Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 572 от 07.05.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 698/2026
Вид
Решение № 572
Подписан
07.05.2026
В сила
02.06.2026
Състав
Иван Георгиев Бекяров

Цитирани разпоредби

  • чл. 37, ал. 1, б. "б" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 39, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 167, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 178е · Закон за движението по пътищата
  • чл. 186, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 94, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 9 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. Пловдив, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Светлана Г. Кочанова-Иванова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20265330200698 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 1024 от 17.12.2025 г., издадено от заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на А. И. Й. с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 25,56 евро (равностойност на 50 лева) за нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на издаденото НП и се моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа аргументите за отмяна на обжалвания акт. Претендират се разноските за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител в съдебно заседание поддържа законосъобразността на издаденото НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност относно исканите от страна на жалбоподателя разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 18.08.2025 г. Й. С. – старши полицай към сектор „Общинска 1 полиция“ Пловдив, изпълнявал служебните си задължения във връзка с получен сигнал от Началника на сектор „Общинска полиция“ за неправилно паркирани камиони и полуремаркета в тревната площ или градинка, попадащи в зоната на пътен знак В27. Около 13:55 ч. полицейският служител пристигнал на посоченото място. Там го очаквали неговите началници, служители на Община Пловдив и служители от Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Пловдив към АГКК. С помощта на последните установили, че сигналът касае поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ***, попадащ в улична регулация между кварталите 15, 15А, 15Б и 16 в гр. Пловдив.

Служителите на СГКК в присъствието на полицейските служители и тези на Община Пловдив премерили границите на посочения имот, който бил общински и го очертали със спрей. Върху самия имот полицейският служител С. установил множество паркирани товарни автомобили, полуремаркета и грейдъри, които били брандирани с надпис „ПИМК“. По своите характеристики имотът видимо нямал тревна площ, а бил оформен като паркинг. Физически имало изградена асфалтирана улица с тротоар, който бил с бордюр и настилка от асфалт. Имало поставен пътен знак В27, така че паркираните ППС попадали в зоната му на действие. Едно от установените ППС било товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ****, който бил паркиран на тротоара, без мястото да е определено от администрацията на пътя за тази цел.

На място полицейският служител Т. преценил, че е извършено нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП и съставил глоба с фиш № 0002697200/18.08.2025 г. за сумата от 50 лева на основание чл. 178е от ЗДвП, уведомление за който било залепено на страничното стъкло на мястото на водача. Същата била оспорена в предвидения 7-дневен срок с писмено възражение УРИ 237200-11771 от 21.08.2025 г. от собственика на процесното ППС – „ПИМК“ ООД, представлявано от жалбоподателя А. И. Й., което наложило реализиране на процедура по чл. 39, ал. 3 от ЗАНН.

С писмо рег. № 237200-12698 от 12.09.2025 г. на Началник сектор „Общинска полиция – Пловдив“ управителят на дружеството „ПИМК“ ООД, жалбоподателят Й., бил поканен на 01.10.2025 г. в 10:00 ч. в сградата на сектор „Общинска полиция – Пловдив“ с адрес гр. Пловдив, пл. „Централен“ № 1 за стартиране на процедура по чл. 39, ал. 3 от ЗАНН, като му е било указано да представи попълнена приложената декларация съгласно чл. 188 от ЗДвП, чрез която да се удостовери кой е извършил цитираното в процесния фиш нарушение с ППС ДК № ****, която да се предостави в деня на явяването в сградата на сектора. Същото писмо е получено от адресата му на 23.09.2025 г.

Жалбоподателят не се явил на посочената в писмото дата.

Във връзка с установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 003747 от 01.10.2025 г. за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП в отсъствие на нарушителя на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и във връзка с чл. 37, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН вр. чл. 167, ал.

2, т. 1 вр. чл. 186, ал. 2 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното 2 наказателно постановление, с което на нарушителя на основание чл. 178е от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

По доказателствата:

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка способстват показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Й. С. – актосъставител. Съдът кредитира показанията му като добросъвестно дадени и съответни на останалите писмени доказателствени източници и тези приложени към преписката. Актосъставителят потвърждава констатациите си в акта, като сочи, че това, което се отразява в него е това, което в действителност в възприел, а отделно от това излага и собствените си възприятия по установяване на поземления имот, изградената инфраструктура, паркираните в него ППС и предприетите мерки.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото, които подкрепят свидетелските показания – АУАН, глоба с фиш с № 0002697200/18.08.2025 г., справка за собственост на МПС с рег. № **** към дата 18.08.2025 г., копие на извадка от КАИС за имот с идентификатор ***, копие на извадка от схема 1 – окончателен проект за класификация на ПУМ – 1 бр., копие на извадка от схема 7 окончателен проект. режим на престой и паркиране, скоростни режими, забрани за движение – 1 бр., Заповед № 23ОА-3271/18.12.2023 г. на кмета на Община Пловдив, Заповед № 23ОА-3278/18.12.2023 г. на кмета на Община Пловдив, писмо № Към Z1-1562-[1] от 17.02.2026 г. от зам.-кмет СИОСИ към Община Пловдив.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че при съставянето на АУАН се констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя и са ограничили правата му.

