Решение № 13985 от 06.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13985 гр. София, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А. СТ. Я. при участието на секретаря А. М. М. като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110170382 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и 2, чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит, както и осъдителен иск с правна квалификация чл. 10а ЗПК.

Ищецът „***“ ЕООД е подал срещу В. П. Д. и ответника Д. Т. Д. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми, представляващи незаплатени задължения по договор за потребителски кредит № 3034212483/30.7.2018 г., а именно:

809,75 лева, представляваща подлежаща на връщане заета сума, заедно със законната лихва от 28.7.2021 г. до погасяване на задължението, 191,77 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 05.9.2019 г. – 05.8.2020 г., 484,71 лева – възнаграждение по закупен пакет допълнителни услуги, 20 лева – такса за извънсъдебно събиране на вземанията по договора 176,77 лева, представляваща мораторна лихва за периода 06.9.2018 г. – 05.8.2020 г. и 146,96 лева, представляваща мораторна лихва за периода 05.8.2020 г. – 27.7.2021 г. За главницата, възнаградителната и мораторната лихва е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника Д. Т.

Д.. С разпореждане от 18.8.2021 г., постановено по заповедното дело и влязло в сила, искането е отхвърлено в частта, с която се претендира издаване на заповед за изпълнение за възнаграждението за допълнителни услуги и таксата за извънсъдебно събиране на вземанията. На основание чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК съдът е дал указания на ищеца и в срок са предявени установителни искове за следните суми: 809,75 лева, представляваща подлежаща на връщане заета сума, заедно със законната лихва от 28.7.2021 г. до погасяване 1 на задължението, 191,77 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 05.9.2019 г. – 05.8.2020 г. и 176,77 лева, представляваща мораторна лихва за периода 06.9.2018 г. – 05.8.2020 г., както и осъдителен иск за възнаграждението за предоставени допълнителни услуги в размер на 484,71 лева.

За сумата 146,96 лева, представляваща мораторна лихва за периода 05.8.2020 г. – 27.7.2021 г., заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е обезсилена на основание чл. 415, ал.

5 ГПК с разпореждане от 14.12.2021 г., постановено по заповедното производство и влязло в сила.

Ищецът „***“ ЕООД твърди, че на 30.7.2018 г. между него, като кредитодател, В. П. Д.

– кредитополучател, и ответника Д. Т. Д., съдлъжник, е налице облигационно отношение по договор за потребителски кредит, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 1350 лева, усвоен на същата дата. Поддържа, че кредитоплучателят и солидарният длъжник поели задължение да връщат заема на 24 равни месечни вноски с падежи от 05.9.2018 г. – 05.8.2020 г., включващи главница и възнаградителна лихва /която лихва възлиза на 653,04 лева/. Поддържа, че между страните е сключено и споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, по силата на което ищецът е поел задължение да извърши посочените в него услуги /приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредита, опция за отлагане на плащания по вноски, опция за намаляване на вноски, опция за смяна на дата на падежа на вноската, опция за предоставяне на допълнителни средства/, а кредитополучателят – да му заплати възнаграждение в размер на 1012,56 лева, което страните са уговорили да бъде платено разсрочено, с всяка от погасителните вноски.

Поддържа, че поради неизпълнение на длъжника вземанията са станали предсрочно изискуеми. Счита, че ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи и мораторна лихва. Моли съда да установи вземанията по заповедта и да осъди ответника да му заплати непогасената част от таксата за допълнителни услуги. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете, като поддържа че има качеството поръчител по договора за кредит, както и че отговорността му е погасена с изтичане на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.

Счита, че клаузата, на която се основава вземането за допълнителни услуги, е нищожна, както и че длъжникът-кредитополучател е изплатил всички задължения по договора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

С определението от 18.4.2022 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че на 30.7.2018 г. между ищеца - като кредитодател, от една страна, и В. П. Д. – кредитополучател, и ответника Д. Т. Д., солидарен длъжник, от друга страна, е налице облигационно отношение по договор за потребителски кредит, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 1350 лева, усвоен на същата дата; че кредитополучателят и ответникът поели задължение да връщат заема на 24 равни месечни 2 вноски с падежи от 05.9.2018 г. – 05.8.2020 г., включващи главница и възнаградителна лихва, която лихва възлиза на 653,04 лева. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.

