Решение № 22 от 06.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. София, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20241100900925 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът - „Д.З.” АД, твърди, че на 08.02.2023 г. на път II-51 до разклона за с. Голямо Ново, с посока от гр. Попово към гр. Търговище, настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ между лек автомобил „Тойота Корола”, с peг. № *******, и товарен автомобил „Мерцедес 312 Д”, с peг. № *******, управляван от С. С. И.. Произшествието е причинено от виновното поведение на водача на товарен автомобил „Мерцедес”, който управлявал превозното средство с висока скорост и ударил движещия се пред него лек автомобил. Ищецът твърди също, че със собственика на увредения лек автомобил „Тойота Корола” имал сключен застрахователен договор за застраховка „Каско”. След събитието застрахователят изплатил за нанесените вреди на застрахованото МПС обезщетение в размер на 31 123, 69 лв. Водачът на товарен автомобил „Мерцедес” имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответника - ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, валидна към датата на ПТП. С оглед на това ищецът твърди, че за него е възникнало регресно право на основание чл. 411 КЗ да иска от ответника платената сума, ведно със заплащане на ликвидационните разходи в размер на 15 лв. или общо сума в размер на 31 138, 69 лв. Поради изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 31 138, 69 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение и направени обичайни ликвидационни разходи, както и сумата от 1 920, 01 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 20.11.2023 г. до 02.05.2024 г.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, оспорва предявените искове. Твърди, че 1 водачът на товарен автомобил „Мерцедес” няма вина за настъпване на събитието, защото се е движил с разрешената за този участък скорост. Заявява, че вина за произшествието имат служителите на Агенция пътна инфраструктура, които не са изпълнили задължението си да поддържат пътя, по който е имало непочистен сняг и лед. Ответникът посочва, че обезщетението, което ищецът претендира, е завишено и не отговаря на размера на претърпяната вреда. Поради изложеното моли предявените искове да бъде отхвърлени.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Третото лице помагач - Агенция пътна инфраструктура, оспорва предявения иск.

Твърди, че на 08.02.2023 г. пътната настилка по републиканския път, на който е настъпило произшествието, е била обработена и той е бил проходим в зимни условия. Заявява, че към датата на настъпване на произшествието поддържането на този път е възложено на дружеството „Пътинженерингстрой – Т“ ЕАД по сключен на 28.10.2022 г. договор за това.

Посочва, че произшествието е настъпило поради изключителна вина на водача на товарен автомобил „Мерцедес 312 Д”.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правна квалификация чл.

411 КЗ. За да бъде уважен този иск, трябва да бъде установено настъпването на следните елементи от фактическия състав, регламентиран с посочената правна норма: 1) валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца и увредения; 2) възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 45, ал.1 от ЗЗД – противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди; 3) плащане от ищеца - застраховател в полза на увреденото лице на застрахователно обезщетение за претърпените от него вреди; 4) валиден към датата на събитието договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с ответника за управлявания от виновния водач автомобил.

В производството не е спорно, а и се установява от представената застрахователна полица № 0312231000001104/ 11.01.2023 г., че между „Д.З.” АД, като застраховател, и дружеството „ОТП Лизинг“ ЕООД, като застраховащ и застрахован, е сключен договор за имуществена застраховка. Договорът е действителен, доколкото е спазена изискуемата от закона писмена форма – сключен е във формата на застрахователна полица и носи подписите на представители на двете страни по сделката, поради което трябва да се приеме, че обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и задълженията, които възникват в полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите, такова каквото е отразено в неговите клаузи. С него ищецът, като застраховател, е поел задължение 2 да обезщетява щетите по застрахованото имущество, представляващо лек автомобил „Тойота Корола”, с peг. № *******, причинени от настъпване на определени рискове по клауза „Пълно каско”, която видно от представените Общи условия включва и обезщетяването на щети по превозното средство, получени в резултат на настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/. Тези общи условия за имуществени застраховки „Каско на МПС”, сключвани от „Д.З.” АД, са станали задължителни за съдоговорителя „ОТП Лизинг“ ЕООД, тъй като се установява, че са му предадени при сключването на процесния договор и от дружеството е заявено писмено, че ги приема, като изявление за това е направено от негово име в самата застрахователна полица, с което са спазени императивните изисквания на чл. 348, ал. 1 КЗ.

В застрахователния договор страните по него са уговорили срок на действието му - от 20.01.2023 г. до 19.01.2024 г., по време на който е настъпило събитие със застрахования автомобил, а именно ПТП между това МПС и товарен автомобил „Мерцедес 312 Д”, с peг. № *******, което е риск, който, както беше посочено, ищцовото застрахователно дружество се е съгласило да покрива. Настъпването на събитието и датата на осъществяването му – 08.02.2023 г., се доказват от приетия като доказателство по делото протокол за ПТП, който в частта, в която в него са удостоверени обстоятелствата по настъпване на произшествието и момента, в който е станало това, има качеството на официален свидетелстващ документ съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и като такъв има обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото съставителят му е посетил мястото на произшествието и лично е възприел това, че между двете МПС-та е осъществен удар. Фактите, които са удостоверени в този протокол, съответстват напълно и на тези, изнесени от разпитаните в производството четирима свидетели, всеки от които сочи, че между описаните превозни средства през месец февруари 2023 г. е настъпило ПТП.