След съставяне на фиш и последвалото възражение от собственика на автомобила чрез неговия управител (настоящия жалбоподател), съставителят на акта и административнонаказващия орган са пристъпили към събиране на допълнителни писмени доказателства, свързани с изясняване авторството на нарушението. По тази причина е изпратено писмо до дружеството за предоставяне на попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП. В същото писмо обаче се съдържа покана за попълване на декларация по чл. 188 от ЗДвП и обща формулировка за стартиране на процедура по чл. 39, ал. 3 от ЗАНН, но не и ясна и недвусмислена покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Съставянето на АУАН става след констатация на актосъставителя за безспорно установяване на самоличността на нарушителя, тъй като възможно е същият да е трето лице, различно от собственика на ППС, на което е предоставено то за управление. По тази причина и изпратеното до собственика писмо с рег. № 237200-12698 от 12.09.2005 г. не представлява покана за съставяне на АУАН, тъй като към датата на 3 изпращането му няма данни актосъставителят да е приел, че извършителят е установен по надлежния ред, в която именна връзка се претендира от жалбоподателя попълването на декларация по чл. 188 от ЗДвП. Едва след попълването й или неявяването за попълването й биха могли да се приемат за установени конкретни факти, включително и за авторството на нарушението.

Следователно от този момент за актосъставителя биха били ясни параметрите на нарушението, включително и неговото авторство, и би възникнало основанието за пристъпване към съставяне на АУАН. Ако жалбоподателят бе се явил, би съществувала възможността да непосредствено преминаване към съставянето му, доколкото е в негово присъствие. В случая обаче той е отсъствал и актосъставителят е бил длъжен ясно и недвусмислено да го уведоми за времето и мястото на съставяне на АУАН. В случая обсъжданото писмо не представлява покана в този смисъл, доколкото от съдържанието му е видно, че касае събиране на доказателства за авторството на нарушението, след изясняване на които евентуално ще се пристъпи към съставяне на АУАН, т.е. за стартиране на процедура по чл. 39, ал. 3 от ЗАНН, както е посочено в писмото, а не за съставяне на АУАН, което всъщност липсва от съдържанието му. В този смисъл актът е съставен в отсъствието на нарушителя без същият да е бил надлежно уведомен за съставянето му и възможността да присъства.

Констатираният пропуск представлява съществено по характера си нарушение на процедурата и съгласно трайната съдебна практика е абсолютна предпоставка за незаконосъобразност на обжалваното НП, като влече неговата отмяна.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в съдържанието му не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съставеното НП съдържа подробно описание на всички релевантни обстоятелства от състава на нарушението – време, място, авторство и описание на фактическата страна на нарушението.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че от обективна и субективна страна не е осъществен състав на административно нарушение.

Съгласно текста на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП „За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.“

Видно от приобщената по делото извадка от общ устройствен план на гр. Пловдив, извадка от комуникативно-транспортната схема на гр. Пловдив, както и писмо от заместник-кмет „Строителство, инвестиции, общинска собственост и икономика“ в Община Пловдив процесният поземлен имот с 4 идентификатор *** е предвиден за озеленени площи. Същият е публична общинска собственост, които съгласно предвижданията на ПУП начинът на трайно ползване (НТП) на имота е за движение и транспорт. Наред с това, в съответствие с посочения начин на трайно ползване в действащия регулационен план на Северна индустриална зона, одобрен със Заповед № 5703-02/1973 г., в ПИ № *** се предвижда изграждане на улица.

Горното обосновава извод, че процесният имот е част от по-голям зелен масив, който общо е отреден за зелени площи и озеленяване, но конкретно имот *** по предвиждания е отреден на изграждане на улица, по която да се осъществява достъп до тези площи. По делото е безспорно установено, че фактически предвижданията на регулационния план са изпълнени, доколкото фактически е изградена улица с двупосочно движение, на улицата е поставен пътен знак В27 – „забранени престоя и паркирането“ и е изградено съоръжение, което по физически характеристики наподобява тротоар.

Въпреки горното обаче, юридически цитираните доказателствени източници сочат, че ПИ *** няма издадено разрешение за строеж, респективно няма строителна площадка или свидетелство за въвеждане в експлоатация на строителен обект. Наред с това, съгласно генералния план за организация на движението на Община Пловдив, за този поземлен имот няма разработена улична мрежа. По предвиждания посочения участък следва да е продължение на бул. „Марица север“, но в генералния план липсва нанесена улица в посочения поземлен имот. Освен това, извадки от генералния план за организиране на движението на Община Пловдив този поземлен имот липсват нанесени пътни съоръжения – тротоари, банкети липсват предвидени и приложени елементи на проектно знаково пространство – пътни знаци и пътна маркировка, както и липсват приложени правила за предимство и посока на движението; правила за режим на престой и паркиране; правила за скоростни режими; забрани за движение; правила за пешеходно движение. В този смисъл са извадките от действащи планове, представени от жалбоподателя, така и писмото от Заместник-кмет „Строителство, инвестиции, общинска собственост и икономика“ в Община Пловдив, доколкото съответстват на публично достъпната информация, качена на сайта на Община Пловдив, както следва: