Решение № 70 от 18.06.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Раднево, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 202555***0913 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. последно и чл. 2б, ал. 1ЗОДОВ във вр. чл. 45 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Т. С. К. срещу Върховен касационен съд на Република България, с която се предявяват искове в условията на евентуалност с материални правни основания чл. 2, ал.

1, т. 1, предл. последно и чл. 2б, ал. 1ЗОДОВ във вр. чл. 45 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и във вр. чл. 5, § 1, б. „а“ от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г.

/ЕКЗПЧОС/.

Ищецът твърди, че с решение № 24 oт 10.03.2023 г. по н.д. № *****/2021 г. на BKC, III Н.О., било оставено в сила решение № 260125 от 12.10.2021 г. по ВНОХД № *****/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена присъда № 131 от 15.05.*** г., постановена по НОХД № *****/***** г. на Окръжен съд - Стара Загора, с която е признат ищецът Т. С. К. за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, aл. 2, т. 3, вр . чл. 198, aл. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, и му е нaложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осемнадесет години и шест месеца, признат е за виновен и в извършване на престьпление по чл. 339, aл. 1 от НК, за което му е наложено наказание 1

„лишаване от свобода“ за срок от три години и шест години, а на основание чл.

23, aл. 1 НК му е определено едно общо най-тежко наказание от осемнадесет години и шест месеца лишаване от свобода. Твърди, че след приключване на досъдебното производството било образувано по обвинителен акт НОХД № *****/***** г. на ОС-Стара Загора за престъпления по чл. 199, ал. 2, т. 3 НК и чл. 339, ал. 1 НК. Твърди, че с присъда № 131 от 15.05.*** г. по НОХД № *****/***** г. на ОС-Стара Загора бил признат за виновен в извършване на двете престъпления само на база показанията на М. С., като му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 18 години и 6 месеца, която била потвърдено с решение № 49 от 21.04.2011 г. на Апелативен съд –Пловдив по ВНОХД № *****/*** г., съответно с решение № 414 от 17.11.2011 г. на ВКС по КНОХД № ***/2011 г. Твърди, че с решение от 06.10.2015 г. на ЕСПЧ по делото „С. срещу България“ по жалба № 38152/11 г. съдът констатирал, че е било налице нарушение на забраната по чл. 3 от ЕКПЧ досежно извършено спрямо С. изтезание, а в друго решение от 05.10.2017 г. по делото „К. срещу България“ по жалба № 39014/12 г. ЕСПЧ признава, че разпита на С. пред съдия е в следствие на изтезанието, с което бил нарушен чл. 6 от ЕКПЧ досежно правото на справедлив съдебен процес. Твърди, че с решение от 27.02.2020 г. по делото „С. срещу България“ по жалба № 32723/12 г. за пореден път ЕСПЧ установил използване в процеса на доказателствени средства, свързани с изтезание и нарушение на чл. 6 от ЕКПЧ, въз основа на което решение на ЕСПЧ по молба за възобновяване по НОХД № *****/***** г. на ОС-Стара Загора, поискал изрично прекратяване на производството спрямо него и незабавното му освобождаване от местата за лишаване от свобода.

Твърди, че с решение № 83 от 06.07.2020г. на ВКС по КНД № ***/2020 г. било отменено решение № 414 от 17.11.2011 г. на ВКС по КНОХД № ***/2011 г. и решение № 49 от 21.04.2011 г. на Апелативен съд –Пловдив по ВНОХД № *****/*** г., възобновено делото и върнато за ново гледане от Апелативен съд – Пловдив, като не били уважени исканията му с цел прекратяване на бъдещи нарушения на чл. 5 от ЕКПЧ. Твърди, че по образувано ново ВНОХД № *****/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив били наведени множество аргументи за събраните доказателства чрез изтезания, но въпреки това с решение № 260125 от 12.10.2021 г. били отхвърлени всичките му искания по чл. 5 и чл. 6 от ЕКПЧ чрез превратно тълкуване на фактите и доказателствата и отново била потвърдена присъдата на ОС-Стара Загора. Твърди, че с 2 решение № 24 от 10.03.2023 г. по КНД № *****/2021 г. ВКС потвърдил отново второто решение на Апелативен съд – Пловдив без да вземе предвид доводите му и несъобразявайки се с правото /НК, НПК и ЕКПЧ/, като за пореден път се стигнало до незаконното му лишаване от свобода по смисъла на чл. 5 от ЕКПЧ. Твърди, че решението на ВКС било в противоречие с чл. 5, т. 1, б. „а“ от ЕКПЧ като наложеното му наказание било извън рамките на максималното наказание от 10 години, което можел да получи с присъдата, ако съдът се произнесе по внесените с обвинителния акт реални престъпления, установени по делото, а не по тези с грешна правна квалификация, както и по отношение на процесуалноправните правила, тъй като при постановяване на присъдата са използвани доказателствени материали, свързани с изтезание и наложени му две наказания при забраната на чл. 279, ал. 4 НПК. Твърди, че лишаването му от свобода било в противоречие с Конституцията, тъй като на 26.02.***** г. при неотложни процесуално-следствени действия по ДП № 58/***** г. на ОД на МВР – Стара Загора била проведена полицейска операция по задържането му в дома му по подозрение за извършване на въоръжен грабеж в особено големи размери. Твърди, че заедно в неговия дом били провеждани такива операции и в домовете на П. С. и М. С., заподозрени в съучастие в същото престъпление. Твърди, че при задържането на М. С. му било отказано свързване с адвокат, след което го вместо да го отведат в място за задържане на лица, бил отведен в национален парк Б., където бил малтретиран до степен на изтезание като искали от него да уличи себе си, както и ищеца и лицето П.

С. за извършени престъпление в с. М.В. и в гр. Стара Загора, при извършване на които да са отнели голяма сума парични средства. Твърди, че лицето М. С. бил отведен и на друго място, където били намерени вещи на престъплението и отново му било отказан достъп до адвокат. Твърди, че на място разследващите съставили протокол за оглед на местопроизшествие, в който бил описан открит пластмасов бидон с вещи и предмети, като поемни лица били извикани при самото изземване на вещите, но не и на огледа. Твърди, че в следствие на изтезанията лицето М. С. дава показания пред разследващите и пред съдия от ОС-Стара Загора, като посочил, че заедно с ищеца и лицето П.

С. били извършили деянията, след което укрили вещите в бидона в парк Б..

Твърди, че единствено на база снетите чрез изтезание обяснения от М. С. бил задържан в ареста в гр. Стара Загора и извършени редица незаконосъобразни процесуални действия. Твърди, че събирането на доказателствата в 3 наказателния процес е съпътствано през цялото време с изтезанието на М. С. и това ги компрометира, като в при извършване на огледа липсвали поемни лица, липсата на осигурен защитник на лицето М. С., а ВКС използвал в мотивите си като доказателствен материал протокола за оглед. Излага съображения за неправилно приложение на материалния закон от ВКС, тъй като деянието отговаряло на престъплението кражба в особено големи размери, която предвижда до 10 години лишаване от свобода, с оглед на което наказанието му било повече от максимума за извършеното деянието. Твърди, че към разглеждане на делото от ВКС вече и бил излежал реално над 13 години и следвало да се отчете това и незабавно да бъде освободен. Твърди, че ВКС разгледал делото за възобновяване в некратък срок по смисъла на чл. 5, параграф 4 от ЕКПЧ, тъй като молбата му била подадена на 08.04.2020 г., заседанието пред ВКС на 15.06.2020 г., а решението на 06.07.2020 г., с което лишаването му от свобода в периода от 01.06.2020 г. до 03.08.2020 г. било в нарушение на чл. 5, параграф 1, буква „а“ от ЕКПЧ. Излага изключително подробни съображения за твърденията си за фактите и правото, описани подробно в протокол от открито съдебно заседание от 19.03.2026 г. Твърди, че от всички тези действия на ВКС бил претърпял неимуществени вреди от незаконното му задържане. Поради това иска от съда да бъде осъден ВКС да му плати обезщетения за неимуществени вреди, като заявява следните петитуми в следната последователност:

• първи иск:

