Решение № 169 от 17.11.2025, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Златоград, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20255420100093 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ищеца Т. С. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: град З., ул. „К. Ф.'' №*, чрез пълномощника си адв. С. С. Т., срещу „Н.“ ООД, с ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н И., ул. „Л. С. (Л. т.)“ №*, ет. **, представлявано от управителя И. Н. Х.-С., и „К. Г. Б.“ ООД, с ЕИК 203107568, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н И., ул. ул. „Л. С. (Л. т.)“ №*, ЕТ. **, представлявано от управителят К. В. В. и се движи след разделяне на отделните искове с акт по чл.210, ал.2 ГПК съгласно Определение, рег. № 60/11.03.2025 г. по гр.д. 85/2025 г. на ЗРС.

Предмет на настоящото производство са претенции на ищеца по т. 11, т.12 и т.13 от петитума на исковата молба, а именно за:

- за прогласяване недействителност на Договор за потребителски кредит № ****************/06.03.2023г. с „Н.” ООД;

- за прогласяване недействителност на Договор за предоставяне на гаранция № **********, сключен с „К. Г. Б.“ ООД;

-за осъждане на дружеството „Н.“ ООД да върне на ищеца недължимо платени средства в размер на 1543 лв. по Договор за потребителски кредит № ****************/06.03.2023 г.

Така, предявени са обективно и субективно съединени два установителни и един осъдителен иск, съответно с правна квалификация чл.

124, ал. 1 от ГПК, вр с чл. 26, ал. 1, предл. от ЗЗД , вр. с чл. 22 от ЗПК, вкл. с твърдения за неравноправност на клаузите на процесните договори и с правна 1 квалификация на осъдителен иск по чл. 55 от ЗЗД за връщане на недължимо платени към първия ответник суми.

В исковата молба е предявен иск за обявяване на недействителност на Договор за потребителски кредит № ****************/06.03.2023г. с „Н.” ООД ,съгласно, който ищецът твърди, че същия е нищожен, респ. съдържащата се клауза на чл.4, ал.3 от договора, съответно и нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № **********, сключен с „К. Г. Б.“ ООД.

Поддържа се, че на 06.03.2023 г. ищецът е сключил процесния ДПК, по силата на който първият ответник му е предоставил в заем сумата в размер на 3200 лева, при срок на кредита от 12 месеца, при ГПР 49,18 %, фиксиран годишен лихвен процент 40.67 %, обща сума за плащане – 3948 лева, съгласно чл. 4, ал. 3 от договора.

Сочи, че според клаузите на ДПК, в срок до края на следващия ден от сключване на договора, Кредитополучателят е длъжен да предостави на Кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 3948.00 лева със срок на валидност до 08.03.2024 г.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора в случай, че Кредитополучателят не представи на Кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор, в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на ДРУЖЕСТВОТО неустойка в размер на 2400 лева.

Твърди, че на същия ден – 06.03.2023 г., между Т. Й. и „К. Г. Б.“ ООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № **********, съгласно който дружеството се съгласява да издаде гаранция в полза на „Н.“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л. С. (Л. т.)“ №*, ет. **, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК 201253421, наричано по-долу „Б.“, за сума в размер на 3948.00 (хиляда сто двадесет и два) лева, с цел: гарантиране изпълнение на паричните задължения по Договор за потребителски кредит № ****************/06.03.2023 г., като Й. дължи на Гаранта възнаграждение за издаване на гаранцията в размер на 190 лева на месец, което се заплаща заедно с всяка погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора за потребителски кредит погасителен план.

Така общата вноска съгласно погасителния план се увеличава на 519 лева. Т. Й. е заплатил погасил задължението, чрез заплащането на следните суми: на 02.07.2023 – 800 лева; на 22.07.2023 – 450 лева; на 26.07.2023 – 1050 лева; на 04.08.2023 – 345 лева; и на 16.08.2023 – 2098 лева, с основание пълно погасяване.

Сочи, че общата сума, която е заплатил по Договор за потребителски кредит № ****************/06.03.2023 г. и Договор за предоставяне на гаранция № **********/06.03.2023 г. е 4743 лева.

При изчисляване на ГПР с включено възнаграждение за гаранция чрез онлайн калкулатор https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html (разпечатката е 2 приложена към исковата молба), установил, че се получава ГПР от 293,80 %, което значително надвишава законоустановения максимум съгласно чл. 19, ал.

4 ЗПК.

В исковата молба се излагат подробни съображения, че договорът е нищожен, тъй като съдържа нищожни неравноправни клаузи: нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с невключването на клаузата предвиждаща неустойка и/или възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция в ГПР при изчисляването му във всеки един от процесните договори; твърди се, че от съдържанието на сочените договори не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В процесните договори е посочен размер на ГПР, като този допълнителен разход за неустойката и/или възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не е ясно как се отразява на общия размер на ГПР.

Ако към посочените в договорите разходи за договорна лихва се прибавят и скритите разходи – допълнителната сума за неустойката или възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, то общият размер на ГПР значително ще надхвърли максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК – пет пъти размер на законната лихва. Твърди наличие на недобросъвестна търговска практика, която накърнява добрите нрави.

