Решение № 125 от 06.02.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Плевен, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20234430103613 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Производството по делото е образувано по ИМ от “***” АД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявана от изпълнителния директор Й.В., чрез юрк.Ц., против Т. Р. С., ЕГН **********, от гр.***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 621,68 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,10,2021 г. – 28,02,12023 г., и 45,07 лева лихва за забава за периода 02,12,2021 г. – 05,04,2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 19,04,2023 г., до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №2082/2023 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил. Твърди се, че имотът, находящ се в гр.***, е с абонатен №8320. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи предявените искове.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който 1 оспорва предявените искове. Твърди се, че липсва валидно договорно отношение между ищеца и ответника, отговарящо на Закона за енергетиката.

Твърди се недопустимост на заведения иск, поради липса на идентичност.

Твърдят се допуснати нарушения в заповедното производство и се иска постановяване на определение, с което да се прекрати образуваното дело и да се обезсили издадената заповед за изпълнение. По същество се оспорва претенцията, като се сочи, че начисленията не са на база реален отчет, а монтирания в аб.станция топломер е с изтекъл сертификат. Оспорват се издадените от ищеца фактури, като ответникът сочи, че не е подписал нито една от тях. Оспорва се начина на изчисление на потребената ТЕ, както и представените писмени доказателства. Счита се, че не дължи процесните суми, тъй като в Общите условия за продажба на топлинна енергия липсвали параметри за качеството на услугата, тоест предметът на договора бил неопределен по качество и количество, което водело до неговата нищожност.

Възразява се за нищожност на клаузата от Общите условия за рекламация поради неравноправност. В с.з. ответникът се представлява от адв.В.В., която моли съда да отхвърли иска. Представя писмени бележки, в които сочи, че липсват доказателства ответникът да е собственик на топлоснабдения имот.

Твърди се, че няма доказателства да е доставяна топлинна енергия, като задълженията са произвоолно определение по прогнозни сметки. Посочва се, че още самото заявление не е редовно, като исковата молба по чл.422 от ГПК следва да съдържа идентични основания на основанията, заявени в заповедното производство. Твърди, че няма представен договор между страните.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.

№2082/2023 г. по описа на ПлРС, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.

От представеното от ищеца още с ИМ извлечение по пера се установява, че от претендираната сума за главница, 250,33 лева са начислени за отопление без ИРУ, 359,96 лева са начислени за топлинна енергия, отдадена от сградната 2 инсталация, 11,39 лева са за услуга дялово разпределение.

Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на потребител №8320 с титуляр ответника, че през процесния период е била начислена сума в общ размер на 621,68 лева главница и 45,07 лева лихва за забава.

От представените копия от фактури за процесния период се установяват и начисленията за отделните месеци.

От представеното копие на Договор за делба на съсобствен имот от 20,05,2003 г., вписан в Служба по вписванията Плевен под №4638/20,05,2003 г., том 7, №155, се установява, че отв.Т. С. е получил в дял и е станал собственик на ап.

№4, във вх.Г, в сградата на ЖСК ***.

От представеното копие от Договор от 03,11,2010 г. се установява сключването на договор между топлинния счетоводител „***“ ЕООД и Етажната собственост на адрес гр.***, чрез упълномощеното лице М.Ц..

От заключението на ВЛ по допуснатата СТЕ се установява, че абонатна станция №944, захранваща Сградата – етажна съсобственост, се намира в сградата на ул.***; посочва се, че топломерът, намиращ се в АС, се проверява съгласно нормативните изисквания на Закона за измерванията и Наредбата за СТИ, които подлежат на метрологичен контрол – тоест на всеки 2 години.

Посочва се, че в абонатната станция в сутерена за периода 11,02,2020 г. – 09,02,2022 г. има общ търговски топломер тип Pollustat 2WR4 Nr60092737 на фирма Siemens, а за периода 09,02,2022 г. – февруари 2024 г. има общ търговски топломер тип SPX Pollustat 2WR4 Nr60095319, на фирма Siemens.

