Решение № 948 от 06.11.2019, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер II -948 06.11.2019 г. град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав На: шести ноември две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ Р.-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА като разгледа докладваното от съдията Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 1402 по описа за 2019 година

Производството по делото е по реда на чл.463 ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника Т.Д.Х. и ипотекарния длъжник М.П.Х., двамата със съдебен адрес гр.Варна, ул.“Ангел Кънчев“ № 19, ет.1, подадена чрез пълномощник адв.Ждраков, против Протокол за разпределение № 4/15.07.2019 г., извършено по изпълнително дело № 20158040400256 по описа на ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 и район на действие БОС.

В жалбата са изложени оплаквания против извършеното от ЧСИ Николов разпределение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че лицето, обявено за купувач на имота Т.Г.Г., както и лицето, допуснато като наддавач М.Г., не са внесли задатък, въпреки че е задължително да бъде заплатен такъв в размер на 10 % или алтернативно 5 %, тъй като М.П.Х. е съсобственик на процесния недвижим имот. Сочи се също, че таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е неправилно изчислена, тъй като от същата не е приспадната заплатената от взискателя такса за опис на имота. Според жалбоподателите, съдебният изпълнител неправилно е определил, че следва да се изчислява таксата по т.26 въз основа на общата сума по делото от 183 591.62 лв., тъй като дължимата сума към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, който е ипотекарен кредитор, е в размер на 159 941.25 лв., поради което се оспорва да е дължима такса по т.26 в размер на 2 389.53 лв. Посочва се, че неправилно е пресметнат и остатъка за разпределение към взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, тъй като дългът е много по-малък от 159 941.25 лв. и задължението към ЧСИ е по-малко. Жалбоподателите считат също, че извършеното разпределение на сумите между четиримата взискатели е незаконосъобразно, като не е спазен реда по чл.135 и чл.136 ЗЗД. Сочи се и това, че размерът на вземането на „Райфайзенбанк България“ ЕАД към 15.07.2019 г. е неправилно определен, като не са отчетени заплатените суми в банката след образуване на изпълнителното дело и тези в хода на същото, тъй като взискателят е уведомил ЧСИ, че общата дължима сума към банката е 136 169.95 лв. към 13.09.2017 г., поради което е налице несъответствие между посочената в разпределението сума и доказателствата по делото и изявленията на взискателя. Сочи се също, че на жалбоподателите не са представени доказателства за актуалния размер на цедираното вземане и за валидността на цесията с оглед действието й спрямо ипотеката.

В жалбата е направено искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на въпроси относно размера на вземането на взискателя, платените от длъжниците суми, общия размер на дълга и начислените върху същия такси.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в което са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата и се моли същата да бъде оставена без уважение.

Не са постъпили писмени възражения от останалите страни в изпълнителното производство, същите не вземат становища по жалбата.

На основание чл.436, ал.3, изр.второ ГПК, ЧСИ Делян Николов е изложил мотиви по обжалваните действия, в които е посочено, че извършеното разпределение е съобразено с указанията на съда по решението, с което е отменено предходното разпределение. Взето е становище за неоснователност на жалбата. Приложено е копие на изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и приложените към изпълнителното дело доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 20158040400256 по описа на ЧСИ Николов е образувано по молба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД срещу длъжниците Б.В.С. и Т.Д.Х. въз основа на изпълнителен лист от 24.03.2015 г., издаден по ч.гр.д.№ 262/2015 г. по описа на РС-Несебър, с който длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на кредитора посочените в изпълнителния лист парични суми, дължими въз основа на банков кредит.

Видно от нотариален акт № */08.04.2008г., т. *, рег.№

*, дело № */2008г. на нотариус Ст.Ангелов, вземанията на банката са обезпечени с договорна ипотека върху недвижим имот

– СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Свети Влас, с административен адрес: гр.Свти Влас, общ.Н., ул.“Русалка“ № *, ет.*, с площ от 165 кв.м., учредена от М. П. Х. – като собственик на имота и ипотекарен длъжник със съгласието на съпруга й Т.Д.Х., дадено по чл.23 СК (отм.).