Първият спорен по делото въпрос, на който следва да се даде отговор, предвид възражението на ответника за изтекъл срок по чл. 147 ЗЗД, е дали последният има качеството поръчител по процесния договор за кредит.

В договора за кредит посоченото качество на ответника е „солидарен длъжник“ /СД/ - на гърба на лист 15 от делото, а и видно от т. 1.4 от общите условия.

Този въпрос е разгледан в решение № 871 от 12.04.2018 г. по т.д. № 5900/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия и в решение № 213 от 06.01.2017 г. по гр. д. № 5864 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. В първото посочено е прието следното разрешение на процесния материалноправен въпрос, което настоящият съдебен състав споделя.

Според мотивите на решението на САС „следва да се има предвид обаче, че солидарната отговорност е правна последица, която може да се породи от проявлението на различни юридически факти. Солидарна отговорност „по принцип" не съществува, както и не съществува договор за солидарна отговорност per se /сам по себе си/. Когато неин източник е договор, същият може да бъде както каузалния договор с множество страни, породил общ дълг, така и друг договор, обезпечаващ главен дълг с друг източник - за встъпване в дълг, поръчителство, делкредере и др. /който друг договор може и да е инкорпориран в текста на договора, породил главния дълг/. Ето защо квалификацията „солидарен длъжник" е обща тя не дава информация за същината и характеристиките на отговорността на длъжниците към кредитора, нито за източника на солидарността. Същевременно, квалификациите на правоотношението, давани от страните, сами по себе си не са определящи за неговата същност - важни са съдържателните уговорки, съгласието на страните и преследваната от тях цел. Съдът трябва служебно да установи вида на солидарната отговорност, според основанията за нейното възникване, за да определи спецификата на конкретните облигационни отношения и действителното съдържание на постигнатото общо съгласие, тълкувайки договора съобразно критериите по чл. 20 ЗЗД - така решение № 213/6.01.2017 г. по гр. д. № 5864/2015 г. на ВКС, IV г.о. Солидарната отговорност е вид обезпечение /в широк смисъл/ за кредитора, който чрез нея придобива възможност да претендира изцяло една и съща делима престация от няколко длъжници по силата на отделни облигационни отношения с всеки от тях, като престирането от едного от тях погасява дълга и освобождава всички длъжници - така А. К., Облигационно право - общо учение за облигационното отношение, книга 2, изд. 1994 г., стр. 78 и сл.; И. А., Облигационно право, изд. 1990 г., стр.

434 и сл.; А. К., Облигационно право - обща част, изд. 2013 г., стр. 573 и сл.. Основание за възникване на солидарна отговорност може да бъде правна норма или договор /чл. 121 ЗЗД/.

Това важи както в случаите, когато главното вземане на кредитора има договорен произход, така и когато има извъндоговорен такъв /законът не забранява с договор да се обезпечава чрез солидарност и извъндоговорно вземане/. Ако главното вземане на кредитора има 3 извъндоговорен характер, то уговарянето на солидарност представлява или встъпване в дълг /чл. 101 ЗЗД/ или поръчителство /чл. 138 ЗЗД/. Ако вземането на кредитора има договорен произход, то уговарянето на солидарност може да се извърши както чрез встъпване в дълг или поръчителство, така и чрез съвместно обвързване на няколко лица като страни по основния договор, породил общ дълг /солидарно съдлъжничество/. Същевременно, встъпването в дълг по чл. 101 ЗЗД може да се извърши както по силата на договор с кредитора, така и по силата на договор с длъжника /в последния случай ще е налице договор в полза на трето лице - кредитора/, за разлика от солидарното съдлъжничество и поръчителството, които могат да възникнат само по силата на договор с кредитора. В настоящия казус се касае до солидарна отговорност за договорен дълг, възникнала по силата на договор с кредитора, което налага изясняване на различията в тази именно хипотеза между трите правни фигури. В правната теория подобни сравнения са извършвани главно през призмата на отликите на поръчителството от общия режим на солидарността - вж. А.

К., Поръчителството, изд. 1993 г., стр. 136 - 138; А. К., Облигационно право - обща част, изд.