Посочено е, че и двата топломера са проверявани в метрологична лаборатория „АртТест Б“ АД, за което има издадени протоколи - №59 от 03,02,2020 г. и №П2-87 от 03,02,2022 г. ВЛ изрично сочи, че абонатната станция е работила през процесния период и за нейната работа като доказателство могат да се приемат записите на отчетните стойности от топломера всеки месец; че потреблението по тип разпределение на топлинна енергия в сградата с процесния имот е изчислено от фирмата “***“ ЕООД чрез лицензиран софтуер; че отчетът на уредите при абоната е извършван от ФДР и съответства на обичайната практика; че ТЕ за ап. №4, вх.Г, ул.*** №5 е била начислявана за сградна инсталация и за отоплителни тела без топлоразпределители съгласно нормативната уредба. ВЛ посочва, че за работата на абонатната станция на ул.*** №5, вх.В и вх.Г като доказателство 3 се приемат записите на отчетните стойности от топломера всеки месец; че първо се определят технологичните загуби и ТЕ за БГВ, които се вадят от отчетената от топломера ТЕ и полученото количество ТЕ е за отопление; че топлинната енергия, консумирана за отопление на сградите, се разпределя за всеки месец в този случай на ТЕ към сградна инсталация, отоплителни тела с уреди, отоплителни тела по мощност; че топлината отдадена от сградната инсталация — ТСИ се разпределя по имотите процентно на основа техния отопляем проектен обем; че сградните инсталации са обща етажна собственост и при прекратяване ползването на топлинна енергия от абонат, същия остава потребител за общите части на сградата съгласно ЗЕ; че топлинната енергия отдадена от отоплителните тела с топлоразпределители се определя въз основа на техните показания и изчислената съгласно методиката специфична топлинна енергия за една дялова единица (кВт.ч на деление); че цената на топлинната енергия за 1 МВт/ч. на *** АД за всеки от периодите е утвърдена от КЕВР, който съгласно ЗЕ е органът, който проверява разходите на топлофикационните дружества, нормативно съобразността на предлаганите цени и утвърждава цени на 1 МВт/ч. топлинна енергия; че потреблението по тип разпределение на топлинна енергия в сградата с процесния имот е изчислено от фирмата “***“ ЕООД чрез лицензиран софтуер; че топломерът, намиращ се в процесната АС измерва точното количество ТЕ постъпило към сградата; че ищецът има сключен договор за извършване на дяловото разпределение с фирмата “***“ ЕООД, която извършва разпределение на топлинната енергия по имоти съгласно нормативната уредба, в т.ч. и разпределение на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация; че „Инсталация в сграда“ или „сградна инсталация“ е съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на клиентите; че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите; че ТЕ, отдадена от сградната инсталация, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект; че при присъединяване на сградата-етажна собственост към топлопреносната мрежа, проектната мощност е според 4 представения проект и е в размер на 186,08 kW; че действително инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата за процесния период по данни на фирмата за дялово разпределение, тоест Q дим за целия процесен период от 01,10,2021 г. до 28,02,2023 г. е 95,881 kW. ВЛ посочва, че щранг-лирата е така наречено отоплително тяло по мощност, на което се начисляват дялови топлинни единици, които се изчисляват като мощността на щранг-лирата се умножи по максималния специфичен разход за сградата, който представлява най-голямото отношение между натрупани дялови единици и мощност на отоплителното тяло, на което са регистрирани; че за процесния топлоснабден имот има разпределена топлинна енергия за отопление от щранг-лира съгласно Наредба №16-334, т. 6.5.; че Количеството топлинна енергия за щранг-лирата е определено от лицето по чл. 139, ал.1 от ЗЕ, извършващо дяловото разпределение - “***“ ЕООД; че количеството топлинна енергия Qu, kWh, отдадена от сградната инсталация, се определя от лицето по чл.139, ал.1 от ЗЕ, извършващо дяловото разпределение, съгласно т.6.1.1 от Методиката към Наредба № Е-РД-04-1 от 12,03,2020 г. за топлоснабдяването. В с.з. ВЛ посочва, че ТЕ, предоставена в имота е от сградна инсталация – 3,42 МВтч и от щранг-лира – 2,38 МВтч.

След изслушана по делото СТЕ, съдът е изслушал и заключение по СИЕ, от което се установява, че отопляемия обем на имота е 198,93 куб.м. ВЛ посочило, че при този вариант на отопляем обем на сградата, дължимите суми за главница са в размер на 621,68 лева, като в тази сума е включено и дялово разпределение, а лихвата за забава е в размер на 46,25 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл.415, ал.1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „***” АД, съответно че ответниците имат качеството потребител на топлинна енергия; изискуемост и ликвидност на вземането, както и неговият размер - главница и лихви; фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по 5 количество и качество.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която в срок е постъпило възражение, поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

По делото се установява категорично от приобщените по делото документи за собственост – договор за доброволна делба от 20,05,2003 г., че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот. В тази връзка следва да се отбележи, че е абсолютно необосновано възражението на проц.представител на ответника – адв.В., че няма доказателства, установяващи правото на собственост на ответника спрямо процесния имот. Установява се и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „***“ ЕАД. Поради изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.