По молба на взискателя принудителното изпълнение е насочено върху ипотекирания имот. Съгласно по т.2 от ТР № 4/11.03.2019 г. по т.д.№ 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, ипотекарнят длъжник, когато изпълнението е насочено върху ипотекираното от него имущество, има качеството на длъжник в изпълнителното производство.

С разпореждане за присъединяване на взискател от 09.01.2018 г. на ЧСИ Николов (л.587), на основание чл.456 ГПК и въз основа на изпълнителен лист № 14 от 05.01.2018 г., издаден по ч.гр.д.№ 1201/2017 г. на РС-Несебър е присъединена като взискател по изпълнителното дело М.Р.Г. против длъжника Т.Д.Х.. Със същото разпореждане на основание чл.456 ГПК и въз основа на изпълнителен лист № 18 от 09.01.2018 г., издаден по ч.гр.д.№ 1205/2017 г. на РС-Несебър е присъединен като взискател по изпълнителното дело Т.Г.Г. против длъжника Т.Д.Х..

С разпореждане на ЧСИ Николов от 15.02.2018 г. (л.702) на мястото на първоначалния взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД е конституиран като взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството на цесионер по сключен с банката договор за цесия в хода на изпълнителното дело.

На основание чл.458 ГПК присъединен по право взискател по изпълнителното дело е Държавата чрез ТД на НАП – Бургас за публичните задължения на длъжниците, съгласно представени удостоверения по чл.191, ал.4 ДОПК, както и Община Несебър за дължимите данъци и такси за недвижимия имот, предмет на публичната продан.

По отношение на процесния недвижим имот е приключила успешно публична продан за времето от 10.12.2017 г. до 10.01.2018 г., като с протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения и на купувач от 11.01.2018 г. за купувач на СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Свети Влас е обявен присъединения взискател Т.Г.Г., за сумата от 85 881.07 лв.

На 05.02.2018 г. е изготвено и предявено от ЧСИ Николов разпределение по чл.495 ГПК с протокол № 2, за разпределяне на сумата, постъпила от публичната продан на недвижимия имот. По жалба на длъжника Т.Х. и ипотекарния длъжник М.Х., извършеното разпределение с протокол № 2/05.02.2018 г. е отменено от съда с решение № ІV-1156/22.06.2018 г. по в.гр.д.№ 442/2018 г. по описа на БОС и делото е върнато на ЧСИ Николов за извършване на ново разпределение.

След връщане на делото, на

28.01.2019 г. е предявено от ЧСИ ново разпределение по чл.495 ГПК с протокол № 3, за разпределяне на събраната при публичната продан сума. По жалба на длъжника Т.Х. и ипотекарния длъжник М.Х., извършеното разпределение с протокол № 3/28.01.2019 г. е отменено от съда с решение № ІІІ-224/21.03.2019 г. по в.гр.д.№ 335/2019 г. по описа на БОС и делото е върнато на ЧСИ Николов за извършване на ново разпределение, с указания за изключване от първи ред на привилегиите невнесените авансово от взискателя такси по т.4, т.5 и т.13 ТТРЗЧСИ.

След връщане на делото, ЧСИ е насрочил извършване на ново разпределение на 15.07.2019 г. за което са уведомени взискателите, длъжниците, НАП и Община Несебър.

По делото са постъпили удостоверения от ТД на НАП-Бургас от 26.06.2019 г.

(л.952 и л.961), съгласно които длъжникът Т.Д.Х. има задължения към Държавата в размер 188.77 лв., а длъжникът Б.В.С. има публични задължения към Държавата в размер на 2 262.57 лв. А от постъпилата справка от 02.07.2019 г. на Община Несебър е видно, че дължимите към Общината данъци и такси за недвижимия имот, собственост на М.Х. и предмет на публичната продан, са в размер на 149.64 лв. за ДНИ и 249.39 лв. за ТБО.

