Решение № 331 от 19.12.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Елин Пелин, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Цветанка Анг. Н.а като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело № 20231820100204 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на И. А. С., ЕГН **********, с адрес: с. ...... срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. ......, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата 22131,99 лева, ведно със законната лихва върху нея от 21.10.2011 г. до изплащането, за събирането на която е образувано изпълнително производство № 20128380400977 на ЧСИ М.Б., поради погасяване на задължението по давност. Твърди се, че е издаден изпълнителен лист от 27.10.2011 г. по гр. д. № 919/2011 г. по описа на РС Елин Пелин. Твърди се, че последното валидно изпълнително действие било извършено на 01.03.2018 г.

Според служебна справка в ТР „ОТП Факторинг България“ ЕАД е заличен търговец от 25.05.2023 г., а негов правоприемник е „БАНКА ДСК” АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. София, община „Оборище”, ул. „Московска” № 19.

С определение от 22.02.2024 г. като ответник по делото е конституиран „БАНКА ДСК” АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. София, община „Оборище”, ул.

„Московска” № 19 в качеството на правоприемник на ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „БАНКА ДСК” АД, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, в който се твърди, че исковете са неоснователни. На 06.02.2012г., въз основа на издадените изпълнителни титули и по молба на „Банка ДСК“ АД, е образувано изпълнително дело № 977/2012г. по описа на 1

ЧСИ М.Б., per. № 838 от КЧСИ, срещу трите солидарно осъдени лица. С молбата за образуване е поискано извършване на справки за имущественото състояние на длъжниците и насочване на изпълнение спрямо установеното такова, както и налагане на запор върху вземанията от трудово възнаграждение и пенсия. Твърди се, че в хода на образуваното изпълнително дело са предприемани изпълнителни действия, с които давността за вземанията на банката е била прекъсвана многократно. На 09.02.2012г. е наложен запор върху вземанията на длъжника И. А. С. от трудово възнаграждение, изплащано от „Агрико България“ ЕООД, като на същата дата са наложени запори върху вземанията по банкови сметки, открити в „Банка ДСК“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Токуда банк“ АД, „Райфайзенбанк България“ АД. На 15.02.2012г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, открити в „Първа инвестиционна банка“ АД, а на 21.02.2012г. в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и „Емпорики Банк България“ ЕАД. В резултат на осъществените спрямо длъжника И. А. С. действия по принуда, по изпълнителното дело са постъпили следните суми: на 14.02.2012г. сума в размер на 20,61 лева; на 24.04.2012г. сума в размер на 105,70 лева; на 04.06.2012г. сума в размер на 264,89 лева. На 21.02.2013г. между „Банка ДСК“ АД и К.Ц.Я. П.К.Я. и И. А. С., е сключено споразумение за доброволно изпълнение на задължението, с оглед на което на 01.03.2013 г. банката в качеството на взискател е депозирала молба за спиране на изпълнителното производство по изпълнително дело № 977/2012 г. спрямо трите задължени лица. На 20.03.2014 г. е сключено ново споразумение между „Банка ДСК“ АД и К.Ц.Я. по процесното вземане. Със сключените споразумения е постигнато съгласие за доброволно изпълнение на задължението от страна на длъжниците, като през този период на изпълнение на споразумението, давност не тече. Целта е да се замести принудителното изпълнение и да се облекчи положението на длъжниците. Сключените споразумения са доказателство за направено от страна на длъжниците признание за дължимост на вземанията на банката. С договор за покупко-продажба на вземания от 10.10.2016 г., „Банка ДСК“ АД е цедирала на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, пакет от свои вземания, в това число вземането от К.Ц.Я.

П.К.Я. и И. А. С. по Договора за кредит от 02.10.2008 г., обезпечен с Договора за поръчителство от същата дата, заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности. На 28.11.2017 г. по изпълнителното дело е подадена молба от „ОТП Факторинг България“ АД в качеството на цесионер по сключен между „Банка ДСК“ АД и „ОТП Факторинг България“ АД договор за цесия, с искане налагане на запори върху вземанията на длъжника И. А. С. по всички открити от него банкови сметки. На 08.12.2017 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, открити в „Уникредит Булбанк“ АД. На 14.02.2022 г. в резултат на наложен запор върху вземания по банкови сметки на длъжника И. А. С., по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 94,00 лева, а на 20.01.2023г., сума в размер на 988,26 лева. Твърди се, че неоснователни се явяват твърденията на ищеца, че погасителната давност за вземането е изтекла на основание чл. 110 и сл. от ЗЗД. С прекъсването на давността с всяко от горепосочените действия по изпълнението е започнал да тече нов срок на погасителна давност и този срок не е изтекъл към момента на предявяване на исковата молба, нито понастоящем.

2

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В писмено становище ответникът чрез адв. Н. от 01.03.2013 г. до 01.03.2015 г. са минали две години с неизвършени изпълнителни действия, поради което е настъпила перемпция по силата на закона. Сочи се, че давността тече отделно за всеки от солидарните длъжници. Твърди, че към датата на исковата молба 20.02.2023 г. са минали пет години без валидно изпълнително действие.