§147. Моли съда, след като събере всички относими, допустими и необходими доказателства, посочени от него по-долу, провери и оцени същите, вземе предвид доводите му в §§41- 45 и §§50 - 51 относно практиката на ЕСПЧ за нарушението, тези в §§91–128, да осъди за периода 11.03.2023 г. – 04.05.2023 г. за сумата от 4950 лева Върховния касационен съд на Република България, затова, че с постановеното от него решение (№24 от 10.03.2023 г. по к.н.д. №*****/2021 год.), като е потвърдил решението (№ 260125 от 12.10.2021 г. ВНОХД № *****/2020 г.) на Апелативен съд-Пловдив и е оставил в сила незаконосъобразно и непропорционално наложеното му наказание от 18 г. и 6 месеца лишаване от свобода (за престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 198, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК) с присъдата (№ 131 от 15.05.*** г. по НОХД № *****/***** г.) на Окръжен съд Стара Загора, съдът (ВКС) го е лишил от свобода през процесния период в нарушение на чл. 5, т. 1, 4 б. „а” от Конвенцията (материалноправните правила), като по този начин му е причинил описаните в §142 неимуществени вреди, които били пряка и непосредствена последица от постановеното от него решение, в нарушение на горепосочената норма от Конвенцията.

§148. Моли съда да присъди и законната лихва (мораторна) върху уважената част от иска, считано от дата на завеждането на исковата му молба (включително постъпила на сайта на съда по електронен път) до окончателното му изплащане от ответника.

• втори иск:

§149. Моли съда, след като събере всички относими, допустими и необходими доказателства посочени от него по-долу, провери и оцени същите, вземе предвид доводите му в §§41- 45 и §§50 - 51 относно практиката на ЕСПЧ, тези в §§52–83, да осъди за периода 11.03.2023 г. – 04.05.2023 г.. за сумата от 1500 лева Върховния касационен съд на Република България, затова, че с постановеното от него решение № 24 от 10.03.2023 г. по к.н.д. № *****/2021 год. (с което е потвърдил решение № 260125 от 12.10.2021 г.

ВНОХД № *****/2020 г. на Апелативен съд- Пловдив и е оставил в сила присъда № 131 от 15.05.*** г. по НОХД № *****/***** г. на Окръжен съд Стара Загора), е обосновал законността на тези съдебни актове (по двете наложени ми наказания – престъпления по чл. 199, ал. 2, т. 3 във връзка с чл.

198, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК и чл. 339, ал. 1 от НК), с използването на доказателствени материали в нарушение (на посочените няколко основания в §54 по-горе) на чл. 5, т. 1, б. „а” от Конвенцията (процесуалноправните правила), с което лишаването му от свобода през посочения процесен период е в нарушение на чл. 5, т. 1, б. „а” от Конвенцията (процесуалноправните правила), като по този начин му е причинил описаните в §142 неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от постановеното от него решение, в нарушение на процесуалноправните правила съблюдавани от тази норма на Конвенцията.

§150. Моли съда да присъди и законната лихва (мораторна) върху уважената част от иска, считано от дата на завеждането на исковата му молба (включително постъпила на сайта на съда по електронен път) до окончателното му изплащане от ответника.

• трети иск:

5

§151. Моли съда, след като събере всички относими, допустими и необходими доказателства посочени от него по-долу, провери и оцени същите, вземе предвид доводите ми в §§41- 45 и §§50 - 51 относно практиката на ЕСПЧ, тези в §§84–90, да осъди за периода 11.03.2023 г. – 04.05.2023 г. за сумата от 2500 лева Върховния касационен съд на Република България, затова, че с постановеното от него решение (№ 24 от 10.03.2023 г. по к.н.д.

№*****/2021 год./ на 10.03.2023 год.), като е потвърдил решението (№ 260125 от 12.10.2021 г. ВНОХД № *****/2020 г.) на Апелативен съд- Пловдив за двете наложени му наказания (по чл. 199, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 198, ал.

1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК и чл. 339, ал. 1 от НК), единствено на прочетените от 07.08.***** год. показания на М. С. от досъдебното производство, съдът (ВКС) през посочения процесен период го е лишил от свобода в нарушение на чл. 5, т. 1, б. „а” от Конвенцията (процесуалноправните правила; чл. 279, ал. 4 от НПК), с което му е причинил описаните в §142 неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от постановеното от него решение, в нарушение на процесуалноправните правила съблюдавани от тази норма на Конвенцията.