Определение № 2307 от 17.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2307 гр. София, 17.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20258002901000 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника “МЕТЕОР” ООД, ЕИК 108019345, против решение № 458/16.12.2024 г. по в.т.д. № 522/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, потвърждаващо решение № 19/15.04.2024 г. по т.д. № 60/2023 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали, с което са отменени на основание чл. 74 ТЗ решенията от 11.10.2023 г. на Общо събрание на съдружниците в ответното дружество и в полза на ищеца Д. А. Я. са присъдени разноски от 1570 лева.

С касационната жалба се въвеждат оплаквания за недопустимост и за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Доводите за недопустимост на решението поради недопустимост на исковете се базират на тезата за липса на правен интерес у ищеца да оспорва процесните решения на общото събрание на ответното дружество, за приемането на които е гласувал и които не засягат негови потестативни права.

Твърди се, че ищецът се позовава на нарушение на чужди членствени права, приемайки, че наследниците на починалите бивши съдружници - Т.И.П. и на 1

Н.Д.В., не били поканени на проведеното общо събрание. В тази насока се изразява становище за несъстоятелност на мотивите на въззивния съд, че съгласно чл. 34 от дружествения договор наследниците автоматично стават съдружници, без да е необходимо спазване на процедурата по чл.122 ТЗ, още повече че две от децата на Н.В. са малолетни и не могат да изразят правновалидна воля. Поради това се поддържа, че лицата, които не са съдружници в дружеството, не могат да участват в провежданите общи събрания и да формират воля за решенията на най-висшия му ръководен орган. От касатора са изложени аргументи за немотивираност на атакуваното решение, което било постановено, без да бъдат обсъдени всички релевирани от страните доводи. Не са обсъждани приобщените по делото писмени доказателства, сочещи по недвусмислен начин, че такова общо събрание се е състояло и че разпитаните свидетели, положили подписите си върху документите, са заинтересовани от изхода на делото и са дали неверни показания, както и че ищецът е бил запознат с поканата за общото събрание.

Изтъква се също, че след като ищецът твърди, че поканата му е връчена на друга дата, а не на посочената в нея – 03.10.2023 г., той е следвало да представи неговия екземпляр, каквото искане е заявено още с отговора на исковата молба. Счита се, че от въззивния съд са пренебрегнати доводите на ответната страна, че не е опроверган протоколът от проведеното на 11.10.2023 г. общо събрание и същият се ползва с доказателства сила досежно съдържащите се в него факти и обстоятелства. Във връзка със свидетелските показания на съдружниците К. и К., които са кредитирани от апелативния съд при формиране на решаващия извод за незаконосъобразност на процесните решения, се акцентира, че тези лица са подписали документите и показанията им не могат да преодолеят забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 предл. 1 и чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, тъй като не могат да установят факти, за които се изисква писмена форма и да опровергаят изходящ от страната частен документ (протокола и поканите за общото събрание). Акцентира се, че не са разгледани от въззивния съд и доводите на ответника, че ищецът има договореност с един от наследниците на починалата съдружничка Н.В. относно управлението на ответното дружество, по повод на което е сключен договор за продажба на дружествени дялове от 20.10.2023 г., който, според касатора, е нищожен. По тези аргументи се претендира отмяна на обжалваното въззивно решение и отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на разноските за трите 2 съдебни инстанции.

Искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл.280, ал. 1, т.1 и съответно т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “Следва ли съобразно задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК мотивите на съдебното решение на въззивния съд да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо приема едните и не приема другите, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не?”.

По това питане с твърдение, че въззивният съд не е обсъдил приобщените писмени и гласни доказателства, както и доводите на страната, се поддържа наличие на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради отклонение от задължителните указания в ППВС № 1/1953 г. и ППВС № 7/1965 г., както и в трайната практика на касационната инстанция – решение № 22/29.06.2017 г. по гр.д. № 2113/16 г. на ВКС, I т.о., решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, I т.о., решение № 157/08.11.2011 г. по т.д. № 823/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 411/27.10.2011 г. по гр.д. № 1857/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 87/02.10.2017 г. по т.д. № 2804/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 37/29.03.2012 г. по гр.д. № 241/2011 г. на ВКС, I г.о., решение № 24/28.01.2010 г. по гр.д. № 4740/2018 г. на ВКС, I г.о., решение № 81/27.02.2014 г. по гр.д. № 114/2012 г. на ВКС, IV г.о., решение № 424/26.05.2010 г. по гр.д. № 1644/2009 г. на ВКС, III г.о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 724/30.11.2010 г. по гр.д. № 507/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 173/27.07.2010 г. по гр.д. № 5166/2008 г. на ВКС, IV г.о., решение № 27/02.02.2015 г. по гр.д. № 4265/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 331/19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 105/12.11.2018 г. по гр.д. № 3109/2017 г. на ВКС, I г.о., др.

