298, ал.1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Действително, предметът на настоящето производство касае спор между същите страни и е за същото задължение на ответницата, но основанието на спора е различно, също и искането. Ищецът е този, който определя предмета на делото чрез основанието и петитума на исковата молба. Предмет на гр.дело № 84381/2017 г. е отричано от ищеца Ц. С. гражданско право на ответника ЧЕЗ Електро България“АД да получи сумата, представляваща корекция на сметка на потребител на електрическа енергия.

Предмет на настоящето производство е твърдяното от ищеца „ЧЕЗ Електро България“АД право да получи от отв. Ц. Г. С. процесната сума, дължима от нея като потребител на предоставени от търговеца услуги. Предметът на делото е предмет и на решението, т.е. предмет на съдебното удостоверяване. Със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото и на съдебното решение (според дефиницията на проф.Ж.Ст. в „СПН в гражданския процес“).

Видно е от делото на СГС, че в исковата молба ищцата Ц. С. е отричала съществуването на облигационна връзка между нея и дружеството, както и отричане при условията на евентуалност, че сумата е дължима, поради липса на законни основания за едностранна корекция на сметката на потребителя. Именно по този очертан в исковата молба предмет се е произнесъл и СРС, който е приемайки, че ищцата има качеството на потребител на електрическа енергия, има и произтичащите от това задължения. Това са и мотивите за отхвърляне на иска , а именно: „че не дължи на „ЧЕЗ Електро България“АД, сумата от 1739.94 лева, начислена по фактура № 0231200798/ 03.11.2017 г. за недоставена, неизмерена и непотребена, респ. недължима електрическа енергия.“ Чрез възражение в настоящия процес ответницата се позовава на същите факти и обстоятелства, които са предмет на нейния иск по гр.дело № 84381/2017 г. на СРС, и предвид преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо настоящият съд не може да приеме, че тя не дължи процесната сума на основание, че няма качеството на потребител или че корекцията на нейната сметка е извършена незаконосъобразно.

Следва да се има предвид, че само при уважаване на отрицателния установителен иск, силата на пресъдено нещо преклудира всички основания, на които оспореното право е могло да бъде претендирано. В случая отрицателният установителен иск не е бил уважен, 3 което е дало основание на „ЧЕЗ Електро България“АД да предяви осъдителен иск, за да се снабди с изпълнителен титул за вземането си относно същата сума. В този случай обаче ответницата може да противопостави възражението си за изтекла в нейна полза погасителна давност и по него съдът дължи произнасяне.

Ето защо настоящият въззивен състав приема, че основният въпрос, който се поставя, е дали вземането на „ЧЕЗ Електро България“АД е погасено по давност и коя е приложимата норма относно срока на давността.

Тетевенският районен съд се е позовал в решението си на Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, за да приеме, че задълженията на ответницата като потребител на предоставена от електроснабдителното дружество стоки и слуги са периодични, тъй като са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Именно поради техния периодичен характер за тях се прилага разпоредбата на чл.111,б.“в“ ЗЗД относно тригодишната погасителна давност.

Във въззивната жалба пълномощникът на въззивника развива съображения, че задължението за плащане не е периодично, тъй като макар сумата да се отнася за минал период- през 2017 г., основанието за нейното начисляване произтича от законово регламентираната корекционна процедура, включваща поредица от действия и следователно давността за вземането е започнала да тече с настъпване на падежа, посочен във фактурата, когато вземането е станало изискуемо- арг. от чл.114 ЗЗД. Това не се споделя от настоящия въззивен състав, тъй като във фактурата и приложението към нея е отразено, че се касае за дължима сума за периода от 04.06.2017 г. до 01.11.2017 година т.е. за плащане за конкретен период. От датата на падежа на фактурата -20.11.2017 г. и до предявяване на исковата молба -07.09.2021 г. е изтекъл срока по чл. 111,ал.1,б „в“ от ЗЗД и вземането е погасено по давност.

Дори да се приеме за основателно възражението на ищеца, че не се касае за периодично вземане, то претенцията е неоснователна и по следното съображение: