Решение № 7 от 15.01.2026, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 199/2025
- Вид
- Решение № 7
- Подписан
- 15.01.2026
- В сила
- 15.01.2026
- Състав
- Николинка Чокоева, Катина Кавърова, Виржиния Константинова Караджова
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 147, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 148, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл. 148, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 12, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 247б, ал. 2, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 252, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 335, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№7 гр. Русе, 15.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николинка Чокоева
Членове:
Виржиния К. Караджова
Катина Кавърова при участието на секретаря Десислава Ботева като разгледа докладваното от Катина Кавърова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20254500600199 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от С. Д. Б. чрез адв. П. Б. против Присъда № 122 от 05.12.2024 г. по НЧХД № 2330/23 г. по описа на РРС, с която подсъдимите М. И. П. /Б./ и Н. Н. Д. са признати за невиновни в това, че за периода 25.08.2023г. – 30.08.2023г. в съучастие като съизвършители от фейсбук – профил „B.“, личен на М. П. и от фейсбук – профила Н. Н. Д. в публичните групи – „П.“, „В...........“, „град М.“ и „М. – ИНФО“ са публикували унизителни за честта и достойнството на С. Д. Б. думи „................“, .............................., като обидата е нанесена публично и разпространена чрез посочените фейсбук – групи, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги оправдал по обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Със същата присъда подс. М. И. П. и подс. Н. Н. Д. са признати за невиновни и в това, че за периода 25.08.2023г. – 30.08.2023г. в съучастие като съизвършители, от фейсбук – профил „B.“, личен на М. П. и от фейсбук – профила Н. Н. Д. в публичните групи – „П.“, „В........... “, „град М.“ и „М. – ИНФО“ са разгласили позорни обстоятелства за С. Д. Б. думи - че е „............................“, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги оправдал по обвинение по чл. 147, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. РРС осъдил частната тъжителка С. Б. да заплати на подсъдимия М. И. П. сумата от 3 000 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от тъжителката С. Б., с твърдение за незаконосъобразност, необоснованост и 1 неправилност на атакувания акт. Посочва се, че е отхвърлен като неоснователен предявеният от частната тъжителка против подсъдимите граждански иск за сумата от 10 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди в резултат на твърдяното деяние по чл. 148, ал. 1, т.1 и т.2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва, считано от деликта – 25.08.2023 г. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд неправилно е оставил без уважение направените от частната тъжителка доказателствени искания. Моли присъдата да бъде отменена и въззивната инстанция да постанови нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени по повдигнатите им обвинения. Алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция частната тъжителка заявява, че поддържа депозираната жалба и допълненията към нея. Излага подробни мотиви в насока, че първоинстанционният съд не е разкрил обективната истина. Твърди, че представените заверени от подсъдимата копия на скрийншотове доказват авторството на престъпленията, за които е предадена на съд. Иска присъдата да бъде отменена в цялост и да бъде постановена осъдителна такава. Претендира разноски.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция повереникът на частната тъжителка поддържа жалбата, като излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановената присъда. Иска същата да бъде отменена и да бъде постановен акт, който да не страда от процесуални недостатъци.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия моли присъдата да бъде потвърдена. Счита същата за правилна и законосъобразна. Претендира разноски.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимата моли присъдата да бъде потвърдена. Счита същата за правилна и законосъобразна.
Претендира разноски.
В последната си дума подсъдимата моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена и тя да бъде призната за невиновна Окръжен съд - Русе, като съобрази изложените доводи и възраженията на страните и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящият съдебен състав намира, че при разглеждане на делото пред първата инстанция са допуснати съществени процесуални нарушения още на етап предаване на съд.
Производството пред РРС е започнало по тъжба с вх.