3

2. “Може ли със свидетелски показания да се установяват факти, за които се изисква писмена форма, както и да се опровергава съдържанието на изходящи от страната частни документи - протокол от ОСС и поканите, върху които документи стои подписа на страната, която го оспорва?”.

По втория въпрос се сочи наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на даденото от въззивната инстанция разрешение с приетото в практиката на касацията - решение № 18/16.03.2022 г. по гр.д. № 2362/2021 г. на ВКС, II г.о., и решение № 484/11.06.2010 г. по гр.д. № 375/2010 г. на ВКС, IV г.о.

3. “Легитимиран ли е съдружникът да предяви иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за защита на правата на другите съдружници или може да защитава с този иск само собствените си членствени права?”.

Третото питане се поставя с доводи за приложение на визираната в чл.

280, ал. 1 т. 1 ГПК предпоставка поради несъответствие на обжалвания въззивен акт с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 127/10.02.2015 г. по т.д. № 3197/2013 г. на ВКС, II т.о.

4. “Може ли със свидетелски показания да се установяват факти, за които се изисква писмена форма, както и да се опровергава съдържанието на изходящи от страната частни документи - протокол от ОСС и поканите, при положение, че на тези документи стои не само подписа на страната, която го оспорва, но стоят и подписите на същите тези свидетели, като с подписите си те са удостоверили верността им?”.

5. “Може ли въззивният съд да изгради изводите си на база изразена хипотеза от жалбодателя във въззивната жалба?”.

6. “При направено своевременно искане по чл. 190, ал. 1 ГПК за представяне на находящ се в страната документ и недопускането на това искане от съда, поради заявление от същата тази страна, че този документ не се намира в нея, съставлява ли съществено процесуално нарушение и ако “не” длъжен ли е въззивният съд да приложи разпоредбата на чл. 161 във вр. с чл.

190, ал. 2 ГПК?”.

7. “След като конститутивното действие на съдебното решение по чл. 74 ТЗ се проявява не само по отношение на страните по иска ищеца - съдружник и ответника - дружеството, но и спрямо всички останали съдружници, намира 4 ли приложение забраната по чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК с показанията на другите съдружници, които не са участвали в процеса, да се опровергава съдържанието на изходящите от тях частни документи - покани за свикване на общо събрание и протоколи от проведени общи събрания?”.

По четвъртия, петия, шестия и седмия въпрос се твърди наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Иска се допускане на касационен контрол и на основание чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение с аргумента, че то е постановено при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, при очевидно противоречие между обсъдени доказателства и фактически изводи на съда. Във връзка с това се повтарят оплакванията, въведени с касационната жалба за установяване на обстоятелства от представените по делото подписани протокол и покани за общото събрание и възраженията срещу събраните по делото гласни доказателства.

Ответникът по касация Д. А. Я. оспорва искането за достъп до касационен контрол и подадената жалба като неоснователни. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая въззивният съд, сезиран с жалба на ответника “МЕТЕОР” ООД, за да потвърди първоинстанционното решение за отмяна на основание чл. 74 ТЗ на процесните решения на общото събрание на съдружниците от 11.10.2023 г., е споделил извода на окръжния съд за допустимост на предявените искове. Приел е, че ищецът е активно легитимиран да води такъв иск, тъй като е съдружник в ответното дружество и е спазен поставеният, като императивно условие в ал. 2 на чл.74 ТЗ, преклузивен 14-дневен срок за 5 предявяването му. В производството по чл. 74 ТЗ правният интерес за ищеца да иска отмяната на взетите решения се обуславя от твърденията му за противоречието им на повелителните разпоредби на закона и разпоредбите на дружествения договор, а не само от накърняване на лични/индивидуални права (като е счел, че решението по т. 2 от дневния ред рефлектира и върху членствените права на ищеца в имуществено изражение). Добавил е, че от значение за съдружника са всички решения на общото събрание на дружеството, доколкото засягат цялостното управление на същото, поради което е налице правен интерес за всеки съдружник да иска отмяната им, независимо от разрешените с тях въпроси.

Решаващият състав на ПАС е намерил за основателни първата група твърдения за незаконосъобразност на процесните решения, касаещи нарушение на процедурата по свикване на общото събрание на съдружниците.

За да стигне до този извод, е тълкувал разпоредбата на чл.34 от дружествения договор, според която при смърт на съдружник неговите наследници придобиват дела на съдружника наследодател в обща собственост и определят лице, което да ги представлява в общото събрание. Преценил е, че с въпросната разпоредба от устройствения акт на дружеството е предвидено, че в тази хипотеза наследниците на починалия съдружник придобиват членствени права, без да е необходимо да се спазва процедурата по чл. 122 ТЗ.