Решение № 756 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 756 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100512548 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК. Същото е образувано по жалба на М.

И. В., И. С., А. С. и В. С. срещу Решение 20055394/29.08.2022г. по гр.д. 37293/2019г. на СРС, 26 с-в, с което са уважени предявените от В. В. и Г. С. срещу жалбоподателите искове по чл. 135 ЗЗД и са обявени за недействителни спрямо ищците сделки за дарение на идеални части от недвижим имот, извършени от първата жалбоподателка в полза на останалите въззивници – ответници.

Изложени са оплаквания за процесуални нарушения-отказана СЧЕ, която щяла да установи липса на задължения на М. В. към двамата ищци поради тяхното погасяване чрез плащане, което водело до липса на интерес от исковете и недопустимостта им.

Били представени от ЧСИ противоречащи си документи относно наличие и размер на задълженията.

Вземанията, предмет на няколкото изпълнителни дела, били за уравняване на дялове при делба на имот. Вземанията за лихви били възникнали след извършване на атакуваните сделки и нямало как да се приеме, че със сделките се е целяло увреждане на ищците, а задълженията по главниците за уравняване били погасени и липсвал интерес от исковете. За лихвите върху тези вземания било неправилно постановено допълнително решение по чл. 247 ГПК по делбеното дело. М. В. не можела да предполага, че щом в хода на делбата не били поискани лихви и такива били присъдени служебно година след сделките, то с тях ще увреди ищците.

Изпълнителните листи относно вземанията за лихви върху сумите за уравняване били обезсилени.

Иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва. Сочи, че вземането за лихви 1 възниква по силата на закона и оплакванията за липсата му в делбеното решение са неоснователни. Сочи, че подаваните срещу допълващото решение по делбеното дело жалби били отхвърлени. Иска се потвърждаване на решението.

СГС след служебна проВ. за валидност и допустимост (в обжалваната част) намира, че решението не страда от пороци водещи до нищожност или недопустимост.

В случая спорен по делото е въпросът относно наличието на правен интерес у ищците за предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД, поради погасяване на вземанията им към ответницата чрез плащане. В тази връзка, в Решение № 109/06.11.2020г. на ВКС по гр. д. № 4086/2019г., ІІІ Г. О., Г. К., е прието, че правният интерес е целта, с оглед на която се предявява иска, а в хипотезата на чл. 135 от ЗЗД, целта към която се стреми ищеца е обявяване на увреждащата сделка за недействителна спрямо него, за да се удовлетвори за вземането си от имота, чрез насочване на изпълнението към прехвърленото имущество. Това налага изясняване на правния интерес от предявяване на иска, като абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която през целия процес, съдът служебно упражнява контрол. Искът по чл. 135 от ЗЗД се предявява, за да се постигне конкретен правен резултат, а именно да се удовлетвори вземането на кредитора чрез принудително изпълнение към имуществото, предмет на увреждащата сделка (чл. 135, ал. 4 от ЗЗД). В разглежданата хипотеза, правото на иск е регламентирано и съществува, като средство за защита на кредитора в случай, че неговия длъжник предприеме увреждащи действия, с които накърнява „общото обезпечение на кредитора“ (чл. 133 от ЗЗД). Реализирането на посочения резултат, когато вземането е погасено чрез плащане и този факт не се оспорва от ищеца, поражда необходимостта от определяне на правния интерес от предявяване на иска чрез посочването му от ищеца, в съответствие с диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 от ГПК).

В горепосоченото решение № 109/06.11.2020г., съставът на ВКС е приел, че при възникването на обстоятелство, след предявяване на иска, от значение за спорното право – изрично удостоверяване от публичен орган (съдебен изпълнител), че дългът е изцяло погасен, което не се оспорва от насрещната страна – ищец по делото (не се оспорва факта на пълното погасяване на дълга), съдът е задължен да се произнесе по същото (арг. чл. 235, ал. 3 от ГПК). Релевантността на факта е в контекста на правния интерес за предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД, който е динамична правна категория - присъствието му е изискуемо през целия процес, поради което и служебния съдебен контрол се упражнява от предявяване на иска до преклудиране на спорното право чрез разрешаването му със сила на пресъдено нещо, формирана след влизане на съдебния акт в сила.

