Решение № 76 от 28.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Пловдив, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Андрея Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600244 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С обжалваната присъда състав на Хасковския окръжен съд е признал подсъдимия М. Д. С. за виновен в това, че на 21. 05. 2018 г., в гр. *, ж.р. „*“, ул.

„*“ в района до дом № *, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка *, модел „*“ с рег. №*, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21 ал. 1 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Б.

Д. Т. и средна телесна повреда на И. Д. Д. като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „г“, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 2, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 55 НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим, като го признал за невиновен и 1 оправдал по първоначално предявеното обвинение по чл. 343 ал. 3, пр. 2, б.

„б“, вр. ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 343, ал. 1 НК и за това, че деянието е извършено при условията на независимо съпричиняване с М. М. Д..

На основание чл. 343г НК съдът е наложил на подс. М. Д. С. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години.

На основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 НК съдът е определил общо наказание на подс. М. С. по настоящата присъда и по наложеното му по НОХД 833/2019 г. на РС Хасково за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, а именно лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим, като на основание чл. 23, ал. 2 и 3 НК е присъединил към така определеното общо наказание наказанията лишаване от право да управлява мпс за срок от четири години и глоба в размер на 250 лева.

Със същата присъда съдът е признал подс. М. М. Д. за невиновна в това, на 21. 05. 2018 г. в гр. *, жр „*“, ул. „*“, в района до дом № *, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка * модел „*, с рег. № * да е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно – чл. 37 ал. 3 ЗДП и чл. 77 ал. 1 ППЗДП, и по непредпазливост, при условията на независимо съпричиняване с М. Д. С. да е причинила смъртта на Б. Д. Т., както и средна телесна повреда на И. Д. Д. и на основание чл. 304 НПК я оправдал по предявеното й обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б.

„б“, пр. 1, вр. ал. 4 и ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

Съдът се разпоредил с веществените доказателства и с разноските по делото.

В законния срок срещу присъдата е постъпила жалба от адв. К. защитник на подсъдимия С. с доводи за нейната необоснованост, неправилност и незаконосъобразност. Сочи се нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че присъдата е постановена при неизяснени обстоятелства относно поведението на подсъдимата Д., както и връзката на деянието й с настъпилия вредоносен резултат. Претенцията е насочена към отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която Д. да бъде призната за виновна и осъдена, така както е поискала ОП – Хасково.

Постъпило е и допълнение към въззивната жалба от адв. Д. – защитник на подсъдимия С.. В него се отправя критика към съда, че не е съобразил и не 2 е отчел, че всички пътници в автомобила, освен подсъдимия С. са били без поставени предпазни колани, че правилно е квалифицирал деянието му по чл.343а НК, но това не е намерило отражение при определяне на наказанието.

Изразява се несъгласие с обосноваността и правилността на заключенията по назначените по делото експертизи и се твърди, че в мотивите на съда липсват правни съждения, които да са изградени на база на целия доказателствен материал. Навеждат се доводи за съпричиняване на резултата от пострадалата Б.. Претенциите са алтернативни. Иска се отмяна на присъдата и постановяване нова, с която подсъдимият С. да бъде признат за невиновен или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или намаляване на наказанията, определени на подсъдимия С..

Присъдата е атакувана и от адв. Т. – повереник на частните обвинители Д. и Й. Т. Изразява се несъгласие с наложените на подсъдимия С. наказания и с оправдаването на подсъдимата Д.. Иска се наказанията на подсъдимия С. да бъдат увеличени, а подсъдимата Д. да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение.

С Решение № 103/23.06.2023г. по внохд № 51/23г. на Апелативен съд Пловдив атакуваната присъда е била потвърдена.

С решение № 300/20.05.2024г. по н.д. № 1060/23г. на Първо наказателно отделение на ВКС решението на Апелативния съд е било отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.

В тези процесуални рамки се развива настоящето производство.

В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура намира атакуваната присъда за обоснована и законосъобразна. Изразява съгласие с приетата от първата инстанция квалификация на деянието на подсъдимия С., както и с оправдаването на подсъдимата Д.. Не възразява по наложените на подсъдимия С. наказания. Предлага присъдата да бъде потвърдена.

Повереникът на частните обвинители се присъединява към становището на прокурора. Намира указанията на ВКС дадени в отменителното решение за изпълнени. Счита, че вината на подсъдимия С. е доказана по безспорен и категоричен начин. Иска настоящата иинстанция да се произнесе с присъда, с 3 която да признае и двамата подсъдими за виновни, като наказанието на подсъдимия С. да бъде увеличено поради изключително високата степен на обществена опасност на деянието.

Частният обвинител Т. пледира за справедливост.

Защитникът на подсъдимата Д. счита, че и след проведеното в настоящето производство съдебно следствие основания за изменение на присъдата не са открити. Според него между деянието на Д. и резултата няма причинно – следствена връзка.

Подсъдимата Д. поддържа защитника си.

Защитникът на подсъдимия С. намира за безспорно установена ширината на пътната лента, по която се е движил, ъгълът, по който е навлязъл автомобилът на Д., както и мястото на удара по дължина и по широчина.