По делото се доказа, че по застрахования при ищеца автомобил „Тойота Корола” са настъпили претендираните в исковата молба щети. Това, че по превозното средство са получени увреждания, е констатирано в приетия като доказателство по делото протокол за ПТП, който в тази си част също е официален свидетелстващ документ, тъй като в самия протокол е отбелязано, че съставителят му, който е посетил мястото на произшествието, лично е възприел наличието на щети по двете МПС-та. В протокола е направено общо описание на получените щети, като е посочено каква част от автомобила е увредена. Видът на вредите по лекия автомобил се доказва и от представения опис-заключение, съставен при предявяване на претенция за заплащане на застрахователно обезщетение по имуществената застраховка „Каско“, където те са индивидуализирани детайлно.

От изводите на вещото лице, направени при отговор на задача 2 от заключението на изготвената в производството съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/, които са мотивирани и компетентно дадени, поради което съдът ги кредитира изцяло, се установява наличието на пряка причинна връзка между всички претендирани вреди и настъпилото ПТП.

Предвид установените факти, се налага изводът, че за ищцовото застрахователно 3 дружество по сключения договор за имуществено застраховане е възникнало задължение да заплати на застрахования „ОТП Лизинг“ ЕООД обезщетение за вредите, причинени в резултат на настъпилото застрахователно събитие.

Размерът на застрахователното обезщетение, което се следва по договора за имуществена застраховка, се определя от стойността на причинената на застрахования вреда от увреждането на автомобила, предмет на договора, както и от уговорките за това как ще бъде определен този размер, постигнати в този договор, а при липса на такива от правилата за това, установени в КЗ. В тази връзка съдът първо съобразява, че в чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ е предвидено, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетение, което трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпването на събитието, като то не може да надхвърля застрахователната сума.

Действителната стойност на претърпяната вреда, вследствие на увреждане на едно моторно превозно средство при настъпило застрахователно събитие, е равна на средствата, определени по пазарни цени, които следва да се заплатят за извършване на ремонт по възстановяване на щетите по него, тъй като с тях се намалява имуществото на застрахования. От заключението на изготвената САТЕ се установява, че средствата, които собственикът на увредения лек автомобил „Тойота Корола”, трябва да разходва, за да отстрани щетите по него, причинени от настъпилото събитие, възлизат на сумата от 30 799, 33 лв. Тя е изчислена от вещото лице при съобразяване на всички констатирани щети, на необходимия ремонт, който следва да се извърши за привеждане на автомобила в състояние, годно за експлоатация, както и въз основа на пазарните цени към датата на настъпване на ПТП-то на разходите за този ремонт, които са определени при вземане предвид и на факта, че повреденият лек автомобил е със срок на експлоатация до 3 години, поради което ремонтът му трябва да се извърши в официален сервиз. Между страните в производството е безспорно, че за да бъде възстановен лек автомобил „Тойота Корола” в състоянието от преди увреждането, е било необходимо да се направят и разходи за неговото репатриране от мястото на произшествието до мястото, на което да бъде извършен ремонт, тъй като в резултат на настъпилото ПТП той не е можело да бъде приведен в движение. Не се спори и за това, че разходи за репатриране на това превозно средство, изчислени по средни пазарни цени, са в размер на 324, 36 лв.

С оглед горното трябва да се заключи, че общият размер на средствата, определени по пазарни цени към датата на събитието, които е необходимо да се заплатят за възстановяване на щетите по лек автомобил „Тойота Корола”, възлиза на сумата от 31 123, 69 лв.

Следователно в тежест на ищеца е възникнало задължение по сключения договор за имуществено застраховане да заплати на застрахования по тази сделка обезщетение за вредите, причинени в резултат на настъпилото застрахователно събитие, в размер на 31 123, 69 лв.

В производството е безспорно обстоятелството, че ищецът е изпълнил това свое задължение, като е престирал сума в общ размер на 31 123, 69 лв. на сервиза, на който е възложено извършването на ремонта и на търговското дружество, на което е възложено 4 извършването на услугата „пътна помощ – репатрак“.

С плащането от застрахователя–ищец на обезщетение на застрахования за причинените от процесното събитие имуществени вреди на лекия автомобил, предмет на договора за имуществено застраховане, той встъпва в правата, които последният има срещу причинителя на вредата и срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” по силата на изричната норма на чл. 411 КЗ.

Спорен по делото е въпросът кой правен субект носи отговорност за причинените по застрахования при ищеца автомобил вреди. Ищецът твърди, че те са настъпили в резултат на противоправното поведение на водача на товарен автомобил „Мерцедес 312 Д”, с peг. № *******, а ответникът оспорва този факт. Ето защо съдът трябва да се произнесе дали при настъпване на произшествието водачът на товарния автомобил е имал такова поведение, което да се квалифицира като противоправно и дали то е причината за осъществения удар със застрахованото при ищеца МПС. Тези обстоятелства са от значение, за да се отговори на въпроса дали в полза на лицето, собственик на застрахования автомобил, е възникнало правото по чл. 45 ЗЗД да получи обезщетение за претърпените вреди от посочения водач, съответно от неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с предмет управлявания от това лице товарен автомобил, както и дали застрахователят по имуществена застраховка, който е обезщетил увреденото лице, е встъпил в това право срещу тези правни субекти.