Решение № 923 от 11.11.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, …………… 2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, IV въззивен състав, в открито заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ

АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

При участието на секретаря Д. Пиралкова и прокурора Калина Накова като разгледа докладваното от съдия Атанасов

Н. Атанасов ВНОХД № 2844 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 28.06.2016г. по НОХД № 16607, СРС, 12-ти състав, е признал подсъдимия Н.М.С. за виновен в това, че на 02.12.2007г. в гр.

София, Студентски град, пред дискотека „Тантра“, чрез нанасяне на удари с ръка в областта на лицето и главата причинил на Й.Р.А. средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на черепа и лицевите кости/счупване на предна латерална стени на десния максиларен синус, с множество фрагменти с дислокация; счупване на пода на орбитата; ангажиране на десния максиларен синус, реализирало медикобиологичния признак счупване на челюст – престъпление по чл.129, ал.2, пр.3, ал.1, вр. ал.1 от НК. При условията на чл.55 от НК му е наложил наказание „Пробация“ за срок от ЕДНА година със следните пробационни мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА година, с периодичност два пъти седмично; на основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА година. Със същия акт подс. С. бил осъден да заплати на гражданския ищец Й.А. сумата от 3000 лв., представляваща неимуществени вреди, причинени от деянието, като е отхвърлил иска като неоснователен за разликата до 8000 лв. Подсъдимият е осъден за заплати и разноските по делото.

Срещу постановената присъда е била подадена жалба от защитника на подсъдимия – адв. Д., в която се излагат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на постановения акт, а наложеното наказание – явно несправедливо. Същевременно е депозирана и въззивна жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец – адв. Р., в която се твърди, че неправилно е бил определен размерът на присъденото обезщетение, без да се отчетат всички негативни последици за пострадалия. Моли присъдата да бъде изменена в частта й относно гражданския иск и подс. С. бъде осъден за заплати пълния размер на претендираното обезщетение в размер на 8000 лв.

С Решение от 15.06.2018г., СГС,

НО, 1-ви въззивен състав е отменил изцяло постановената присъда поради неотговаряща на изискванията на закона, липсата на доказателствен анализ и неотстранени противоречия, като е върнал делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.

С присъда от 12.04.2019г. по НОХД

№

10601/2018г., СРС, 11 състав, е признал подс. Н.М.С. за виновен в това, че на 02.12.2007г., в гр. София, Студентски град, пред дискотека „Тантра“, чрез нанасяне на удари с ръка в областта на лицето и главата причинил на Й.Р.А. средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на черепа и лицевите кости ( счупване на предна и латерална стени на десния максиларен синус, с множество фрагменти с дислоксация; счупване и на пода на орбитата; ангажиране на десния максиларен синус, вероятно от хематом), реализирало медикобилогичния признак „счупване на челюст“, поради което и на осн. чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание „пробация“ за срок от ЕДНА година със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от ЕДНА година, с периодичност два пъти седмично; „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от ЕДНА година. Със същата присъда и на основание чл.45 от ЗЗД подс. С. е осъден да заплати на Й.А. сумата от 8000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2007г. до окончателното плащане.

С определение по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК съдът е осъдил подс. С. да заплати и направените по делото разноски.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба и допълнение към нея от служебния защитник на подсъдимия – адв. В., в която се твърди, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна.

Аргументира становище, че липсва обстоен анализ на наличния доказателствен материал, като са игнорирани показанията на свидетелите К., П. и И., както и обясненията на самия подсъдим. Твърди, че от събраните доказателства не се установява по безспорен начин, че именно подсъдимият е осъществил деянието, за което е предаден на съд. Моли съдът да отмени присъдата, включително в частта за гражданския иск, като признае подзащитния й за невиновен по така повдигнатото обвинение.

Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия С., свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП счита, че жалбата е неоснователна, тъй като изложените в нея доводи са изградени единствено въз основа на обясненията на подсъдимия.

Посочва, че първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като крайните му изводи са обосновани. С оглед гореизложеното пледира за потвърждаване на постановената присъда поради нейната правилност и законосъобразност.

Повереникът на частния обвинител и граждански ишец – адв. К. – оспорва жалбата на подсъдимия и моли същата да бъде оставена без уважение. Счита,че постановената присъда е правилна, законосъобразна и обоснована, като не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон.

Частният обвинител и граждански ищец Й.А. заявява, че няма какво да добави.

Защитата на подсъдимото лице – адв. В. – поддържа жалбата и допълнението към нея. Излага мнение, че районният съд не е направил подробен доказателствен анализ, неправилно е приложил закона и не е извършил правилна оценка на доказателствата. В заключение моли съдът да отмени изцяло така постановената присъда.