Подлага на критика заключенията на вещите лица по КАТСМЕ, които намира за „нон сенс“. Предлага на съда да не приема експертизите за даденост, а да направи свой собствен анализ на тези изчисления. Твърди, че С. дори при движение с 50 км/ч не би могъл да реагира и ударът би попаднал в опасната му зона. По отношение на подсъдимата Д. защитникът счита, че тя също е извършила нарушение на правилата за движение, извършвайки неправомерно маневрата „завиване наляво“, пресичайки непрекъсната линия, където няма право и ако не би сторила това удар не би настъпил. Според него тя е видяла, че фаровете на автомобила приближават и поради това е без значение с каква скорост се е движил подсъдимия С., защото тя е длъжна да изчака приближаващият се автомобил, независимо от скоростта му на движение.

Намира, че поведението и на двамата водачи е в причинно – следствена връзка с резултата. Алтернативно предлага изпълнението на определеното на подсъдимия С. наказание да бъде отложено на основание чл. 66НК.

Подсъдимият С. поддържа защитника си.

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.

314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

По фактите.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

4

За да постанови атакуваната присъда, Хасковският окръжен съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 21.05.2018 г., свид.

Ж. А.- К. /15 г./ се срещнала със свид. С. С. /16 г./ и пострадалата Б. Т. /15 г./ и отишли на гости на техен познат. Малко преди 22:00 часа С. С. предложила да се прибират и помолила по телефона подсъдимия С. да ги вземе и откара по домовете им. Подсъдимият управлявал лек автомобил „*“ с peг. № *, тип спортно купе с две врати. По пътя взел със себе си своя приятел Г. С..

Всички решили да отидат на разходка до парк „*“, като подс. М. С. бил на мястото на водача, свид. Г. С. на предна дясна седалка в автомобила, а отзад седнали трите момичета — Ж. А.— К. - зад мястото на шофьора, пострадалата Б. Т. по средата, а свид. С. С. седнала зад мястото, на което се намирал Г. С..

При потеглянето и по време на пътуването трите момичета, както и св. Г. С., били без поставени обезопасителни колани, само подсъдимият си поставил предпазния колан.

Преминали през центъра на града, като в този участък подсъдимият шофирал с разрешена и съобразена с пътната обстановка скорост. След това се изкачили по улица „*“ и достигнали до началото на парк „*“. Движели се по главния асфалтов път по улица „*“, със суха и равна пътна настилка. За кратко време наближили участъка, където се намират ресторант „*“ и отбивката вдясно по посока на движението за т. нар. „*“ на парк „*“, като преди отбивката имало изкуствено препятствие на пътя от вида на „легнал полицай“.

След като преминал препятствието, подс. М. С. започнал постепенно да ускорява скоростта, която надвишила бързо разрешената скорост от 50 км/ч.

Към този момент тя наближавала около 90 — 100 км/ч. Точно преди отбивката за * свид. Г. С. възприел визуално, че има поставен знак за ограничение на скоростта. Тъй като движението се осъществявало вече в тъмната част от денонощието, след свечеряване, колата се движила с включени светлини.

На същата дата 21.05.2018 г. подс. М. Д. се обадила на свид. И. Д. и двамата се уговорили да се разходят до парк „*“. Подсъдимата взела лек автомобил „*“ с ДК *, собственост на лицето Р. М. Р., с когото живеела на съпружески начала, като от тази връзка двамата имали син на 14 години.

Двамата пристигнали до местността, известна като бившия „*“ в град *, недалеч от бившето заведение „*“. След кратък престой, около 22:00 часа, решили да се връщат към центъра на града. Подсъдимата запалила колата, включила светлините, тъй като вече се било свечерило, и я привела в движение. За да се включи в главния път, тя предприела маневра „завой наляво“, като преди това се уверила, че нито от ляво, нито от дясно има приближаващи автомобили.

Навлязла по главния път на ул. “*“, като веднага след това й предстояло да изкачи леко възвишение и да продължи пътя си към центъра на *. В същият момент, когато подсъдимата навлязла в главния път, от противоположната страна към същото възвишение на пътното платно вече се приближавал 5 лекият автомобил „*“, управляван от подс. М. С.. Лекият автомобил „*“ наближил възвишението, преминал през него с висока скорост и започнал да се спуска веднага по разположения след възвишението наклон на главния път.

Пред него с лявата си половина бил лекият автомобил „*“, управляван от подс. М. Д., която в този момент вече завършвала левия завой, но все още автомобилът й не бил установен изцяло в лентата й за движение.

Последвал силен удар между предните части на двата автомобила косо и челно, при което лекият автомобил „*“ се завъртял около оста си, преминал в южния край на пътното платно и се ударил в железобетонен стълб на уличното осветление, който пречупил с предна дясна част на автомобила и се установил в неподвижно положение. Лекият автомобил „*“ след удара се придвижил в посока запад, след което се установил в неподвижно положение.

В резултат на пречупването на стълба уличното осветление в този участък се прекъснало и мястото потънало в мрак, като наблизо се долавяла само слаба светлина от съседните къщи и вилни сгради.

След сблъсъка свид. А.- К. била силно замаяна от удара, извикала към Б.Т. дали е добре, но не получила отговор и излязла от лекия автомобил, като била последвана от С. С.. Двете използвали страничната врата за мястото до шофьора, като подс. М. С. и св. Г. С. вече били излезли от автомобила.