2013 г., стр. 617 - 619.. Сравненията обаче се фокусират предимно по отношение на формалните, а не на съдържателно-договорните различия. От практическа гледна точка е от значение да се открият такива отличителни белези, които да дадат възможност за ясно разграничаване на трите правни фигури на базата на съдържанието на договорите, въз основа на които те възникват. Различията следва да се такива, че съдът да може да квалифицира съответния договор само въз основа на съдържанието му /правата и задълженията на страните/, игнорирайки използваните от страните наименования и квалификации /така, както за всяка друга правна сделка/.“

По-нататък в цитираното решение е прието: „Допълнително следва да бъде посочено и това, че и при трите правни фигури се касае до каузални задължения, но каузата /причината, целта/ на волеизявлението за поемане на солидарната отговорност е различна, а липсата на кауза води до нищожност на обвързването /чл. 26, ал. 2 ЗЗД/. При солидарното съдлъжничество каузата произтича от самия общ договор, по който всеки длъжник е страна, поради което причината той да се задължи към кредитора е идентична с престационния резултат по този договор, дължим от кредитора на същия длъжник. По-конкретно това означава, че ако са касае до солидарна отговорност за заплащане на цена или възнаграждение, то солидарният съдлъжник следва да е и получател поне на част от насрещната престация на кредитора; ако се касае до солидарна отговорност за заплащане на наемни или лизингови вноски, то солидарният съдлъжник следва да е и наемател или лизингополучател по договора; ако се касае до солидарна отговорност за връщане на заем или кредит, то солидарният съдлъжник следва да е и заемател или кредитополучател по договора така решение № 24/3.04.2013 г. по т.д. № 998/2011 г. на ВКС, I т.о.; решение № 213/6.01.2017 г. по гр. д. № 5864/2015 г. на ВКС, IV г.о. При поръчителството и встъпването в дълг каузата на поръчителя или встъпилия е различна спрямо каузата по договора, от който е възникнал главният дълг - вж. А. К., Поръчителството, изд. 1993 г., стр. 30 - 35.

Същата може да бъде или придобиването на друго насрещно вземане, по което кредиторът е длъжник /при възмезден договор за поръчителство или встъпване в дълг/ или най-често 4 намерението на поръчителя или встъпилия да направи една безвъзмездна услуга на кредитора да го удовлетвори вместо главния длъжник /при безвъзмезден договор за поръчителство или встъпване в дълг/. Същевременно, между поръчителството и встъпването в дълг е налице и следният отличаващ нюанс в целта /каузата/ на задължаването: при поръчителството ясно изразената цел е да се отговаря за чужд дълг /чл. 138 ЗЗД/, докато при встъпването в дълг целта по-скоро е да се отговаря за дълга като за свой и то самостоятелно, а не акцесорно /арг. и от чл. 101, изр. 3 ЗЗД - за встъпването се прилагат общите правила за солидарността по чл. 121 - 127 ЗЗД/. По тази причина по принцип встъпилият е в понеблагоприятно положение в сравнение с това на поръчителя, т.е. неговата отговорност е по-тежка. Следва да се посочи и това, че за разлика от солидарното съдлъжничество или заместването в дълг /или в правоотношение - чл. 102 ЗЗД/ встъпилият не става страна по договора, от който е възникнал главният дълг, т.е. встъпването е само в задълженията, но не и правата по същия. Ето защо той е в по-тежко положение и от обикновения солидарен съдлъжник, доколкото не може да упражни срещу кредитора никакви насрещни права, произтичащи от договора, породил главния дълг - напр. не може да прекрати, развали или унищожи същия /с такива права той разполага само по отношение на собствения си договор за встъпване в дълг/. От горното се налагат следните обобщения по отношение на практическите критерии за разграничаването между трите коментирани правни фигури: 1) първият критерий е дали солидарността е възникнала от уговорки, инкорпорирани в общ договор /документ/ - при положителен отговор може да се касае до всяка от трите правни фигури, а при отрицателен отговор може да се касае само до две от тях /поръчителство или встъпване в дълг/, 2) вторият критерий е каква е каузата/целта, причината/ на волеизявлението за обвързване на съответния солидарен длъжник - ако тя съвпада с каузата на главна страна по договора за общия дълг е налице солидарно съдлъжничество, а ако целта е да се отговаря за дълга без да се става страна по основния договор е налице или встъпване в дълг или поръчителство, 3) допълнителен критерий за разграничаване на поръчителството от встъпването в дълг е дали волята е била за задължаване за чужд дълг или като за свой - в първия случай е налице поръчителство, а във втория - встъпване в дълг.“