Решение № 15094 от 02.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15094 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110108379 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т,,,,,,,,,,,,,я“ ЕАД срещу Н. А. А. и Д. А. В., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца, при условията на разделност - по 1/2 част от следните суми: 1936,61 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 20.10.2023 г. до изплащане на вземането, за имот в гр. С,,,,,,,,рово“, бл. 218, вх. Г, ап. 96 с абонатен № 70740; 327,05 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 06.10.2023 г. върху главницата за топлинна енергия; 41,03 лв., представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 20.10.2023 г. до изплащане на вземането; 9,56 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 06.10.2023 г. върху главницата за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57827/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответниците като собственици по наследство на процесния имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответниците топлинна енергия, които не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово 1 разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнася, а като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава и дължат обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в случая услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т,,,,,,,,,ис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който оспорват предявените искове. Оспорват, че през исковия период са се намирали в облигационни отношения с ищеца. Оспорват твърдението за консумирана топлинна енергия за отопление на имот и затопляне на вода с доводи, че радиаторите в имота са свалени, за което е уведомен топлинният счетоводител, както и че сградната инсталация не отдава топлина в помещенията на апартамента. Поддържат, че не са отчетени промените в цените на топлинната енергия за процесния период. Твърдят, че претенциите не са доказани, при липса на надлежни счетоводни документи. Оспорват влизането в сила на общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия. Оспорват представените от ищеца писмени доказателства. Възразяват за погасяване на сумите по давност. Молят за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците като собственици на имота, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер в полза на ищеца.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

2

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава.

На първо място следва да се разгледа въпросът дали ответниците имат качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, във връзка с което съдът приема следното:

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно задължителните разяснения на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК, ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора между страните по същия), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване - по силата на закона чл. 153, ал. 1 ЗЕ), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството - ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е сключен договор за доставка на топлинна енергия.

Установява се от представения и приет по делото Договор за продажба на държавен 3 недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, че на 22.10.1985 г. въз основа на Заповед № ДИ-94-05-295/10.10.1985 г. на Председателя на ИК на Кирковски районен Народен съвет, Столичен народен съвет - Кирковски районен Народен съвет като продавач е продало на Ан,,,,,,,,,,а А. като купувачи процесния недвижим имот, държавна собственост апартамент № 96, находящ се в гр. ,,,,,,,,8, вх. Г, ет. 8, състоящ се от две стаи, кухня с обслужващи помещения, със застроена площ от 58,14 кв. м. и принадлежащо избено помещение № 24 с полезна площ от 2,22 кв. м., ведно с 0,531 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Видно от Удостоверение за наследници № РКС22-УФ01-974/09.09.2022 г., издадено от Столична община, район „,,,,,,,,лиева А. е починала на 03.08.1994 г., като е оставила за свои наследници по закон Ангел Маринов Асенов - съпруг и ответниците в настоящото производство - Д. А. В. и Н. А. А. - дъщери.

Видно от Удостоверение за наследници № РКС22-УФ01-974/09.09.2022 г., издадено от Столична община, район „Кр,,,,,,,,,,инов Асенов е починал на 19.10.2015 г., като е оставил за свои наследници по закон ответниците в настоящото производство - Д. А. В. и Н. А. А. дъщери.

От представените по делото доказателства съдът приема, че през процесния период собственици на имота (придобит по наследствено правоприемство при равни квоти) са били именно ответниците Д. А. В. и Н. А. А. - чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН. При липсата на данни приживе купувачите - наследодатели на ответниците да са се разпоредили с правото на собственост върху процесното жилище, ответниците да са заявили отказ от наследството на Ан,,,,,,,,,,а А. или да са приели същото по опис, както и да са се разпоредили впоследствие с правото на собственост, съдът приема, че именно ответниц и т е се легитимират като титуляри на правото на собственост върху имота при квоти по 1/2 идеална част, съответно имат качеството потребители на топлинна енергия (при липса на данни да е било учредено вещно право на ползване на трето за спора лице или да е сключен изричен писмен договор от някоя от ответниците или от трето за спора лице с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния период).

Както се посочи по-горе, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден презумптивният неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, възникващ по силата на закона с оглед притежавано от потребителя право на собственост или вещно право на ползване. Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника - потребител, включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 4

3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.

С оглед тази нормативна уредба съдът приема, че между страните за процесния период е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по силата на закона предвид качеството на ответниците на съсобственици на имота през процесния период. Публикацията на Общите условия не е предпоставка за възникване на облигационното правоотношение за доставка на топлинна енергия, а има само оповестителен характер и това, че по делото няма данни за публикация на Общите условия в един местен ежедневник не влияе върху вече възникналото облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия. Обстоятелствата кой фактически е ползвал имота, както и на чие име е открита партидата при топлофикационното дружество, съответно на чие име са издавани фактурите, са ирелевантни за ангажиране отговорността на ответниците, тъй като законът свързва качеството потребител с носителя на правото на собственост или на ограничено вещно право на ползване, каквито по изложените съображения се явяват именно ответниците Д. А. В. и Н. А. А..