Обосновава, че грешното посочване на ГПР се приравнява на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и води до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.

Сочи също така, че възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора и отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита по следните съображения: От съдържанието на процесните договори за кредит става ясно, че ищецът, при кандидатстването си за кредити, е избрал те да бъдат обезпечени чрез предоставяне на гаранция. Това е една от опциите за обезпечаване на кредита, съгласно приложените по делото СЕФ, видно от които кредитът може да бъде отпуснат само при предоставяне на обезпечение (Част II, т. 8 СЕФ) - банкова гаранция, гаранция от небанкова финансова институция или поръчителство, по избор и преценка на кредитополучателя.

Не е отбелязано, че кредитът може да бъде отпуснат и без обезпечение (Част II, т. 8 СЕФ). Това поставя потребителя, имащ спешна нужда от парични средства (предвид това, че кандидатства за т. нар. бързи кредити от небанкова финансова институция), да избере именно най-бързия вариант за одобрение на кредита - да сключи договор за гаранция с небанкова финансова институция, с посочено и одобрено от кредитора лице. В приложените по делото общи условия изрично е посочено, че дружеството кредитор одобрява предложената гаранция, поради което не може да откаже да я приеме като обезпечение за сключване на договора, за който кредитополучателят е кандидатствал и е одобрен. От своя страна в приложените общи условия за предоставяне на гаранции от „К. Г. Б.“ ООД изрично е посочено, че клиентът попълва необходимите данни за предоставянето на гаранцията във формуляра за 3 кандидатстване за потребителски кредит, именно с кредитор „Н.“ ООД и на неговия уебсайт, респ. именно „Н.“ ООД предоставя на „К. Г. Б.“ ООД данните, съдържащи се във формуляра за отпускане на кредит, с цел сключването на договора за гаранция. Този факт сочи, че кредиторът има знание, че ищецът е избрал да обезпечи кредита си именно с предоставяне на гаранция от „К. Г. Б.“ ООД, че двата договора не са независими един от друг, вкл. че възнаграждението на гаранта е било известно на кредитора „Н.“ ООД.

Безспорно се установява, че предоставянето на обезпечение по сключените с „Н.“ ООД договори за кредит е било задължително условие за сключването на договора (арг. от Част II, т. 8 СЕФ, съдържанието на договора за кредит и приложените общи условия към него) и следователно сключването на договора за предоставяне на гаранция се явява задължително условие за сключване на договора за кредит. Договорите за гаранция са сключени от ищеца, с посочено от ответното дружество лице, видно от общите условия на „К. Г. Б.“ ООД, в които изрично се сочи, че гаранцията се предоставя във връзка с кандидатстване за потребителски кредит именно с кредитор „Н.“ ООД, респ. при условия, които ищецът не може да предоговори и измени.

Възможността да се откаже от предоставянето на обезпечението, при невъзможност да предостави някое от другите две възможности за обезпечаване на кредита, би имала за последица начисляване на неустойка. На практика това превръща сключването на договора за предоставяне на гаранция в задължително условие за получаването на кредита. Това положение съставлява и неравноправно третиране на потребителите, с оглед срока на разглеждане на заявлението за кредит в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с гаранция от небанкова финансова институция „К. Г. Б.“ ООД (предложено и одобрено от „Н.“ ООД дружество).

Потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи „договор за предоставяне на гаранция“, с посоченото в уебсайта на кредитора юридическо лице - гарант.

Договорът за гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга.

Поради изложеното сочи, че сключването на договор за предоставяне на гаранция се явява допълнителна услуга за потребителя, която е пряко свързана с договора за кредит, потребителят дължи възнаграждение за нея (независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността на гаранта или не) и този разход е известен на кредитора - т.е. безспорно следва да бъде включен в общите разходи по кредита при изчисляване на ГПР.

Сочи, че между двата договора е налице безспорна обвързаност, която се установява от редица допълнителни обстоятелства - сключване на договора за гаранция с посочено в сайта на кредитора и одобрено от кредитора ЮЛ, сключване на договорите в един и същи ден и не на последно място - еднакъв период на дължимост на сумите по тези договори, с погасяване на кредита и възнаграждението за гарант по изрично посочени банкови сметки на „Н.“ ООД. Освен това двете дружества са учредени от едни и същи лица. Не на 4 последно място в договорите за предоставяне на гаранция е изрично посочено, че „Н.“ ООД е овластено да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност още веднъж потвърждава извода, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на „Н.“ ООД и при необходимост от ангажиране отговорността на гаранта, реално би се стигнало до абсурдната ситуацията кредиторът да плати сам на себе си. Дължимото възнаграждение по сключените договори за гаранция се явява допълнително възнаграждение за кредитора и прикрит разход по кредита, който значително го оскъпява и макар, че е уговорено по „друго“ правоотношение, то целта е била единствено да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК („Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.“). Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до причинени вреди за кредитора, а такива биха възникнали при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Посоченият ГПР във всеки един от договорите не отговаря на действителните разходи по кредита, защото е без сумата за неустойка, а с включването й кредитът ще се оскъпи допълнително, респективно ще се стигне до надвишаване на законовия допустим предел по смисъла на чл. 19, ал. 4 ЗПК от пет пъти размера на законната лихва.