На първо място, в настоящия случай, от ответната страна е направено възражение, че са изцяло платени дължимите на ищците суми за уравнение на дялове в делбено производство, присъдени с Решение от 22.07.2011г. по гр.д. 2152/2001г. на СРС, 57 с-в. Видно от събраните по делото доказателства, производството по гр.д.

2152/2001г. на СРС, 57 с-в, е образувано по искова молба на В. Г. В. по иск за делба. Не е спорно, че в хода на делото съделителят И. Г.В. е починал, като негови законни наследници са дъщерите му М. И. В. и Ю. И. П.. С Решение от 22.07.2011г., влязло в сила на 17.06.2013г., е извършена делба по реда на чл. 292 от ГПК (отм.) и М. И. В. е осъдена да заплати сумата от 19257,00 лева на В. Г. В., както и сумата от 14162,50 лева на Ю. И. П. – за уравнение на дялове в делбеното производство (л. 118-123 от делото пред СРС). Видно от представения на л. 114 и сл. от делото пред СРС договор за покупко-продажба на наследство от 13.12.2012г. с нотариална заВ. на подписите и вписан в агенция по вписванията, Ю. И. П. е продала наследството на баща си на ищеца Г. Е. С..

Атакуваните с исковете по чл. 135 ЗЗД сделки са от 06.07.2015г. и 08.07.2015г.

2

Действително, от предоставената по настоящото въззивно дело информация от ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ, с писмо вх. № 13239/04.02.2025г., се установява, че на основание горепосоченото решение от 22.07.2011г. е издаден изпълнителен лист на 06.01.2015г., въз основа на който на 15.05.2015г. (преди сделките) е образувано изпълнително дело № 152/2015г. със страни Г. Е. С. (взискател) и М. И. В. (длъжник), с общ размер на задължението 15605,19 лева, включващ неолихв. вземания – 14162,50 лева, обикн. такси – 159,00 лева, т.26 – 1283,69 лева. Плащания по това изпълнително дело са започнали да постъпват на 17.07.2015г. (след атакуваните сделки), като цялата сума по ИЛ е погасена и изпълнителното дело е свършено на 15.02.2016г. – т.е. преди предявяването на иска по чл. 135 от ЗЗД.

Също така, на основание делбеното решение на 10.08.2015г. е издаден изпълнителен лист., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 393/2015г. със страни В. Г. В. (взискател) и М. И. В. (длъжник), с общ размер на задължението 23934,71 лева, включващ неолихв. вземания - 20,189.23 лева, разноски по изп.дело – 960,00 лева., обикн. такси - 420.00 лева., т.26 - 2,365.48 лева. Плащания по това изпълнително дело са започнали да постъпват на 19.08.2016г. (след атакуваните сделки). Последното плащане е постъпило на 17.02.2020г. и изпълнителното дело е свършено на 18.02.2020г., поради погасяване на цялата дължима сума, т.е. в хода на настоящето съдебно производство, който факт съдът следва да вземе предвид, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК.

На следващо място, обаче, следва да се отбележи, че по повод постъпила молба от В. Г. В., с която е поискано издаването на изпълнителен лист и за законната лихва върху присъдените сума за уравнения на дела, с Решение от 25.07.2016г., по гр.д.

2152/2001г. на СРС, 57 с-в (л. 124-125 от делото пред СРС), е допусната поправка на ОФГ в Решение от 22.07.2011 г., постановено по същото гражданско дело, като със съдебния акт от 25.07.2016 г. М. И. В. е осъдена да заплати на В. Г. В. и на Ю. И. П. законната лихва върху присъдените с решението от 22.07.2011г. суми за уравнение на дяловете, считано от влизане в сила на решението – 17.06.2013 г., до окончателното изплащане. От поставени правоъгълни печати на гърба на решението от 25.07.2016 г. е видно, че за така присъдената законна лихва върху сумата от 14162,50 лева е издаден изпълнителен лист на 10.09.2016г. в полза на Г. Е. С.. Въз основа на този изпълнителен лист, видно от представените и приетите във въззивното производство удостоверение с вх. № 2296/27.02.2024г. на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ (л. 34) и горепосоченото писмо вх. № 13239/04.02.2025г, срещу М. И. В. са образувани следните изпълнителни дела: 1./изпълнително дело № 263/2017г., прекратено на 07.08.2018г., на основание чл.

