Решение № 106 от 24.06.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. гр. Д., 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Т. Димитрова

Членове:

Атанас М. Каменски

Деница Кр. Петрова при участието на секретаря Елица Вл. Александрова в присъствието на прокурора П. Н. Н. като разгледа докладваното от Атанас М. Каменски Въззивно административно наказателно дело № 20233200600060 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на гл.ХХI, във в-ка с гл.XXVIII, чл.378, ал.5 от НПК, по жалба на защитника на М. П. Т. срещу решение №6/21.10.2022г. по н.а.д.№122/2021г. на РС-гр.Д.. С атакуваното решение подсъдимата е призната за виновна в извършването на 13.05.2018г. в гр.Д. на престъпление по чл.343, ал.1, б“б“, във в-ка с чл.342, ал.1 от НК, за което е освободена от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административни наказания глоба в размер на хиляда лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

Срещу присъдата първоначално е депозирана бланкетна жалба, разширена с допълнително изложение, с които се претендира подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение. Оплакванията по жалбата са свързани с твърдяно допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения по чл.13 и чл.14 от НПК, обусловили и неправилно прилагане на 1 материалния закон. Претендира се присъждане на деловодните разноски за двете инстанции, в т.ч. хонорар на упълномощения защитник.

Представителят на ОП-гр.Д. пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт.

След като обсъди и прецени събрания в хода на разследването доказателствен материал, както и становищата и доводите на страните, въз основа на разпоредбата на чл.314, във в-ка с чл.378, ал.5, от НПК настоящият състав извърши цялостна проверка на постановените актове и процесуални действия, като установи:

На 13.05.2018г. в град Д. пострадалият П.П. управлявал мотоциклет „Ямаха“ с рег.№******* движейки се по булевард „Д.“ към кръстовището на площад „Т.“. Пътната настилка била суха и запазена, без неравности, времето- слънчево и с неограничавана видимост. Достигайки до кръстовището с улица „Ц.П.“ П. спрял в лявата лента на платното за движение към центъра поради светещ червен сигнал на светофарната уредба за движение направо. В дясно от мотоциклета-в предназначена за същата посока лента, спрял лек автомобил, управляван от свидетеля В.Ж.. В крайната дясна лента, предназначена за десен завой по ул.„Ц.П.“ спряла кола, управлявана от свидетеля В.Е.. При светването на зелен сигнал, П.П. и В.Ж. потеглили успоредно, навлизайки в кръстовището.

В същото време по ул.„Ц.П.“ към булевард „Д.“ се движел лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№********, управляван от подсъдимата М. Т.. Светофарната уредба за движение наляво от „Ц.П.“ към булеварда-в посока кв. „Рилци“, светела с червен сигнал.

Въпреки това подсъдимата изобщо не спряла, пресякла стоп-линията и навлязла с автомобила си в кръстовището, за да извършвайки ляв завой. По обективни причини единствено В.Ж. възприел пресичащия пътя му автомобил и успял да спре, но в резултат на взаимното пресичане на траекториите на движение на мотоциклета и лекия 2 автомобил на подсъдимата, настъпил удар между предното колело на мотора и предната лява врата на колата. В резултат на сблъсъка мотоциклета паднал с дясната си страна върху платното за движение, а П. останал в легнало положение затиснат под него. Очевидци на случилото се са свидетелите В.Ж. и В.Е., като вторият подал сигнал до ЕЕН:112, след което на местопроизшествието били изпратени полицейските служители Д.Д. и Б.А., както и екип на ЦСМП-гр.Д..

Междувременно Ж. помогнал на пострадалия да се изправи, като сочи, че мъжът накуцвал и се оплаквал от болки в гърдите и десния крак.

След катастрофата П. бил отведен в Спешно отделение при „МБАЛ Д.“, където бил прегледан от свидетеля д-р Г.Ж..

Констатациите са отразени в „Лист за преглед на пациент в ДКБ/СО“ от 13.05.2018г. (л. 21 от том 2 от досъдебното производство). Ж. изготвил искания за образно изследване- рентгенография на десния глезен и на гръдния кош. Извършеното от д-р Х. образно изследване не установило фрактура на глезена или ребрата, поради което П. бил освободен от спешното отделение.

Въпреки позитивния резултат от прегледа след катастрофата П. продължил да изпитва силна болка в областта на десния глезен, поради което на 15.05.2018г. посетил за преглед свидетеля д-р М. Ж.– началник на отделението по ортопедия и травматология към „МБАЛгр.Д.“. Въз основа на личен физически преглед и резултатите от рентгенографията от деня на инцидента лекарят установил наличие на „фисура“/счупване без разместване/ в областта на фибуларния малеол на долния десен крайник. Констатациите са отразени в амбулаторен лист №743/15.05.2018г.

В резултат на катастрофата П. претърпял счупване/“фисура“/ на израстъка на малкия пищял в дясна глезенна става, травматичен оток и кръвонасядане на дясното бедро, ожулване на десен лакът, дясно стъпало и лявото коляно. Травмите се окачествяват като резултат на удари с или върху твърд, тъп предмет и съответстват на фактическите 3 констатации досежно механизма на катастрофата. Според СМЕ счупването на външния израстък на малкия пищял в дясна глезенна става е довело до трайно затруднение в движението на крайника за период от около два месеца, докато останалите увреждания са обусловили единствено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Това заключение е изцяло потвърдено и от назначената комплексна съдебномедицинска, трасологическа и автотехническа експертиза. В хода на разследването по делото е изготвена и АТЕ, според която непосредствено преди произшествието управлявания от подсъдимата лек автомобил се е движел със скорост от около 29.34км/ч, при което опасната зона на спиране е възлизала на 14.39м.

