Решение № 576 от 30.09.2020, Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

№ 576 гр.Плевен, 30.09.2020 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов Членове:

Елка Братоева

Катя Арабаджиева при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 623 описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 255 от 16.06.2020 г., постановено по нахд № 444/2020 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1870771 на ОД на МВР – Плевен, с който на И.Е.М. ***, с ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева затова, че на 18.10.2017 г. в 09,35 часа на Първокласен път І-3 /Бяла-Ботевград/ с.Обнова, км.56 с посока на движение с.Българене, МПС „Киа Спортидж“ с рег.№ *****, собственост на И.Е.М., е било управлявано със скорост 85 км/час при разрешена скорост 50 км/час – превишение на разрешената скорост – 35 км/час, като нарушението е установено и заснето с АТСС TFR1-М № 0522.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от И.Е.М., чрез адвокат А.И. *** с доводи за неговата неправилност. Сочи, че още с възивната жалба е направено възражение, че липсват доказателства за наличен пътен знак "В-26" за друго ограничение на скоростта и съответно друга правна квалификация на извършеното нарушения и съответно е било налице искане за събиране на доказателства от сектор "Пътна полиция" или ОПУ - Плевен, че в конкретния пътен участък ПП 1-3, Бяла - Ботевград, с.

Обнова, км. 56 с посока на движение с. Българене е нямало въведено временно ограничение на скоростта. По което няма произнасяне от съда, нито доказателства се съдържат по преписката. От разпечатката от техническото средство твърди, че не се установяват категорични данни за обозначението на максималната скорост и не е посочено, че е засечена скоростта на лек автомобил, а отделно в електронния фиш не е посочено това обстоятелство.

Съдът е допуснал и нарушение, като не е изискал от сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Плевен, представяне на разписката, с която е връчен процесния електронен фиш. Обстоятелствата по-горе са останали неизяснени в хода на съдебното производство, като съдът е проявил процесуална активност само да приеме приложените по делото писмени доказателства, по съществото на спорните обстоятелства и възражения, в това число относно мястото, на което е било поставено техническото средство на датата на нарушението, дали не е имало въведено ограничение на скоростта по чл.

21, ал. 2 ЗДвП, за противоречието на отразените обстоятелства в ел. фиш и разпечатките, както и липсата на представяне на документи при положение, че АНО е бил задължен, за обозначаване на ограничените на скоростта с пътен знак, не са давани или не са изпълнени указания за събиране на доказателства. На тези основания счита, че е допуснато неправилно приложение на разпоредбата на чл.

107 НПК. Според касатора съдът е следвало да установи всички относими факти и обстоятелства чрез допустимите доказателствени средства, в това число чрез събиране на доказателствени средства по инициатива на съда и без да е направено искане от страните, в изпълнение на задълженията му по чл. 107, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 НПК, което в случая не е направено, като сочи, че такива възражения в подадената жалба са били направени и съдът е бил длъжен да се съобрази с тях. Районният съд не е провел всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото по чл. 14 НПК, във връзка с чл. 105 , чл. 107, ал. 3 и 5 и чл. 114 НПК, приложими съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗАНН. Съдът, като инстанция по същество, съгласно чл. 63, ал. 1, изр.

1 ЗАНН, не е анализирал цялата доказателствена съвкупност и не е посочил, кои обстоятелства счита за установени и въз основа на кои доказателствени материали. Изложеното обосновава извод за допуснато съществено нарушение на закона, нарушило правото на защита на наказаното лице, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НПК, което предвид забраната за фактически установявания от касационната инстанция по чл. 220 АПК и изложените правни съображения за необходимост от събиране на доказателства по възраженията на наказаното лице, обуславя извод за отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Касаторът счита, че обвинението не е доказано от обективна и от субективна страна по несъмнен и категоричен начин, тъй като събраните доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че е извършил описаното в ел. фиш административно нарушение, и че законосъобразно е привлечен към административно- наказателна отговорност. Сочи, че от страна на наказващия орган не са представени надлежни доказателства за това, че е била спазена процедурата по установяване на действителния извършител на административното нарушение. В случая липсват доказателства за това, че в съответствие с чл. 189, ал. 5 ЗДвП електронният фиш е бил връчен на М., като собственик на МПС, като липсва приложена обратна разписка за надлежно връчване на ел. фиш, както предписва законодателя. Следвало е да се направи връчване с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им, респ. да му бъде дадена възможност да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. От представената административно-наказателната преписка такава разписка не е установена и не може да се направи извод кой и как е връчил фиша и съответно е имал представителна власт. Счита, че липсата на данни за момента и начина на връчване на електронния фиш препятстват съда да стигне до извода за надлежно изпълнена процедура по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП , която предоставя редица възможности за защита. Наказаният може да посочи лицето, извършило нарушението, като при това положение първоначалният фиш се анулира, може също така да направи писмени възражения пред директора на съответната структура на МВР /СДВР или ОД на МВР/ по местоизвършване на нарушението. Може също така, да се ползва от разпоредбата на чл. 189, ал. 9, изр.1-во ЗДвП, като заплати в намален размер наложената глоба. Твърди, че на основание чл. 189, ал. 6 ЗДвП, жалбоподателят на 20.02.2020 г. е изпратил до директора на ОД на МВР - Плевен възражение с "Български пощи", с което е оспорил извършването на деянието. В хипотезата на чл. 189, ал. 6 и ал. 7 ЗДвП АНО дължи произнасяне с решение, за анулиране на електронния фиш или отказва да го анулира. Такова решение на М. не е било връчено.

Твърди още, че при установяването на административното нарушение с гореописаното АТТС не са били изпълнени императивните изисквания на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. в ДВ, бр.

36 от 19.05.2015 г., изм. и доп. с бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018 година /Наредбата/. Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал. 3 от Наредбата "При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда", което изискване в случая не е изпълнено. Към материалите на делото е наличен протокол по смисъла на чл. 10 ал. 1 от Наредбата, но липсва приложена към същия протокол снимка на разположението на уреда, т. е. на мобилното АТСС.

Такава снимка според касатора е неразделна част от протокола, а при положение, че има спор или съмнение, че в конкретния случай се касае за работа с временно разположено на участък от пътя автоматизирано техническо средство, респ. система за контрол на скоростта, снимката има за предназначение да даде визуална представа къде точно е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола, и къде е било разположено мобилното АТТС спрямо посоката на сработване и позиционирането на автоматизираните технически средства и системи. Сочи, че липсата на достоверна снимка на разположението на АТСС не позволява в случая да се установи категорично дали наистина мобилната система за видеоконтрол е била разположена на мястото, което е отразено в протокола и кое точно е това място, както и дали разположението е било такова, че да удовлетворява техническите изисквания съобразно инструкцията за експлоатация на процесното АТСС, респ. дали с него радарният лъч е бил насочен под такъв ъгъл и направление, че да засича единствено и само автомобила на жалбоподателя. Счита, че след като наказващият орган не е установил по делото категоричното спазване на всички изрично предвидени изисквания за удостоверяване съблюдаването на условията и реда за използване на АТСС в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., липсват гаранции за законосъобразно ангажиране на отговорността на нарушителите, респ. налице е основание за отмяна на акта, с който е наложено административното наказание.

Счита, че административното нарушение е описано фактически изключително лаконично и това не позволява на съда да направи еднозначен извод относно нарушителя (автора му), точния вид на административното нарушение, съответно дали то е правилно квалифицирано по чл.

21, ал. 1 ЗДвП и наказано по чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, поради което електронният фиш се явява незаконосъобразен и подлежи на цялостна отмяна. Според касатора в разглеждания случай е било наложително във връзка с установяване на автора на деянието, доколкото автомобилът не е бил спрян от контролните органи непосредствено след като средството за измерване на скоростта е отчело движение със скорост над тази, респ. над максимално допустимата за населено или извън населено място, да бъде установена на място самоличността на водача, тъй като фактът на заснемане на лекия автомобил сам по себе си се явява недостатъчен за установяването на автора (извършителя) на процесното "нарушение за скорост", без да се предприемат от страна на контролните органи по-нататъшни действия в тази насока.

Сочи още, че в ЕФ липсва предвиден конкретен негов издател, извън изискването за посочване на съответното териториално поделение на МВР, а всеки "документ" представлява писмено волеизявление на конкретно лице, с определени правни последици, а в частност административният акт е волеизявление на конкретен орган, натоварен изрично с властнически правомощия и функции, с което волеизявление се засяга благоприятно или не правната сфера на трети лица. Процесният фиш носи наименованието "електронен", като утвърденият му образец не съответства на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и в частност - на разпоредбите на чл. 2 - чл. 4 от същия, поради което не съставлява "електронен документ" или "електронен фиш". В допълнение, електронен документ е всяко съхранявано в електронна форма съдържание, и по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, както гласи разпоредбата на чл. 3 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 35 от Регламент № 910/2014 г. на ЕС, което изключва "хартиен носител" на електронното изявление. В дефинитивната разпоредба на § 6, т.

63 от ДР на ЗДвП е записано, че електронният фиш е електронно изявление, но всяко електронно изявление следва да има свой автор - лицето, което в изявлението се сочи като извършител (чл. 4, изр. 1 ЗЕДЕУУ), и титуляр - лицето, от името на което се извършва електронното изявление (чл. 4, изр. 2 ЗЕДЕУУ), което прави образеца на ЕФ, утвърден с министерска заповед, в пълна дисхармония с посочените нормативни текстове. В настоящия случай в ЕФ липсва отбелязване от кого точно е наложена санкцията и въз основа какво овластяване - по силата на закон или по силата на делегирани права с надлежна заповед. Ето защо счита, че процесният ЕФ е издаден в нарушение на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП вр. с пар. 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Твърди, че в съставения ЕФ липсват основни реквизити, които накърняват правото на защита и възможността на жалбоподателят да разбере конкретно в какво се изразява и как се описва фактически вмененото му нарушение, което е в пряко противоречие и с чл. 31, ал. 4 от Конституцията на Република България, защото липсващите реквизити в бланката - образец за издател и компетентност на издателя на електронния фиш, за датата на издаване на този документ и липсата на пълно описание на твърдяното нарушение по ЗДвП, нарушава правото на защита на всеки жалбоподател, който дори и да възразява срещу тези непълноти, на практика не може да се защити пълноценно и адекватно.