В съдебно заседание ответникът чрез юрисконсулт М. оспорва иска и излага доводи за неоснователността му с оглед постановеното ТР от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Според изпълнителен лист от 27.10.2011 г. по гр. д. № 919/2011 г. по описа на РС Елин Пелин, солидарните длъжници К.Ц.Я. И. А. С. и П.К.Я. следва да заплатят на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК ......, за сумата от: 23071,99 лева - главница; 5881,02 лева - лихва за забава за периода от 22.04.2011 г. до 20.10.2011 г.; 1318,59 лева - разноски; законна лихва върху главницата, считано от 21.10.2011г. до окончателното изплащане на задължението.

Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20128380400977 на ЧСИ М.Б., с район на действие СГС, че е образувано по молба на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК ...... с вх. № 5794/ 06.02.2012 г. на ЧСИ М.Б. въз основа на изпълнителен лист от 27.10.2011 г. по гр. д. № 919/2011 г. по описа на РС Елин Пелин, като с молбата е поискано изпращане на ПДИ на длъжниците, събиране на задължения чрез удръжки от трудовото възнаграждение/пенсия, както и принудително насочване изпълнението срещу движими вещи.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение с изх. № от 08.02.2012 г., която е получена от длъжника И. А. С. на 14.02.2012 г. според известие за доставяне.

На 21.02.2013 г. между „Банка ДСК“ АД и К.Ц.Я. П.К.Я. и И. А. С., е сключено споразумение за доброволно изпълнение на задължението.

На 20.03.2014 г. между „Банка ДСК“ АД и К.Ц.Я. е сключено споразумение за доброволно изпълнение на задължението.

С договор за покупко-продажба на вземания от 10.10.2016 г., „Банка ДСК“ АД е цедирала на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, пакет от свои вземания, в това число вземането от К.Ц.Я.

П.К.Я. и И. А. С. по Договора за кредит от 02.10.2008 г., обезпечен с Договора за поръчителство от същата дата, заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности.

На 28.11.2017 г. по изпълнителното дело е подадена молба от „ОТП Факторинг България“ АД с искане налагане на запори върху вземанията на длъжника И. А. С. по всички открити от него банкови сметки.

На 08.12.2017 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, открити в „Уникредит Булбанк“ АД.

Видно е от удостоверение с изх. № 59734/ 01.10.2024 г., че в резултат на принудително изпълнение от наложен запор върху вземания по банкови сметки на длъжника И. А. С. са 3 постъпили сума от 94 лева на 14.02.2022 г. и 988,26 лева на 07.12.2022 г., както и множество плащания от солидарните длъжници К.Ц.Я. и П.К.Я. до 16.08.2024 г.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Изпълнителното дело срещу длъжника - ищец И. А. С. е образувано на 06.02.2012 г., при действието на ППВС № 3/1980 г., според разясненията на което образуването на изпълнително производство прекъсва давността докато трае делото по аргумент в чл. 115, б.

„ж“ ГПК. При това положение е прието, че с образуване на конкретното изпълнително дело давност не тече. Давност започва да тече едва от прекратяване на изпълнителното производство /арг. отново в ППВС 3/1980 г. /. Тъй като се касае за вземане, установено със заповед за изпълнение, която има значение на влязло в сила решение, по отношение на същото се приема, че следва да се приложи общата петгодишна давност съгласно чл. 117, ал.

2 ЗЗД.

Междувременно е прието ТР № 2/2015 г. на 26.06.2015 г., което преурежда теченето на законните давностни срокове в изпълнението. С Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, с което е обявено, че ППВС № 3/1980 г. е загубило сила, считано за периода след 26.06.2015 г. Съгласно разясненията на последното, давността се прекъсва съгласно чл.

116, б. „в“ ЗЗД с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Съобразно т. 10 от тълкувателното решение, в случай че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Към този момент изпълнителното дело е висящо, макар перемирано.

В изпълнителното производство за събиране на парично вземане могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, да бъдат осребрени множество вещи и да бъдат събрани вземания на длъжника от трети лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, без значение дали е предприето по почин на взискателя или по инициатива на ЧСИ по възлагане съгласно чл. 18 ЗЧСИ. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаване на експертиза за определяне на непогасен остатък, извършване на разпределение, плащане въз основа на разпределението /т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС/.

В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изрична разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемане на всяко действие за 4 принудително изпълнение.

В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството (Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК). Разрешението, че от значение за перемпцията е бездействието на взискателя по отношение на всички солидарни длъжници, се налага и от обстоятелството, че при осъдени при условията на пасивна солидарност длъжници изпълнителният лист е един, съответно правата по него могат да бъдат реализирани само в едно общо изпълнително производство. Ако в изпълнителното производство се осъществява изпълнителен способ спрямо един от солидарните длъжници, а по отношение на другите не е предприемано изпълнение и за тях се приеме за настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, взискателят би загубил възможността да осъществи правата си срещу последните в същото производство.