В правото си на последна дума подсъдимият С. заявява, че в предишното разглеждане на делото, са го осъдили на 3000 лв. и са го признали за невинен. Твърди,че след 11 години отново го връщат в съдебната зала, без да са го уведомили и намерили на адресите, които има, пратили са го 7 дни в затвора, като същевременно е успял да осъди приятелите на частния обвинител. С оглед на това счита, че тяхната дума тежи повече, което според него е неправилно.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Фактическата обстановка е добре изяснена от първоинстанционния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за правилното решаване на делото. Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. Според настоящия състав събраните по делото доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви относно обстоятелствата от главния предмет на доказване. Налице са несъществени несъответствия между депозираните пред контролирания съд и приобщените по надлежния ред показания, които са били обстойно обсъдени и съпоставени помежду си. Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с направения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря.

Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията, наведени в жалбата и допълнението към нея.

След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от първата инстанция:

Подсъдимият Н.М.С. е роден на *** ***, с българско гражданство, разведен, със средно образование, не работи, адрес: гр. София, ж.к. „*******бл***********с ЕГН **********, неосъждан към датата на инкриминираното деяние – 02.12.2007г.

На 01.12.2007 г. свидетелите Й.А., М.П., М. К. и други, неустановени по делото лица, били на приятелско събиране в ж.к. „Бояна“, където празнували рожден ден. По-късно, свидетелките П. и К. отишли сами към заведение „Тантра“, находящо се в Студентски град, където се намирал подсъдимият С. с неговата компания. Към инкриминирания период подсъдимият и свидетелката К. поддържали интимни взаимоотношения. Около 05:00 ч. свидетелите Й.А., Д.Ш.и С.Х.също отишли в ж.к. „Студентски град“, дискотека „Тантра“, където вече се намирали М.

П. и М. К., но не успели да влязат вътре, тъй като бил много късен час и заведението щяло да затваря скоро. Свидетелката К. и подсъдимият били пред дискотеката и разговаряли. Пред дискотеката св. А. разговарял със св. П., след което тя се върнала в заведението, за да вземе връхната си дреха, но когато се върнала, св. К. била изчезнала. През това време пострадалият отишъл при свидетелката К. да я попита дали ще тръгва с тях или ще остава, на което тя казала, че ще остане заедно с приятеля си – подс. С.. Пострадалият се отдалечил и отишъл да чака такси на улицата, на няколко метра от входа на дискотеката.

Внезапно до св. А. приближил подс. С., който му нанесъл с ръка силен удар в областта на лицето, в резултат на който А. залитнал и паднал. Това обаче, не спряло С. и той нанесъл още няколко удара с ръце. В резултат на това, А. получил закрито счупване на черепа и лицевите кости (счупване на предна и латерална стени на десния максиларен синус, с множество фрагменти с дислоксация; счупване и на пода на орбитата; ангажиране на десния максиларен синус, вероятно от хематом), реализирало медикобиологичния признак „счупване на челюст“.

Непосредствено след инцидента А. избягал в посока - НСА, но след около половин час бил открит от компанията си, която му обезпечила транспортиране за оказване на неотложна медицинска помощ, като първо го закарали у св. Ш., почистили му раните, а после пострадалият се прибрал у дома си.

Няколко часа по-късно посетил медицински кабинет, където му било издадено съдебно медицинско удостоверение.

На

06.12.2007г. постъпил в болница „Токуда“, в отделение по лицево – челюстна и пластична хирургия, където престоял до 12.12.2007г. В болничното заведение пострадалият претърпял оперативна интервенция – костна трансплантация на черепа и друго открито наместване на лицевата фрактура.

Съгласно изготвената СМЕ по писмени данни на пострадалия, е причинено закрито счупване на черепа на лицевите кости, което затруднява дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30 дни.

Горецитираните травми наложили продължително лечение и хирургически интервенции, вкл. и за костни присадки.

Контролираният съд е извел релевантната фактическа обстановка въз основа на доказателствата, които е събрал по време на съдебното следствие по общия ред, както и въз основа на приобщените свидетелски показания, дадени при предходното разглеждане на делото от друг съдебен състав. Установената фактическа обстановка въззивният съд приема след обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствения материал, събран и проверен в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, включващ: гласни доказателствени средства: обясненията на подс. С. (л.51-52 от СП); свидетелските показания на Й.А. (л.52-53 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.25 от ДП), както и тези, приобщени по реда на чл.281, ал.1 от НПК (л.26 от НОХД № 16607/2010г.); на М. К., приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4 от НПК (л.26 от ДП и л.71 от НОХД № 16607/2010г.); на М. П.(И.) (л.129-130 от СП); на С.Х.(л.130 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.22 от ДП), както и тези, прочетени по реда на чл.281, ал.1 (л.70 от НОХД № 16607/2010г); на Д.Ш.(л.131-132 от СП); на Х.И., приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.4,пр.1 от НПК (л.88-89 от НОХД №