Решение № 125 от 23.04.2019, Окръжен съд - Враца

Р Е Ш

Е

Н

И

Е № 125 гр. ВРАЦА, 23.04.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение ,в публичното заседание на 10 април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател:Рената Г.Мишонова-

Хальова

Членове:Мария Аджемова

Иван- Никифорски-мл.с. при участие на секретар Мария Ценова като разгледа докладваното от съдия мишонова- хальова въз. гр. дело N` 164 по описа за 2019 год.,за да се произнесе взе предвид:

Особеният представител на С.Е.Г., адв. Л.В. от ВАК ,назначена на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК, е подала въззивна жалба вх. № 3027/25.02.19 г. ,срещу решение на районен съд гр. Враца № 113/12.02.19 г. постановено по гр. дело № 1891/18 г. по описа на същия съд в

ЧАСТТА, в която са уважени предявените в условие на евентуалност от ищеца "Агенция за събиране на вземания"ЕАД гр. София , осъдителни искове срещу ответницата С. Е. Г. ***

, за дължимост на осн. чл. 79, ал. 1, чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК на сумата 1149,23 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 1658992/18.11.2014 г., заедно със законната лихва върху сумата считано от 03.05.2018 г. до окончателното й изплащане и сумата 70,21лв,. представляваща договорна лихва за периода от 01.07.2016 г до 09.01.2017г., 66,97 лв лихва за забава за периода 01.07.2016 г до 03.10.2017 г както и 567,75 лв разноски съобразно уважената част от исковете.

В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение. Според въззивника дружеството кредитодател по процесния договор за кредит не е изпълнило поетите в договора задължения и не е предоставило в цялост договорения паричен кредит от 2000 лв, тъй като в чл. 5 от процесния договор за потребителски кредит страните се били договорили с част от заема да се рефинансира предходен заем на заемополучателя С. Г..

Твърди се още ,че неправилно съдът бил кредитирал заключението на в.л. по делото относно начина на погасяване на задължението по постъпилите суми по кредита, а следвало да се позове на практиката на ВКС.

На основание изложеното, въззивникът моли за отмяна в обжалваната част на решението на първостепенния съд като незаконосъобразно и решаване на спора по същество с отхвърляне на исковата претенция. Не се правят нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Ответното дружество " Агенция за събиране на вземания" ЕАД гр.София представя писмен отговор, в който мотивира становище за неоснователност на жалбата. Претендира съдебни разноски в размер на 350 лв.юрисконсултско възнаграждение и заплатеното за особен представител на жалбоподателката възнаграждение в размер на 165 лв по сметка ВОС.

Ответникът няма доказателствени искания.

Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Съд. състав

,след като обсъди доводите на жалбоподателя, отговора на ответното дружество по въззивната жалба и всички доказателства по делото приема следното: въззивната жалба е процесуално допустима ,тъй като е подадена в законния срок от страна с право на обжалване ,срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите.

Разгледана по същество същата е н е о с н о в а т е л н а.

„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София е предявила пред ВРСъд против С.Е.Г. *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание по:

1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1149,23 лв. главница;

2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 70,21 лв., представляваща договорна /възнаградителна лихва/ за периода от 01.07.2016 г. до 09.01.2017 г. и

3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 90,74 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2016 г. до 05.10.2017 г.

В условията на евентуалност са предявени три осъдителни иска с правно основание, както следва:

1/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1149,23 лв. главница;

2/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 70,21 лв., представляваща договорна /възнаградителна лихва/ за периода от 01.07.2016 г. до 09.01.2017 г. и 3/ чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 90,74 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2016 г. до 05.10.2017 г.

От приложеното ч.гр.д.№ 4699/17 г по описа на ВРС се установява, че преди предявените обективно съединени искове против Г. по чл. 422 ал.1 от ГПК за главница,договорения лихва и лихва за забава,„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София е подала заявление до ВРСъд за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против жалбоподателката С.Г. за следните суми: 1149,23 лв. – представляваща главница по 17 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.07.2016 г. до 01.11.2017 г., по отношение на които на основание чл.13, ал.2, б.„а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 09.01.2017 г.; сумата от 70,21 лв.

– възнаградителна лихва за периода от 01.07.2016 г. до 09.01.2017 г., сумата от 90,74 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.07.2016 г. до 05.10.2017 г., законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2017 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 26,20 лв. – държавна такса и сумата от 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до ищеца, последният е предявил иск за установяване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В ИМ пред първоинстанционния съд се твърди, че между „Уникредит Къснюмър Файненсинг“ ЕАД /кредитодател/ и ответницата С.Г. *** /кредитополучател/ на 18.11.2014 г бил сключен договор за потребителски паричен кредит № 1658992, по силата на който на същата дата на Г. била преведена сума в размер на 2000,00 лв. Общият размер на кредита, освен главницата от 2000,00 лв., включвал и сумата от 60,00 лв. такса за разглеждане на кредита и 173,53 лв. застрахователна премия. Таксата за разглеждане на кредита и застрахователната премия ответникът се съгласил да заплати на 36 броя равни части, включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.

