Определение № 1752 от 28.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1752 гр. София, 28.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20261000501482 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 435, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от длъжника по изпълнението – „Би Ар Ди“ ООД, ЕИК 131243492 чрез управителя Б. срещу определение № 1512 от 16.12.2025 г. постановено по в.гр.д. № 20251200501301 по описа на Окръжен съд Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу шест постановления за възлагане на недвижимо имущество от 24.09.2025 г., издадени по изп. дело № 20228900400489 по описа на ЧСИ Б. В. с рег. № *** на КЧСИ, както и искането му за спиране на изпълнението по делото.

Частният жалбоподател - „Би Ар Ди“ ООД счита, че обжалваното определение е неправилно и постановено в нарушение на процесуалния закон. Твърди, че наддаването на публичната продан не е извършено надлежно, както и че продаваното имущество не е възложено по най-високата предложена цена. Отделно от това, в случай че БлОС имал съмнения за редовността на подадената жалба и е считал, че е необходимо да се уточнят фактическите твърдения на жалбоподателя, то е следвало да му даде указания, а не да оставя същата без разглеждане. Нещо повече, член на съдебния състав вече се е произнасял по друга жалба на „Би Ар Ди“ ООД срещу разпределението по изп. дело – решение № 40/23.01.2025 г. по в.гр.д. № 50/2025 г. по описа на БлОС, поради което е следвало да се отведе при гледане на жалбата срещу постановленията. Твърди, че не е извършено надлежно наддаване по изп. дело, защото прилежащите идеални части към имотите, предмет на публичната продан, не са индивидуализирани при осъществяване на проданта като процентно съотношение и квадратура. Следователно, извършеното наддаване е опорочено и предложената цена не може да е най-високата предложена. Това било във вреда на длъжника и неговите кредитори, тъй като ид. части представлявали между 10-20 % от цената на имота и за тях не е получена цена. Отделно, за нито един от самостоятелните обекти не е посочен идентификатор, което било законна пречка да се извърши редовна публична продан, защото имотите не били 1 индивидуализирани. На следващо място твърди, че „Би Ар Ди“ ООД не е уведомявано и не е получавало заключение на вещо лице за определяне на стойността на имотите. По този начин дружеството било лишено от възможността да упражни надлежно правата си по изп. дело и да ги защити в пълен обем. Нещо повече, липсата на описани и предложени идеални части за апартаментите, водила до липсата на редовно наддавателно предложение и респективно до липсата на постъпила сума, представляващи дължими местни данъци и такси, с което се увреждал общинския бюджет. По същите съображения не е постъпила и сума за дължимия ДДС, с което се увреждал държавния бюджет. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно.

Препис от частната жалба е връчен на взискателя – Община Банско, който е подал в срок писмен отговор, чрез адв. Г.. Счита твърденията в частната жалба за неоснователни. Моли въззивния съд да остави без уважение частната жалба и да потвърди обжалваното определение, като правилно и законосъобразно.

Препис от частната жалба е връчен на взискателя – „Мармас“ ЕООД, който не е подал писмен отговор.

Частната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу определение на окръжния съд, което подлежи на въззивно обжалване, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Софийският апелативен съд, след преценка на исканията и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частният жалбоподател е длъжник по изпълнението, което е насочено срещу негови недвижими имот. След проведената публична продан на процесните недвижими имот, с обжалваното постановление те са възложени на купувача от публичната продан – „Мармас“ ЕООД.

За да остави без разглеждане жалбата, БлОС е приел, че нарушенията относно индивидуализацията на възложените имоти, техния статут на самостоятелни обекти на вещното право или на общи части и обема на принадлежащите към всеки от самостоятелните обекти в сградата идеални части от дворното място като обща част в този смисъл не попадат в предметния обхват на хипотезите по чл. 435, ал. 3 от ГПК. Касаело се за въпроси, предхождащи наддаването, свързани с описа, оценката и изнасянето на имотите на публична продан като индивидуализирани отделни обекти, които въпроси, нямали отношение към същинското наддаване като процедура във връзка с подаването на тайни и явни наддавателни предложения. Не била налице и втората хипотеза за обжалване на постановлението за възлагане от длъжника, когато имуществото не е възложено на найвисоката предложена цена. Разпоредбата на чл. 435, ал. 3 ГПК визирала цената в процедурата по наддаването, а не за първоначалната оценка на имота, поради което неправилното определяне на оценката не води до възлагане на имота по не най-високо предложената цена, каквито са наведените в жалбата доводи. По отношение на процедурата на продажба, фактическите твърдения на жалбоподателя не били свързани с действията на 2 съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това, на страните с право на изкупуване и на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Оплакванията му касаели надлежната оценка на обектите, която подготвя наддаването и рефлектира на продажбата цена, но същата е извън обхвата на проверката по чл. 435, ал. 3 ГПК.