№36367/14.12.2023г., депозирана от С. Д. Б.. В обстоятелствената част на тъжбата са изложени твърдения, че в периода 25.08.2023г. – 30.08.2023г. в социалната мрежа „Фейсбук“ и конкретно в 4 публични групи („П.“, „В..............“, „град М.“ и „М. – ИНФО“) са публикувани изявления с обиден и клеветнически характер. В тъжбата е посочено, че изявленията са публикувани чрез фейсбук профил с име „P. B.”, който е личен на М. П., както и от профила на Н. Н. Д., както и от други потребители (Е. Е. и анонимни 2 такива). След това в тъжбата са развити съображения за механизма, по който според частната тъжителка е осъществено деянието – „профил P. B. е този, който публикува съдържанието, а Н. Д. приканва хора – потребители на фейсбук към тези публикации“. В заключителната част на тъжбата е поискано предаването на съд на М. П. и Н. Д. за това, че за периода 25.08.2023 г. 30.08.2023 г. от фейсбук - профил P. B., личен на М. П. и от фейсбук профила на Н. Н. Д., в Публичните групи, съответно: „П.", „В.............", „Град М.“ и Публична група - „М. – ИНФО“ двамата в съизвършителство помежду си, са публикували унизителни за честта и достойнството на С. Д. Б. с ЕГН:********** думи: „................", ................................, разпространени публично, чрез посочените публични групи - престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 и т.2 от НК, вр. чл.20, ал.2 от НК. Както и за това, че за периода 25.08.2023 г. 30.08.2023 г. от фейсбук – профил P. B., личен на М. П. и от фейсбук профила на Н. Н. Д., в публичните групи, съответно: „П.", „В............, Град М. и Публична група - „М. – ИНФО двамата в съизвършителство помежду си, са разгласили позорни обстоятелства за С. Д. Б. с ЕГН:**********, че е ................................ - престъпление по чл. 147, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Доколкото по наказателните дела от частен характер обвинителната функция се изпълнява от непрофесионални обвинители (и това не се променя от ангажирането на повереник, защото адвокатите не са прокурори), то съдът дължи по-голямо съдействие като ръководно-решаващ орган в процеса, за да се гарантира провеждане на доказване по едно надлежно обвинение. Съдиятадокладчик в рамките на правомощието си по чл. 250, ал. 1 НПК е следвало да даде указания на частната тъжителка да конкретизира твърденията си относно авторството на всеки от инкриминираните изрази. Във връзка с твърденията за нанесена обида е следвало да бъде изяснено била ли е частната тъжителка член на посочените фейсбук групи, как и кога е достигнало до нейното знание съдържанието на инкриминираните изрази.
Следва да се отбележи, че тъжбата с посоченото в чл. 81, ал. 1 от НПК съдържание не е необходимо да съдържа правна квалификация на извършеното, а ако такава е посочена – тя не е обвързваща за съда.
Преценката за това при каква правна квалификация следва да започне наказателният процес е задължение на съдията-докладчик, независимо дали в производството участва и повереник.
В разпореждането за предаване на съд и съответно в постановената присъда е възпроизведена правната квалификация, дадена от частната тъжителка. В същата по отношение на обвинението за нанесена обида липсва привръзка с основния състав по чл. 146, ал. 1 НК. По отношение на обвинението за клевета липсва привръзка с квалифицирания състав по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т.2, пр. 2-ро.
На следващо място, в разпореждането за предаване на съд е посочено профил „B.”, вместо „P. B.”, въпреки че частната тъжителка навсякъде е посочила второто. Този пропуск е съществен и накърнява в значителна степен правата на частната тъжителка, защото очертава доказателствената рамка, в която следва да се установява авторството на деянието. За пълнота следва да 3 се отбележи, че е сгрешено изписването на публичната фейсбук група „В........................“. Името на групата е посочено от частната тъжителка с пет удивителни знака след първото „В.“ и с по 4 удивителни знака след второто и третото „В.“. Подсъдимите са предадени на съд за публикации в група с наименование „В...........“, каквато реално не съществува.
При така погрешно зададената рамка на доказване от самото начало на процеса, не е имало възможност да се изследват в необходимата дълбочина основни за наказателното производство въпроси – има ли деяние и кои са авторът/авторите.
Констатираните по-горе процесуални нарушения са рефлектирали върху правата на обвинението в процеса, нарушавайки принципа за равни права на страните, прогласен в чл. 12, ал. 2 НПК. Посочените нарушения, касаещи неоказване на необходимото съдействие при формулиране на обвинението и липсата на пълна, ясна и точна фактическа и правна квалификация на деянията, която съответно да очертае необходимата доказателствена дейност, настоящата инстанция преценява като съществени и отстраними, защото по този начин е допуснато нарушение и на чл. 14 НПК. Те обаче не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция при разглеждане на делото от нея.
Това обуславя необходимостта от отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Горното мотивира отмяна на Присъда № 122 от 05.12.2024 г. по НЧХД № 2330/23 г. по описа на РРС в нейната цялост. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Русе, който да упражни правомощията си по чл. 247б, ал. 2, т. 3 от НПК, вр. чл. 252, ал. 4 от НПК, при преценка предмета на частното обвинение какъвто следва да бъде той съгласно фактите, изложени в частната тъжба, включително и относно квалифициращите обстоятелства.
Поради изложеното по-горе и на основание чл. 334, т. 1 вр. с чл. 335, ал.
2 от НПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 122 от 05.12.2024 г. по НЧХД № 2330/23 г. по описа на Районен съд – Русе в нейната цялост.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Русе за ново разглеждане от друг състав от стадия по предаване на съд.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
4
2. _______________________
5