Ответникът се съгласил да върне кредита, ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията съгласно договора, като брой вноски, размер и падежи били отразени в погасителен план, неразделна част от договора. Страните договорили годишен лихвен процент в размер на 11,99, като възнаградителната лихва, която за срока на договора се равнявала на сумата от 427,95 лв. Общата сума, която ответницата следвало да върне била в размер на 2661,48 лв., платима на 36 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 73,93 лв. и последна месечна вноска в размер на 74,09 лв. Първата погасителна вноска следвало да бъде заплатена на 01.12.2014 г., а последната – с падеж на 01.11.2017 г.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил настъпил на 01.11.2017 г.

Твърди се, че на 09.01.2017 г. е подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение № 1 към него, сключен на основание чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между „Уникредит Къснюмър Файненсинг“ ЕАД/кредитодателя/ и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който процесното вземане е прехвърлено на ищцовото дружество. Поради неизпълнение от страна на ответницата Г. на задължението да заплаща в срок погасителните вноски по кредита, последният бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 09.01.2017 г. До ответника било изпратено уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и уведомления за извършената цесия на адреса, посочен от последния в договора. Твърди се, че тези уведомления са връчени на С.Г. на 09.09.2017 г. Сочи се , че погасената до момента сума от Г. била в размер на 1420,07 лв., от които 320,37 лв. възнаградителна лихва, 1084,30 лв. главница и 15,40 лв. лихва за забава. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство. Претендирани са разноски.

В петитума на ИМ ищецът заявява в условията на евентуалност, в случай че съдът прецени, че процесното вземане не е предсрочно изискуемо, предявява три осъдителни иска за процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2018 г. до погасяване на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл.

131 от ГПК настоящата жалбоподателка- ответник по исковете ,чрез особения представител адв.Л.В. от ВАК, оспорва основателността им като заявява ,че по делото не са представени доказателства, че предсрочната изискуемост на вземането е реално обявена на кредитополучателя, тъй като адресираното до нея съобщение не ѝ е връчено. Твърди на следващо място, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД не е изпълнило поетите от него в чл. 5 от договора задължения и не е предоставило на кредитополучателката договорения кредит в пълен размер.

Поддържа, че процесният договор за кредит не отговаря на изискванията на чл.

11, ал. 1 ЗПК и по-конкретно т. 10 и т. 11, поради което следва да бъде обявен за недействителен и съгласно чл. 23 ЗПК ответницата може да носи отговорност единствено за погасяването на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи. Прави възражение за нищожност на клаузите от процесния договор, касаещи размера на договорната лихва в размер на 11,99 %, поради накърняване на добрите нрави. Намира, че така уговореният договорен процент на лихва е прекомерен и надминава моралните граници, приети в съдебната практика на ВКС. Отделно намира, че клаузите свързани с начисляването на договорна лихва са неясни и неразбираеми, което ги прави неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗПК. Счита, че е недопустимо едновременното претендиране на договорна лихва и обезщетение за забава. Оспорва изцяло и основателността на предявените в условията на евентуалност осъдителни искове по изложените съображения, касаещи и твърдяната неоснователност на предявените главни искове. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Пред ВРС са приложени многобройни писмени доказателства, изслушана е и специализирана счетоводна експертиза.

По делото е приложен договор за потребителски паричен кредит № 1658992 с общи условия към него, сключен между „Уникредит Къснюмър Файненсинг“ ЕАД /кредитодател/ и Сл. г.

/кредитополучател/,по силата на който на ответницата е предоставен кредит в размер на 2000 лева. Между страните било уговорено, че общата дължима сума от потребителя възлиза на 2661,64 лв., като в нея освен главницата, били включени и такси за разглеждане на кредита, застраховка към кредита и лихви. Уговореният годишен лихвен процент бил 11,99 %, а годишният процент на разходите - в размер на 14,86 %. В договора било уговорено кредитът да бъде усвоен чрез превода му по сметка на клиента, като погасяването се извършва на 36 месечни вноски, в размер на 73,93 лв. всяка от тях от сметката на клиента. Падежната дата била уговорена на 1-во число от месеца, като първата вноска следвало да бъде погасена до 01.12.2014 г.Уговорените параметри по договора са вписани в приложения по делото погасителен план, подписан от двете страни на 18.11.2014 г.

По делото е представен освен погаиасителен план към гореописания договор за потребителски кредит, така също и сертификат за застраховка „Кредитна протекция плюс“ пакет „Б“ № 1658992 с общи условия по застрахователната програма ,които са подписани от страните по договора.

Видно е от приложеното писмено искане,че жалбопдателката Г. на 18.11.2014 г е отправила до кредитодателя искане за рефинансиране на съществуващ нейн дълг,като е заявила желанието си с отпуснатия ѝ паричен кредит в размер на 2000 лв. да бъдат предсрочно погасени нейни съществуващи задължения към „Вива кредит“ в размер на 363,00 лв. и към „БНП Париба“ в размер на 222,83 лв.

Приети по делото са и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.01.2017 г. и Приложение № 1 към него от същата дата, по силата на който договор кредитодателят „Уникредит Къснюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на цедент, прехвърля на ищеца по делото – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му на цесионер, процесното вземане към ответницата-настоящ жалбоподател.