Софийският апелативен съд приема от правна страна следното:

Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че са налице основанията за отвод на член на съдебния състав.

Обстоятелството, че член на съдебния състав се е произнасял по друга жалба на „Би Ар Ди“ ООД срещу разпределението по изп. дело – решение № 40/23.01.2025 г. по в.гр.д. № 50/2025 г. по описа на БлОС, не води до предубеденост и не е основание за отвод, тъй като не са налице нито една от предпоставките на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Невярно е твърдението в частната жалба, че „Би Ар Ди“ ООД не е уведомявано и не е получавало заключение на вещо лице за определяне на стойността на имотите. По този начин дружеството било лишено от възможността да упражни надлежно правата си по изп. дело и да ги защити в пълен обем.

Видно от л. 178-гръб от изп.д. № 20228900400489 по описа на ЧСИ Б. В., се установява, че съобщение за оценките на имотите е било връчено на жалбоподателя на 17.07.2023 г. и няма данни за тяхното оспорване. Съгласно разпоредбата на чл. 485, ал. 2 от ГПК, длъжникът има право да оспори оценката на вещото лице, което не е сторено.

Всички доводи в жалбата срещу постановлението за възлагане са свързани с липсата на оценка на ид. части от продадените недвижими имоти, което според жалбоподателя водило до ненадлежно извършена публична продан и че имуществото не е възложено по найвисоката продажна цена. Окръжният съд правилно е определил правната квалификация на фактическите твърдения в жалбата срещу постановлението за възлагане. Неправилно частният жалбоподател смесва фактическите основания на жалбата, с тяхната правна квалификация, която се извършва от съда. Твърденията за липса на оценка на ид. части имат значение за оценката на всеки един от процесните имоти и не водят до липсата на надлежно наддаване при извършването на публичната продан, както и до обстоятелството, че имуществото не е възложено по най-високата продажна цена.

В жалбата срещу постановлението за възлагане липсват други относими твърдения, че при проведената публична продан във връзка, с която е издадено обжалваното постановление за възлагане, че наддаването не е извършено надлежно или недвижимият имот не е възложен по най-високата предложена цена. Уредената от законодателя в разпоредбата на чл. 435, ал.

3 от ГПК хипотеза за ненадлежно наддаване, се отнася само за конкретната публична продан и съобразно конкретна оценка.

По вече изложените съображения са неоснователни и твърденията в частната жалба, че липсата на описани и предложени идеални части за апартаментите, водила до липсата на 3 редовно наддавателно предложение и респективно до липсата на постъпила сума, представляващи дължими местни данъци и такси, с което се увреждал общинския бюджет, както и че не е постъпила и сума за дължимия ДДС, с което се увреждал държавния бюджет.

Неоснователни са твърденията на частния жалбоподател, че в случай че БлОС имал съмнения за редовността на подадената жалба и считал, че е необходимо да се уточнят фактическите твърдения на жалбоподателя, то е следвало да му даде указания, а не да оставя същата без разглеждане.

Съдът е обвързан от фактическите твърдения в жалбата, и когато същите не съставляват и не попадат в изрично уредената от законодателя конкретна хипотеза за нарушения при извършената публична продан, не се дават указания на страната да посочи други относими твърдения за извършени нарушения.

Неоснователни са възраженията на частния жалбоподател, че за нито един от самостоятелните обекти не е посочен идентификатор, което било законна пречка да се извърши редовна публична продан, защото имотите не били индивидуализирани. Имотите се индивидуализират от съдебния изпълнител съобразно установените по делото документи за собственост и данните за тях, на основание чл. 483 ГПК. Липсата на индентификатор не опорочава публичната продан.

Предвид гореизложеното, частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, обжалваното определение е законосъобразно и правилно, и следва да бъде потвърдено.

Произнасянето на съда по съдържащото се в жалбата искане за спиране по реда на чл. 438 ГПК на изпълнителните действия е обусловено от допустимостта на жалбата, поради което по същото САС не дължи произнасяне.

Насрещните страни по частната жалба не претендират разноски за производството пред САС и такива не следва да им се присъждат.

На основание т. 2 от ТР № 3 от 12.07.2005г., по ТД № 3/2005г., ОСГТК на ВКС, определението на апелативния съд не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран така, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1512 от 16.12.2025 г. постановено по в.гр.д. № 20251200501301 по описа на Окръжен съд Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата от „Би Ар Ди“ ООД, ЕИК 131243492 срещу шест постановления за възлагане на недвижимо имущество от 24.09.2025 г., издадени по изп. дело № 20228900400489 по описа на ЧСИ Б. В. с рег. № *** на КЧСИ.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5