Разпореждане № 21959 от 08.02.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 21959 гр. София, 08.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Частно гражданско дело № 20231110166709 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № 349462/05.12.2023 г. на [фирма], ЕИК ***** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. И. Т., ЕГН ********** за сумите, както следва: 1 585, 87 лв. – главница по договор за заем ****/08.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане; 199, 64 лв. – договорна лихва за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.; 1320, 48 лв. – възнаграждение за предоставен пакет от допълнителни услуги към договор за заем ****/08.02.2022 г. – Пакет „Комфорт“.

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорна и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумата от 1320, 48 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

Процесният договор за заем **** е сключен на 08.02.2022 г., като породените от него отношения се регулират от специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.

Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая, видно от т. 12 от заявлението, както и от подадената уточнителна молба услугите, за които се отнася претендираното възнаграждение, се изразяват в предоставяне на заема по адрес на клиента, респективно събиране на вноски от дома на клиента, приемане на плащания в офис на кредитодателя, предоговаряне и разсрочване на заема, а това по съществото си са услуги, свързани с усвояване и управление на кредита, за които финансовата институция има забрана да събира суми – чл. 10а от ЗПК. Нещо повече, възнаграждението, което потребителят се е задължил да заплати за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона, то е почти равно на главницата по договора за кредит. Предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на 1 императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите поотделно. Това обстоятелство не се променя от факта, че е сключен “договор за допълнителни услуги към заем ***/08.02.2022 г. ” В тази връзка в чл.10а, ал. 4 ЗПК е предвидено, че „видът, размерът н действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно н точно определени в договора за потребителски кредит“, a в противоречие на императивното правило не са разграничени цените на различните видове допълнителни услуги, а е определено общо възнаграждение. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. С оглед на изложеното се налага извод, че уговорката в процесния договор за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 1320, 48 лв. се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл. 10, ал. 2 предл. 2 и чл. 10а, ал. 3 и 4 от ЗПК.

В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.

Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с № 349462/05.12.2023 г. на [фирма], ЕИК ***** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. И. Т., ЕГН ********** за сумите, както следва: 1320, 48 лв. - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2