Определение № 915 от 01.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 915 гр. София, 31.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20238002901673 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба от ответника в производството И. Т. В., ЕГН: ********** срещу въззивно решение № 225 от 13. 06. 2023 г., постановено от Апелативен съд – Пловдив по в.т.д. № 270 по описа на съда за 2023 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 260003 от 13. 01. 2023 г., постановено от Окръжен съд – Пловдив по т.д. № 135 по описа на съда за 2021 г., в частта му, с която се признава за установено на основание чл. 422 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че касационният жалбоподател дължи на „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК: 130598160, сумите: 14553.13 лв. - главница, дължима за периода 04. 04. 2013 г. - 04.

09. 2015 г.; 205.15 лв. такса управление; 225.90 лв. такса подновяване на ипотека;

6268.87 лв. наказателна лихва върху просрочена главница към 04. 09. 2015 г.; 2439.19 лв. просрочена договорна лихва за периода от 05. 04. 2013 г. до 04. 09. 2015 г.; законна лихва върху главницата от 04. 04. 2019 г. до изплащане на вземането, за които ищецът е снабден със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5437/2019 г. на ПРС, IV бр.с.; 10801.05 лв. главница, дължима за периода 04. 10. 2010 г. - 04. 03. 2013 г.; 5036.14 лв. просрочена договорна лихва за периода от 05. 10. 2010 г. до 04. 04. 2013 г.; законна лихва върху главницата от 04. 04. 2019 г. до изплащане на вземането, за които ищецът е снабден със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5438/2019 г. на ПРС, IV гр.с.

По изложени в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, и в приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване, се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което предявените срещу жалбоподателя искове да бъдат 1 отхвърлени.

Противната страна в отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество намира касационната жалба за неоснователна, претендира разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

Делото е търговско. Предявени са при условията на обективно кумулативно и евентуално съединяване множество искове, основани на договор за инвестиционен банков кредит, сключен между банката – ищец, и ответника – касационен жалбоподател, действал при сключването на договора като едноличен търговец с фирма ЕТ „ТЕДИ – 93 – И. В.“, ЕИК: 825014713.

И двете страни по процесния договор за инвестиционен банков кредит, който сам по себе си е търговска сделка /срв. чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ/, при сключването й са имали търговско качество, което безспорно определя спора между тях като търговски.

Цената на всеки от исковете е под 20000 лв., поради което постановеното по спора въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

Това е така независимо от обстоятелството, че въззивният съд в решението си е указал на страните, че същото подлежи на касационно обжалване - правото на жалба произтича само от процесуалния закон и погрешните указания на съда в изложената насока не го създават в полза на страните по делото в случаите, като процесният, в които законът го отрича, поради което и подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от И. Т. В., ЕГН:

********** срещу въззивно решение № 225 от 13. 06. 2023 г., постановено от Апелативен съд – Пловдив по в.т.д. № 270 по описа на съда за 2023 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

2

ОСЪЖДА И. Т. В., ЕГН: ********** да заплати на „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК: 130598160 сумата 3430.80 лв. разноски в производството, представляващи адвокатски хонорар.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му, с частна жалба, пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3