433, ал. 1, т. 3 от ГПК; 2./ изпълнително дело № 459/2018г., прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и 3./ изпълнително дело № 726/2023г., което е висящо към момента на предоставяне на информацията от ЧСИ. По изброените изпълнителни дела няма постъпили суми. Също така, от поставени правоъгълни печати на гърба на решението от 25.07.2016г. се установява, че на 10.09.2016г. в полза на В. Г. В. за присъдената законна лихва върху сумата от 19257,00 лева е издаден изпълнителен лист, който е обезсилен с влязло в сила на 27.02.2018г. Определение № 26555/13.10.2017г. по ч.гр.д. № 12546/2017г. на СГС, V I Т. О . От приложените и приети като писмени доказателства в настоящето въззивно производство влезли в сила съдебни актове (Определение № 276243/01.12.2021г. по ч.гр.д. № 3146/2020г. на СГС, II-ри въззивен брачен с-в, с което е оставена без уважение молба на М. И. В. с искане за отмяна по реда на чл. 253 от ГПК на определение от 21.05.2020г.;

Определение № 1125/26.04.2022г. по ч.гр.д. № 3888/2021г. на САС, Т.О., 15-ти с-в, с което е оставена без разглеждане частна жалба на М. И. В. срещу определение от 21.05.2020г по ч.гр.д. № 3146/2020г. на СГС; Определение № 181/12.08.2022г. на ВКС по ч.гр.д. № 2300/2022г., I Г.О., Г.К. с което е потвърдено Определението на САС,) се 3 установява, че с Определение от 21.05.2020г. по ч.гр.д. № 3146/2020г. на СГС, II-ри въззивен брачен с-в (което впрочем е и служебно известно на настоящия състав), е прието, че решението от 25.07.2016г. съставлява редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 404, т. 1, предл. 1 от ГПК, удостоверяващ неудовлетворено, изискуемо и ликвидно притезание на В. Г. В. срещу длъжника М. И. В., представляващо законна лихва върху сумата от 19257,00 лева, считано от 17.06.2013г. до окончателното й изплащане. С определението е постановено да бъде издаден изпълнителен лист, на основание влязлото в сила решение от 25.07.2016г., в полза на В. Г. В. срещу М. И. В. за законната лихва върху сумата от 19257,00 лева, считано от 17.06.2013г. до окончателното й изплащане. Въз основа на издаден на 08.06.2020г. изпълнителен лист, от В. Г. В. са образувани следните изпълнителни дела срещу М. И.

В., видно от писмо вх. № 13239/04.02.2025г и от удостоверение с вх. № 2296/27.02.2024г. на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ: 1./ изпълнително дело № 307/2020г., прекратено на 25.10.2023г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и 2/. изпълнително дело № 727/2023г., което е висящо към момента на предоставяне на информацията от ЧСИ. По изпълнителни дела няма постъпили суми.

С оглед изложеното и предвид датата на исковата молба по настоящото дело 27.06.2019г., настоящият състав приема, че не е отпаднал правният интерес на ищците от исковете по чл. 135 от ЗЗД, доколкото е удостоверено от съдебен изпълнител, че ищците имат неудовлетворени от ответницата М. И. В. парични вземания (за законните лихви върху главниците за уравняване) и към момента на приключване на устните състезания във въззивното производство не се установява плащане на дължимите по висящите изпълнителни дела суми. Възраженията на въззивниците, че непогасените задължения за лихви не са били присъдени с първоначалното решение от 22.07.2011г. и са възникнали след сключването на процесните сделки през 2015г., както и че предявяването на претенции за лихви не е могло да бъде предвидено, са от значение за основателността, а не за допустимостта на иска по чл. 135 от ЗЗД.