На

15.07.2019 г. с протокол № 4 (л.974-977) е изготвено и предявено от ЧСИ Николов обжалваното разпределение по чл.495 ГПК за разпределяне на сума от публична продан на СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Свети Влас, собственост на ипотекарния длъжник М.Х., за купувач на който е обявен присъединения взискател Т.Г.Г., за сумата от 85 881.07 лв.

Сумата за разпределение е в размер на 85 881.07 лв.

В т.3 от протокола са определени разноските по изпълнението: такса по т.26 ТТРЗЧСИ – 2 389.53 лв. с ДДС (1 991.28 лв. без ДДС), дължима към ЧСИ. Посочено е, че таксата е изчислена по реда на чл.73, ал.4 ГПК и т.26 ТТРЗЧСИ, като от цялата такса по т.26 в размер на 8 270.20 лв. се приспада начислената такса по т.20 ТТРЗЧСИ в размер на 3 162 лв. и след приспадането дължимата такса по т.26 е в размер на 5 108.20 лв. Видно е, че таксата е изчислена върху вземанията на всички взискатели по делото, описани в протокола за разпределение, които са в общ размер от 183 591.62 лв., като в тази сума не са включени таксите за присъединяване от по 60 лв. на взискателите Г. и Г.. В протокола е пояснено, че на основание т.26 ТТРЗЧСИ при частично събрана сума таксата се изчислява пропорционално на събраната съответна част на дълга, като при общо задължение по делото от 183 591.62 лв. и събрана сума от 85 881.07 лв., коефициентът за изчисляване на дължимата такса в случая е 85 881.07/183 591.62 = 0.46778317005. В тази връзка е посочено, че дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ за съответната събрана сума по разпределението е в размер на 2 389.53 лв., представляваща 0.46778317005 част от цялата дължима такса по делото от 5 108.20 лв.

Остатък за разпределение в размер на 83 491.54 лв.

В т.4 и т.5 са посочени взискателите по изпълнителното дело – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, Т.Г.Г., М.Р.Г.,*** и НАП, както и техните вземания към 15.07.2019 г., които са описани поотделно за всеки взискател по основание, размер и ред на привилегията по чл.136, ал.1 ЗЗД.

В т.6 и т.7 е разпределена сумата от 83 491.54 лв., както следва:

- в реда по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД – на Община Несебър е разпределена сумата от 149.64 лв. за дължими данъци за имота и сумата от 249.39 лв. за дължими ТБО за имота;

- в реда по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД – на ипотекарния кредитор „ЕОС Матрикс“ ЕООД е разпределена цялата останала сума от 83 092.51 лв.

В т.8 от протокола на основание чл.495 ГПК са определени съразмерните части за изплащане от купувача-взискател Т.Г., както следва: дължими такси и разноски към ЧСИ Делян Николов – 2 389.53 лв.; дължима сума за данъци на имота към Община Несебър – 149.64 лв., дължима сума за ТБО на имота към Община Несебър – 249.39 лв.; дължима сума към взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД – 83 092.51 лв.

При така установените факти и с оглед наведените в настоящата жалба оплаквания, за съда се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.462, ал.2 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им – от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред. Съгласно чл.495 ГПК, когато взискател е обявен за купувач на имот, съдебният изпълнител съставя протокол за разпределение, в който посочва необходимата сума за изплащане на съразмерната част от вземанията на другите взискатели, като в едноседмичен срок от разпределението взискателят, обявен за купувач е длъжен да внесе посочената сума. Целта на разпределението в хипотезата на чл.495 ГПК, предхождащо внасянето на цената от взискателя-купувач, е да се установи дали сумата следва да бъде внесена изцяло или за част от нея ще се извърши прихващане с вземането на взискателя. А в хипотезата на конкуриращи се взискатели – дали някои от вземанията са от един и същи ред по чл.136 ЗЗД и ако това се установи – в каква съразмерност ще бъде намалено вземането на взискателя, обявен за купувач и респ. определена по-ниска сума за внасяне от него като цена на имота по публичната продан, за да бъде изплатена също по съразмерност на останалите взискатели.