Решение № 3023 от 24.02.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 30282/2024
- Вид
- Решение № 3023
- Подписан
- 24.02.2025
- Състав
- СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 114 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 166, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 171 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280,ал.1,т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 30,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 141,ал.2 · Търговски закон
- чл. 301 · Търговски закон
- чл. 327 · Търговски закон
- чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 3023 гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражд. дело № 20241110130282 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД от „Д.Б.” ЕООД срещу „М. -1” ЕООД, с искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че съществува вземане на ищеца в размер на сумата от 2951,75 лв., с включен ДДС, представляваща сбор от сумите по фактури, както следва:
По фактура № .../31.01.2022 г. - сума в размер на 172,70 лв., с включен ДДС;
По фактура № .../28.02.2022 г. - сума в размер на 184,60 лв., с включен ДДС;
По фактура № .../31.05.2022 г. - сума в размер на 751,70 лв., с включен ДДС;
По фактира № ../30.06.2022 г. - сума в размер на 191,58 лв., с включен ДДС;
По фактура № .../30.07.2022 г. - сума в размер на 287,16 лв., с включен ДДС;
По фактура № **********/31.08.2022 г. - сума в размер на 466,50 лв., с включен ДДС;
По фактура № **********/30.09.2022 г. - сума в размер на 592,30 лв., с включен ДДС;
По фактура № 0.../19.02.2022 г. - сума в размер на 19,00 лв., с включен ДДС;
По фактура № .../11.03.2022 г. - сума в размер на 28,30 лв., с включен ДДС;
По фактура № **********/28.05.2022 г. - сума в размер на 3,90 лв., с включен ДДС;
По фактура № .../31.08.2022 г. - сума в размер на 138,76 лв., с включен ДДС;
По фактура № .../13.09.2022 г. - сума в размер на 9,70 лв., с включен ДДС;
По фактура № ...16.12.2022 г. - сума в размер на 78,00 лв., с включен ДДС;
По фактура № .../21.01.2023 г. - сума в размер на 27,55 лв., с включен ДДС, както и мораторна лихва в размер на 522,11 лв. за периода от падежа на всяка от фактурите до 25.01.2024 г., както следва:
Лихва по фактура № .../31.01.2022 г. в размер на 38,45 лв. от 16.02.2022 г. до 25.01.2024 г.;
Лихва по фактура № .../28.02.2022 г. в размер на 39,67 лв. от 16 03.2022 г. до 1
25.01.2024 г.;
Лихва по фактура № .../31.05.2022 г. в размер на 142,31 лв. от 16.06.2022 г. до 25.01.2024 г.;
Лихва по фактура № ../30.06.2022 г. в размер на 34,67 лв. от 16.07.2022 г. до 25.01.2024 г.;
Лихва по фактура № .../30.07.2022 г. в размер на 49,58 лв. от 15.08.2022 г. до 25.01.2024 г.;
Лихва по фактура № **********/31.08.2022 г. в размер на 76,40 лв. от 16.09.2022 г. до
25.01.2024 г.;
Лихва по фактура № **********/30.09.2022 г. в размер на 92,06 лв. от 16.10.2022 г. до 25.01.2024 г.;
Лихва по фактура № 0.../19.02.2022 г. в размер на 4,13 лв. от 07.03.2022 г. до 25.01.2024 г.;
Лихва по фактура № .../11.03.2022 г. в размер на 5,99 лв. от 27.03.2022 г. до 25.01.2024 г.;
Лихва по фактура № **********/28.05.2022 г. в размер на 0,74 лв. лихва от 13.06.2022 г. до 25.01.2024 г.;
Лихва по фактура № .../31.08.2022 г. в размер на 22,72 лв. от 16.09.2022 г. до 25.01.2024 г.;
Лихва по фактура № .../13.09.2022 г. в размер на 1,55 лв. от 29.09.2022 г. до 25.01.2024 г.;
Лихва по фактура № ...16.12.2022 г. в размер на 10,46 лв. от 01.01.2023 г. до 25.01.2024 г.;
Лихва по фактура № ..../21.01.2023 г. в размер на
3,38 лв. от 06.02.2023 г. до
25.01.2024 г.
