Решение № 143 от 27.03.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно наказателно дело 14/2025
- Вид
- Решение № 143
- Подписан
- 27.03.2025
- В сила
- 27.03.2025
- Състав
- Блага Иванова, Даниел Луков, Калин Калпакчиев
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 149 · Наказателен кодекс
- чл. 151 · Наказателен кодекс
- чл. 152 · Наказателен кодекс
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 347, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 354, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 143 гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Блага Иванова
Членове:
Даниел Луков
Калин Калпакчиев при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Ивайло Симов като разгледа докладваното от Даниел Луков Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200014 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Е. У. срещу въззивна присъда № 5 от 03.10.2024г. на Апелативен съд - Варна, постановено по внохд № 264/2024г. по описа на същия съд.
В жалбата от защитника на подсъдимия се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК относно допуснати съществени процесуални нарушения се претендира с доводи за липса на мотиви от решаващия съд, тъй като същите били неразбираеми и алогични. Съдът бил използвал израза“дете“ в мотивите си по отношение на пострадалата, а такава процесуална фигура липсвала, като се развиват съображения, че ако пострадалата е жена, то тогава не ставало ясно на колко години навършвала зрялост. Изложени са житейски съображения в насока за оборване на фактическите констатации на решаващия съд касателно поведението на пострадалата и подсъдимия, както и времето и мястото на престъпните посегателства. Претендира се постановяване на присъдата въз основа на предположения, без тези твърдения да са подкрепени с доводи в тази насока. Съдът не обсъдил противоречията в техническите експертизи, като по този начин постановил своето решение въз основа на превратен анализ на доказателствата по делото. По делото липсвали обективни доказателства за осъществените от подсъдимия престъпления, липсвали веществени доказателства, от които по безспорен начин да се установи осъществяване на съвкупление с пострадалата. Съдът неправилно 1 кредитирал изцяло показанията на пострадалата, не било съобразено, че по тялото й липсват следи от упражнено насилие спрямо нея, което водело до необоснованост на присъдата на въззивния съд. Погрешно съдът бил кредитирал заявеното и от св. И., тъй като нейните показания били лаконични и не разкривали обективната истина, а и не били житейски логични. Възразява се срещу допускането в качеството на свидетел на св. Ш., бивша съпруга на подсъдимия, тъй като тя заявила само негативно отношение към подсъдимия.
На критика е подложено поведението на пострадалата и са изложени съображения за липсата на емоционална връзка между нея и майка й, в нарушение на Закона за закрила на детето. Оспорва се приетата по делото КСППЕ, тъй като не била обективно изготвена и не използвала достоверни методи. Като аргумент в тази насока са развити собствените на касатора виждания относно половото развитие на личността. Обвинителният акт не отговарял на изискванията по чл. 246 от НПК, тъй като в него не били посочени датите и месеците на извършените продължавани престъпления, като това нарушение не било констатирано и респективно отстранено от решаващите съдилища.
Заявеното касационно основание за нарушен материален закон не е аргументирано с доводи в негова подкрепа, като макар и трудно, е изводимо само като последица от допуснатите съществени процесуални нарушения.
Претенцията за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание е обвързана с неговото семейно положение като баща на две деца.
Претендира се намаляване на размера на присъденото на пострадалата обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, като се акцентира на това, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна, тъй като с поведението си тя била допринесла за настъпване на събитието, без да са изложени каквито и да било аргументи защо това е така. Също така съдът не бил взел предвид финансовите възможности на подсъдимия да заплати присъденото обезщетение.
В заключение се претендира отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, а като алтернатива пълно оправдаване на подсъдимия, респективно намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание и размера на присъдените обезщетения.
В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВП намира жалбата за неоснователна.
Подсъдимият У. поддържа жалбата на своя защитник по съображенията, изложени в нея. Защитникът му адв. С. С. също поддържа жалбата с направените искания и заявените съображения.
Частната обвинителка и граждански ищец не се явява в съдебно заседание. За нея се явява повереник адв. А. А., като претендира жалбата да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:
2
С присъда № 22 от 04.04.2024г. на Окръжен съд - Варна, постановена по н.о.х.д. № 1315/2023г., подсъдимият Е. У. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 4, пр. 1 във вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и на основание чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години, като е оправдан за това деянието да е осъществено от него чрез употреба на сила.
Със същата присъда е бил признат за виновен и в извършването на престъпление по чл. 151, ал. 2, т. 1, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и на основание чл. 54 от НК му е било наложено наказание от пет години лишаване от свобода, като е оправдан за това да е извършил престъпление по чл. 152 от НК.
На основание чл. 23 от НК на подсъдимия е било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на пет години лишаване от свобода, при първоначален общ режим съгласно чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС.
Било е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража от така наложеното му наказание лишаване от свобода.
