Решение № 142 от 04.06.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Тетевен, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20254330100013 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск,за заплащане на обезщетение с основание чл.221,ал.2 от КТ,в размер на 780.00 лева.

Ищецът твърди,че по силата на трудов договор №к ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника,в рамките на което последният е заемал длъжността „работник строителство“.Трудовият договор е сключен за неопределено време с уговорено месечно брутно възнаграждение в размер на 780.00 лева.

По време на действие на трудовото правоотношение ответникът извършва тежко нарушение на трудовата дисциплина,,поради което на 11.11.2023г,след изискване от него на писмени обяснения,му е връчена заповед №с за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение на това основание.

На основание чл.221,ал.2 от КТ ответникът дължи на ищеца-работодател обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.

Моли да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение на основание чл.221,ал.2 от КТ в размер на 780.00 лева,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба.

От представените поделото писмени доказателства,съдът приема за установено 1 следното:

Представен е от ищеца трудов договор №к сключен между страните по делото,съгласно който ищецът е възложил ,а ответникът е приел да изпълняла длъжността „работник строителство“,с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 780.00 лева.Трудовият договор е сключен като безсрочен.Представена е и длъжността характеристика за длъжността.

Приложено е искане за даване на обяснение за извършено дисциплинарно нарушение от ответника,изразяващо се в неявяване на работа в периода 02.03.2023г-16.03.2023 година.Искането е връчено на ответника.

Приложена е заповед №с,за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ответника,както и за прекратяване на трудовото правоотношение между страните,считано от датата на получаване на заповедта.

Заповедта е връчена на съпругата на ответника на дата 08.08.2023 година.Също и от ЧСИ с рег.№879 на КЧСИ на дата 11.11.2023 година.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

По предявения иск с посоченото правно основание-чл.221,ал.2 от КТ, в тежест на ищеца е да установи,възникнало трудово правоотношение между страните, че трудовото правоотношение между страните е прекратено поради дисциплинарно уволнение на работника, размера на брутното трудово възнаграждение и срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение, каквото е съществувалото между страните.

От представените по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че е съществувало трудово правоотношение между страните и същото е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, а именно поради дисциплинарно уволнение на работника.

Заповедта е връчена на ответника,като ищецът приема по-късно извършеното връчване на дата 11.11.2023 година.

Никоя от страните не поддържа в производството твърдения, че законността на уволнението е била оспорена от работника по реда на чл. 344, ал. 1 КТ.

Според настоящия съдебен състав законосъобразността на заповедта за уволнение не може да се оспорва инцидентно в друг процес, в случая с възражение срещу иска на работодателя по чл. 221, ал. 2 КТ. Съдът също така не разполага с правомощие да преценява дали правоотношението е следвало да бъде прекратено на друго основание от отразеното в акта, с който е извършено уволнението. В този смисъл е напр. решение № 313 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 201/2009 г., IV г.о.

Поради това съдът намира исковата претенция за установяване дължимостта на вземане в размер на едно брутно трудово възнаграждение /сумата от 780.00 лева/ за основателна и доказана по размер. Същата следва да бъде уважена, доколкото страните не спорят, че с трудовия договор е уговорено едномесечно предизвестие, а размерът на брутното трудово възнаграждение е определен в договора и по отношение размера на 2 същия страните също не спорят.

При тозиш изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените разноски в производство,възлизащи на сумата от 450.00 лева.

Мотивиран от изложеното,съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА,на основание чл.221,ал.2 от КТ, Х. П. Н.,ЕГН:********** от с,Лов.обл.,да заплати на „В. ИНЖЕНЕРИНГ“-ООД,с ЕИК: 131451059,със седалище и адрес на управление в град София 1278,район Сердика,кв.Бенковски,ул.“Оралица“ №24,представлявано от управителя А. В. В.,чрез пълномощника по делото адвокат И.-САК,сумата от 780.00/седемстотин и осемдесет/лева,представляваща обезщетение за неспазен 30-дневен срок на предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение,възникнало въз основа на Трудов договор №к,прекратено със Заповед №с за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“,ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от 06.01.2025г до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.1 от ГПК,

Х.

П. Н.,ЕГН:********** от с,Лов.обл.,да заплати на „В. ИНЖЕНЕРИНГ“-ООД,с ЕИК: 131451059,със седалище и адрес на управление в град София 1278,район Сердика,кв.Бенковски,ул.“Оралица“ №24,представлявано от управителя А. В. В.,чрез пълномощника по делото адвокат И.-САК ,сумата от 450.00/четиристотин и петдесет/лева,представляващи сторени разноски в производството.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

3