Ищецът, твърди, че се намира в търговски отношения с ответното дружество във връзка с търговска продажбата на стоки. Сочи, че представител на ответното дружеството извършвал покупки от името и за сметка на същото, като до месец януари 2022 г. всички закупени стоки са били заплащани в уговорените срокове, като през месец януари 2022 г. ответникът преустановил плащанията. Навежда твърдения, че през месец юли 2021 г., съществуват направени покупки от ответното дружество, за което „Д.Б.” ЕООД е издал съответните фактури, по които има преведени суми в общ размер на 181,29 лв., а именно: фактура № .../26.07.2021 г., с преведена сума в размер на 15,16 лв. и фактура № ..../28.07.2021 г., с преведена сума в размер на 166,10 лв.
Преведената сума в общ размер на 181,29 лв. е отнесена към фактура № .../31.01.2022 г., като с нея е прихванато част от вземането по същата, предвид което дължащата се и неплатена сума по фактура № .../31.01.2022 г. е в размер на 172,70 лв. Сочи, че не е постъпило плащане и на дължимата се мораторна лихва по всички вземания.
Разяснява, че тъй като, падежът за плащане при търговската продажба възниква по силата на търговския закон, а не след покана от кредитора, то длъжникът дължи и лихви за забава, считано от възникване на задължението за плащане до завеждане на иска пред съда, както и от момента на завеждане на делото пред съда до окончателното изплащане на сумата. Исковата претенция се основава на твърдения, че вземането е претендирано по реда на заповедното производство, но предвид подадено възражение е налице правен интерес от предявяване на установителната искова претенция. Моли съдът да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който развива съображения за неоснователност на иска. Оспорва, дружество да е получавало стоките и материалите по процесните фактури. Твърди, че не дължи плащане на претендираните с исковата молба суми, тъй като не е закупувало стоки от склада на ищеца в продължителен период, а именно от март 2021 г. до септември 2022 2 г. Твърди, че необходимите на дружеството материали са заявявани и получавани на място, в склада на ищеца и са предавани на ответното дружество винаги срещу положен подпис върху стоковата разписка от техническия ръководител на „М.-1“ ЕООД. Пояснява, че счетоводството на ищеца, въз основа на разписките за получени стоки и материали, издава фактура, която се заплаща от „Ме.-1“ ЕООД по банков път.
Оспорва, че през януари 2022 г. „М.-1“ ЕООД е спряло плащанията към ищеца, като такива по издадени от ищеца фактури са извършвани регулярно, през цялата 2022 г.
Навежда твърдения, че стоките и материалите, описани в процесните фактури не са получавани от представител или служител на дружеството, поради което не е извършено плащане и фактурите не са включени в дневниците по ДДС на ответното дружество. Оспорва твърдението, че управителят на ищцовото дружество е разговарял „почти ежедневно“ с представител на ответника, тъй като всички въпроси по издадените фактури и плащанията по тях са обсъждани между счетоводствата на двете дружества чрез кореспонденция по електронна поща. С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 5106/2024г. по описа на СРС, 36 състав, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца за процесните суми. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, поради което на ищеца - заявител са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането по издадената заповед, като в законоустановения срок ищецът – заявител е предявил настоящия иск.
Не е спорно между страните, че същите са се намирали в трайни търговски отношения, като ответникът многократно е закупувал стоки от склада на ищеца през периода 03.2021 г. -09.2022 г. Тези обстоятелства са отделени за безспорни с доклада по делото.