Подсъдимият е бил осъден да заплати на С. Д., действаща лично и със съгласието на майка си, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лв. за осъщественото по отношение на нея престъпление по чл. 149 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до нейното окончателно изплащане, като до пълния предявен размер от 25 000лв. иска е бил отхвърлен, както и сумата от 80 000лв. обезщетение за неимуществени вреди за осъщественото по отношение на нея престъпление по чл. 151 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до нейното окончателно изплащане.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати направените по делото съответни разноски.
По въззивни жалби от защитниците на подсъдимия и процесуалния представител на частната обвинителка, с присъда № 5 от 03.10.2024г. на Апелативен съд - Пловдив, постановено по внохд № 264/2024г. по описа на същия съд, присъдата на първата инстанция е била частично отменена, като вместо това подсъдимият У. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4, пр. 1 във вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал.
1 от НК и на основание чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години. Със същата присъда е бил признат за виновен и в извършването на престъпление по чл. 152, ал. 4, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1,т. 2 пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и на основание чл. 54 от НК му е било наложено наказание от единадесет години лишаване от свобода.
На основание чл. 23 от НК на подсъдимия е било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на единадесет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим съгласно чл. 57, ал. 1т т. 2, б. а от ЗИНЗС.
В останалата част присъдата на първата инстанция е била потвърдена.
Съдът се е произнесъл и по разноските по делото.
3
Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
В жалбата нарушението на материалния закон се извежда само като резултат от допуснати от въззивния съд пороци в неговата оценъчна дейност, без същото да е подкрепено с каквито и да е данни, поради което и най-напред ще бъде отговорено на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Това се налага, тъй като от правилното установяване на фактическата обстановка зависи и правилното приложение на материалния закон.
Преобладаващата част от съображенията на касатора са насочени към оспорване на вече приетите по делото фактически констатации. Изложената от въззивния съд фактическа обстановка по случая, както и направените в тази връзка доказателствени изводи не подлежат на касационен контрол. ВКС не веднъж е имал повод да посочи, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива ( освен в случаите по чл. 354, ал. 5 от НПК, какъвто настоящият не е), както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Върховният касационен съд не разполага с правомощието да обсъжда и подлага на самостоятелен анализ събраните по делото доказателства, както и да променя фактите по делото.
Затова, изложените в жалбата доводи за необоснованост не могат да бъдат проверени – несъвместими са с въведените касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. На касационна проверка подлежат законосъобразното провеждане на правилата за събиране на доказателствата, тяхната правилна проверка и възприемане от съда, чийто акт се атакува. Начинът на излагане на мотивите трябва ясно да представи формираното от съдебния състав вътрешно убеждение по изложените доказателствени и правни изводи. Когато доказателственият анализ е извършен без съществени процесуални нарушения, а вътрешното съдийско убеждение е обективно, всестранно, пълно и логично – то изразява суверенната воля на съдебния състав и не подлежи на касационна намеса чрез изменение или отмяна на постановения съдебен акт.
Доводите на касатора за необоснованост на въззивния съдебен акт не са съобразени с правомощията на касационната инстанция, както и с допустимите от закона предели на касационната проверка. Затова, залегналите в жалбата доводи не могат да бъдат разгледани по същество, а исканията за оправдаване – удовлетворени. Предложеният от касатора различен прочит на показанията на пострадалата Д. и нейната майка не може да бъде съобразен по изложените вече причини. Освен това, касационната жалба съдържа общи твърдения за "липса на мотиви поради причината, че са алогични и неразбираеми", за "грешки, допуснати от въззивната инстанция при изграждане на вътрешно убеждение", за "житейски не издържани мотиви" и др., които не са конкретизирани. Това показва, че касаторът е представил за проверка бланкетни твърдения, като сам не е установил тяхното проявление по делото. В противен случай, той несъмнено би описал конкретни 4 процесуални нарушения, които счита за допуснати по делото, защото с тях биха били накърнени неговите процесуални права. Липсата на необходимата обосновка и детайлизация в жалбата представя наведените с нея доводи и твърдения за неналични.
В настоящия казус не се установява превратно тълкуване на доказателствата от въззивната инстанция и изводите за тях са основани на обективен анализ по действителното съдържание на доказателствените източници като показанията на свидетелите и заключенията на изготвените по делото експертизи. Не са били подминати без коментар и приложените по делото веществени доказателства, включително и пропуска от досъдебното производство да бъде приобщен като такова ползвания от подсъдимия телефон. Съдът е оценил според действителното му съдържание събрания писмен и гласен доказателствен материал, стриктно съблюдавайки изискванията да разкрие значимата за процеса фактология единствено чрез способите и средствата на процесуалния закон, като в своите мотиви е изложил подробни и ясни съображения, въз основа на които е посочена коя част от доказателствения материал е достоверна и каква информация с доказателствено значение разкрива.
Въззивният съд се е позовал на събраните доказателства в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие, включително и на надлежно приобщените по съответния ред показания в синя стая на пострадалата от досъдебното производство, като е извършил собствен и подробен доказателствен анализ и е дал надлежни отговори на направените във въззивната жалба от защитниците на подсъдимия възражения.