По същото време скоростта на мотоциклета била около 26.10км/ч, с опасната зона на спиране-11,79м. При тези параметри пострадалият не е имал техническа възможност да предотврати удара.

В рамките на първоинстанционното следствие служебно-по почин на съда, изрично е потвърден факта, че „МБАЛ Д.“ не разполага с копие от дигиталното изображение от извършеното образно изследване на пострадалия на 13.05.2018г. поради липсата на архив за посочената година.

Така установената от първостепенния съд фактическа обстановка изцяло се кредитира и от настоящия състав. Същата се основава на показанията пострадалия, на очевидците В.Е. и В.Ж., на показанията на д-р М. Ж., приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, както и на заключенията по изготвените по делото експертизи. Допълващи общата картина са и показанията на полицейските служители Б.А. и Д.Д.. Въз основа на цялата тази доказателствена съвкупност обосновано първостепенният съд е отхвърлил като преднамерени и недостоверни дадените от подсъдимата обяснения, окачествени като защитна позиция в процеса.

Досежно възраженията свързани с отказаното от първостепенния съд и във въззивното производство допускане на повторна СМЕ относно 4 естеството на инкриминираната травма, настоящият състав счете същите за неоснователни. Заключенията по въпросната еднолична съдебномедицинска и комплексната съдебномедицинска, трасологическа и автотехническа експертизи, са били изслушани и приети в проведеното на

21.10.2022г. заседание пред първоинстанционния съд, като защитата изрично е посочила, че няма забележки и възражения и не оспорва приобщаването на експертизите.

В случая липсват изрични и конкретни доводи, годни да поставят под съмнение обосноваността и правилността на приобщените експертните изводи.

От изключително значение за предмета на доказване очевидно са и показанията на свидетеля М. Ж., подложени на обстоен и прецизен анализ от страна на районния съд. Спорът досежно вида и естеството на инкриминираната травма е намерил своето решение именно в тези, събрани непосредствено в хода на съдебното следствие показания, даващи ясен и категоричен отговор не само относно поставената диагноза, но и относно причините за пропуска на рентгенолога Х.. В случая отговорността по чл.290 от НК, дългогодишния професионален опит, предопределил и заеманата длъжност, са достатъчна гаранция за достоверността и обективността на изложените от свидетеля лични възприятия и професионални изводи.

Предвид изложените констатации настоящият състав прие, че в рамките на процеса първостепенния съд е изчерпал всички законоустановени и обективно възможни за реализиране способи за събирането, съпоставянето и оценката на доказателствения материал, годен да осигури достигане до обективната истина по делото и формирането на неопорочено вътрешно убеждение за постановяването на решение по същество. В този аспект твърденията на защитата за допуснати от районния съд нарушения по чл.13 и чл.14 от НПК са напълно неоснователни.

Досежно приложението на материалния закон: На 13.05.2018г. в 5 гр.Д., при управление на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ ДК№********, подсъдимата е нарушила правила за движение по пътищата регламентирани от чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП и чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП, като не се е съобразила с червения светлинния сигнал на светофарната уредба, изискващ спиране преди стоп-линията, респективно забраняващ преминаването по регулирания пътен участък. Вследствие на това Т. е предизвикала ПТП, в резултат на което пострадалото лице е претърпяло счупване от типа „фисура“/счупване без разместване/ на външния израстък на малкия пищял в дясната глезенна става, довело до трайно затрудняване движението на долния десен крайник за период от около два месеца.

От субективна страна е налице небрежност по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от НПК. Макар подсъдимата да не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, с оглед житейския си опит, несложната пътна ситуация и елементарните правила, регламентиращи безопасността на движението е била длъжна и е могла да предотврати процесния резултат. С оглед изложеното законосъобразно и обосновано районният съд е приел, че с конкретното си деяние Т. е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл. 343, ал.1, б.„б” във в-ка с чл.342, ал.1 от НК.

Относно постановените санкции: При безспорното наличие на материалноправните предпоставки по чл.78А от НК подсъдимата правилно е била освободена от наказателна отговорност и санкционирана по административен ред.

Наказанията са индивидуализирани въз основа на дължимия внимателен анализ на релевантните за отговорността обстоятелства, в случая-с мнение за надделяващи смекчаващи такива, като са постановени минималната по размер глоба от 1000 лева и лишаване от правоуправление за срок, клонящ към средния предел, а именно-една година и шест месеца.

Така постановените санкции са очевидно занижени, но тяхното преразглеждане в конкретния казус е лишено от основания.

6

По отношение на въпроса за деловодните разходи-спрямо Т. съдът е вменил възстановяването на сторените по делото разноски, основавайки се на разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК. Същата тази норма от своя страна обуславя и недопустимостта на поставеното от защитника искане в тази насока.

С оглед изложените констатации и съображения депозираната жалба на подсъдимата М. П. Т. се явява неоснователна. Атакуваното решение е законосъобразно, обосновано и правилно, като липсват основания за отмяна или изменение, поради което и на основание чл.338 от НПК настоящият състав

РЕШИ:

Потвърждава изцяло

№122/2021г. на РС-гр.Д.. решение

№6/21.10.2022г. по н.а.д.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7