По делото са приложени следните фактури, ведно с издадени стокови разписки: фактура № .../31.01.2022 г. - сума в размер на 353,99 лв., с включен ДДС; фактура № .../28.02.2022 г. - сума в размер на 184,60 лв., с включен ДДС; фактура № .../31.05.2022 г. - сума в размер на 751,70 лв., с включен ДДС; фактура № ../30.06.2022 г. - сума в размер на 191,58 лв., с включен ДДС; фактура № .../30.07.2022 г. - сума в размер на
287,16 лв., с включен ДДС; фактура № **********/31.08.2022 г. - сума в размер на
466,50 лв., с включен ДДС; фактура № **********/30.09.2022 г. - сума в размер на 592,30 лв., с включен ДДС; фактура № 0.../19.02.2022 г. - сума в размер на 19,00 лв., с включен ДДС; фактура № .../11.03.2022 г. - сума в размер на 28,30 лв., с включен ДДС; фактура № **********/28.05.2022 г. - сума в размер на 3,90 лв., с включен ДДС; фактура № .../31.08.2022 г. - сума в размер на 138,76 лв., с включен ДДС; фактура № .../13.09.2022 г. - сума в размер на 9,70 лв., с включен ДДС; фактура № ...16.12.2022 г. - сума в размер на 78,00 лв., с включен ДДС; Фактурите са за закупени от ответника стоки. Фактурите и стоковите разписки не са подписани от получателя –ответник. По делото не са представени приемо-предавателни протоколи за предаване/приемане на стоките, описани в процесните фактури.
В хода на делото е прието заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективно безпристрастно и компетентно дадена. Вещото лице по изготвеното заключение посочва, че процесните фактури са осчетоводени с коректна счетоводна операция в счетоводните регистри на ищеца. Вещото лице установява, че процесните фактури не са осчетоводени от страна на ответното дружество и същите не са включени в дневниците за покупки и СД по 3
ДДС на ответника. Не е ползвал данъчен кредит по тях. Няма данни стоките и материалите описани в процесните фактури да са заприходени в счетоводството на ответника. Няма извършени плащания по процесните фактури. Има надвнесено плащане по предходна фактура № .../26.07.2021 г., с преведена сума в размер на 15,16 лв. и фактура № ..../28.07.2021 г., с преведена сума в размер на 166,10 лв. Преведената сума в общ размер на 181,29 лв. е отнесена към фактура № .../31.01.2022 г., като с нея е прихванато част от вземането по същата, предвид което дължащата се и неплатена сума по фактура № .../31.01.2022 г. е в размер на 172,70 лв. вещото лице е изчислило и дължимата мораторна лихва по всяка от процесните фактури от 25.01.2024 г. до 29.01.2024 г. в размер на 526,63 лева. Общият брой фактури издадени от ищеца към ответника са 294 лева и са на обща стойност 87232,39 лева.
За установяване осъществяване на доставките по делото са разпитани свидетелите К.Г.К. и Д. П. Й..
Свидетелят К. сочи, че е собственик на строителен магазин в гр. Разлог като са обособени 4 търговски зони, като 3 от търговските центрове се обслужват от фирма „Д.Б.“ ЕООД, а 4-тият от „Д.. Твърди, че той е собственик на „Д. ЕООД, а собственик на „Д.Б.“ ЕООД е неговият баща, на който той се явява пълномощник.
От изготвената от съда справка ТР се установява, че свидетелят К. е вписан като управител на ищцовото дружество „Д.Б.“ ЕООД от 10.11.2016 г.
По въпроса: Когато обясненията на управителя на дружеството-работодател са събрани по реда на разпит на свидетел по чл. 171 ГПК, а не по реда за даване на обяснения от страна по чл. 176 ГПК , следва ли тези обяснения да се изключат от доказателствения материал по делото или могат да се кредитират като годно доказателствено средство като съдът извърши преценка за тях съгласно чл. 172 ГПК. е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. касационно обжалване и е постановено решение гр. дело №6323/2015 г. по описа на ВКС, 3-то ГО. Съгласно чл. 30,ал.1 ГПК юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила. Съгласно разпоредбата на чл. 141,ал.2 ТЗ дружеството с ограничена отговорност / О./ се представлява от неговия управител. По принцип ГПК не изключва възможността представителят на страната в процеса да бъде разпитван като свидетел. Това изрично е уредено по отношение на процесуалните представители на страните по пълномощие. Съгласно чл.
166, ал.1 ГПК никой няма право да се отказва от свидетелстване освен пълномощниците на страните по същото дело и лицата, които са били медиатори по същия спор, както и посочените в т.2 от същия законов текст родственици .Тълкуването на този текст сочи на възможността представителите на страните по пълномощие да свидетелстват,като им е предоставена и възможността да откажат това.