Определение № 276 от 11.12.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 276 гр. Габрово, 11.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Диана Василева

Пламен Попов като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно дело № 20244200600386 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.

С протоколно определение от 27.11.2024 г. по НОХД № 80/2024 г. по описа на Районен съд – Трявна, постановено в разпоредителното заседание, е оставено без уважение искането на защитата за спиране на наказателното производство и е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

Определението, в частта по въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, е обжалвано от подсъдимия Е. Д. Ч., чрез договорния му защитник адв. Д. Г. от АК – Варна. В частната жалба се навежда твърдението, че обвинителният акт се основава на непълно, неточно и незаконосъобразно разследване, както и че в същия се цитира неприложима правна норма на международно правен акт – „чл. 26 от Европейския регламент за издръжка“. Подробно се излага и позицията на подсъдимия по обвинението и се мотивира несъгласието му с наведените от прокурора факти, обосноваващи извод за наличие на задължения за плащане на издръжка на дете и бивша съпруга. Изразява се несъгласие и с отказ на съда да спре производството и да уважи искане за събиране на доказателства.

В частната жалба се прави искане за отмяна на атакуваното протоколно определение, вместо което:

1. Да се прекрати съдебното производство, тъй като по делото не са събрани доказателства, че е налице изпълняемо решение; допуснати са съществени процесуални нарушения в досъдебното производство и не са събрани доказателства, 1 сочещи вината на подсъдимия и неговата съпричастност към деянието;

2. Като се претендира наличие на основанието на чл. 251, ал. 1, вр. с чл. 25, ал.

2 от НПК, да се уважи доказателственото искане за изпращане на молба за правна помощ, изразяващо се в изискване на становище от „съответния член на ВСС, отговарящ за апелативния район, в който се намира РС – Трявна, член на Националната мрежа, част от Европейската съдебна мрежа“, по въпроса за рамките, в които следва да бъде изпълнено решението на Окръжен съд гр. Дорнбирн, Австрия.

Окръжен съд - Габрово, след като провери по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК определението на първоинстанционния съд във връзка с депозираната частна жалба и съобрази изложените в нея съображения, намира за установено следното:

Производството по НОХД № 80/2024 г. по описа на Районен съд – Трявна е образувано по обвинителен акт на РП – Габрово против Е. Д. Ч. по обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, за това, че през периода от м. януари 2023 г. до м. юли 2024 г. включително, в гр. Трявна, след като е осъден със Споразумение за развод на Окръжен съд гр. Дорнбирн, Австрия от 24.11.2022 г., влязло в сила на 16.12.2022 г., да издържа своя съпруга – Т. П. Н., като й заплаща месечна издръжка в размер на 375 евро, и свой низходящ – малолетната си дъщеря П. Е. Ч., като заплаща месечна издръжка в размер на 385 евро, чрез нейната майка и законен представител, съзнателно не е изпълнил задълженията си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 19 месечни вноски за съпруга Т. Н. и 19 месечни вноски за дъщеря си П. Ч., всичко на обща стойност 14 440 евро, равняващи се на 28 242,18 лева.

В проведеното разпоредително заседание адв. Г., в качеството си на защитник на подсъдимия Ч., е изложила твърдения за допуснати в досъдебната фаза на процеса съществени отстраними процесуални нарушения, доколкото подсъдимият не е бил запознат в какво точно престъпление е обвинен, тъй като прокурорът е цитирал конвенция, като не е посочил коя точно е тази конвенция. По застъпено в съдебното заседание позиция защитникът е направил искане по реда на чл. 248, ал. 1, т. 2 от НПК за спиране на наказателното производство.

С атакуваното протоколно определение от 27.11.2024 г., постановено в разпоредително заседание, съдът се е произнесъл по всички въпроси по чл. 248, ал. 1, т. 1-8 от НПК, като е оставил без уважение искането за спиране на наказателното производство, както и е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

Жалбата, в частта й по отказа за спиране на наказателното производство, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 251, ал. 5 от НПК на самостоятелна инстанционна проверка по 2 реда на глава 22 от НПК подлежи определението на спиране на наказателното производство, а в случая първоинстанционният съд е поставил отказ за спиране.

В останалата част жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на проверка съдебен акт. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Настоящият състав установи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени фактите, които според прокурора обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимия при осъществяването му. Касае се за престъплението по чл.

183, ал. 1 от НК, което е типично продължено престъпление, осъществявано чрез трайно, непрекъснато, продължаващо бездействие, докато не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване, зависещи или не от волята на дееца. Представителят на държавното обвинение ясно е посочил решението на гражданския съд, въз основа на което приема, че са възникнали задълженията за плащане на издръжки на бившата съпруга на подсъдимия и на малолетната му дъщеря. Изведен е периодът, през който се претендира, че задълженията не са изпълнявани, броя на дължимите вноски и размера на неплатените суми. Прокурорът е посочил, че престъплението е извършено при пряк престъпен умисъл, като процесуалният документ не оставя съмнение за това, че умисълът е насочен към извършване на описаното, а не на друг вид престъпно деяние. Всички изложено обуславя извод за процесуална годност на обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство и липса на допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия Ч..

Съображенията в жалбата, с които се обосновават твърденията за съществени процесуални нарушения, са насочени към пълнотата, обективността и качеството на проведеното разследване по досъдебното производство. Така наведените доводи обаче не подлежат на обсъждане и контрол в разпоредителното заседание. Новелата на чл.

248, ал. 4 от НПК достатъчно категорично извежда регламента, че в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. Поради това и няма как да се разсъждава на този етап от процеса дали посочените от прокурора фактически положения са основателни и следва да получат правна оценка в съгласие с предложената в обвинителния акт правна квалификация; дали решението на австрийския съд следва да намери пряко приложение в България, следва ли да се изпълнява и в какъв обем, и т.н. Подобно развитие на производството не рефлектира върху правото на защита, защото подсъдимият се защита в пределите на обвинението, очертано от посочените от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, които е счетено, че обуславят съставомерността на деянието и участието му в неговото осъществяване. Не е допуснат порок и чрез неясното изписване на „чл. 26 от 3

Европейския регламент за издръжка“, тъй като тази част от обвинителния акт не касае съществото на фактическото обвинение, по което подсъдимият следва да се защитава.

В заключение, съдът намира, че обжалваното определение по чл. 248, ал. 1, т.

3 от НПК е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от подсъдимия Е. Д. Ч., депозирана чрез договорния му защитник адв. Д. Г. от АК – Варна, против протоколно определение от 27.11.2024 г. по НОХД № 80/2024 г. по описа на Районен съд – Трявна, в частта, в която е оставено без уважение искането на защитата за спиране на наказателното производство.

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 27.11.2024 г. по НОХД № 80/2024 г. по описа на Районен съд – Трявна, с което е прието, че на досъдебното производство не са допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила от вида на посочените в чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, довели до нарушаване на процесуалните права на подсъдимия.

Определението не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4