Решение № 71 от 26.11.2021, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Тополовград, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20212320100053 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на “Корект Кредит Груп БГ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.”Жорж Папазов” № 5, ет.4, офис 10, против Ж. АНГ. К. от с.У., общ.Т..

Ищецът поддържа исковата си молба и претендира съдът да постанови решение, с което да се признае за установено, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда от страна на ищцовото дружество, длъжникът Ж. АНГ. К. дължи сумата в размер на 5922, 29 лева, от която 5000 лева – главница, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането и 922,29 лева – обезпечение за забава върху изискуемата главница, за периода от 02.02.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 27.01.2021 г.

Претендират се и направените по делото съдебни разноски по настоящото съдебно производство, както и тези в заповедното производство.

Ищеца, чрез своя процесуален представител в с.з. подържа иска и претендира неговото уважаване изцяло със законните последици.

1

Ответникът в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е подал отговор, чрез пълномощника си адв.К. от АК Ямбол. В писмения отговор се оспорва основателността на иска и се претендира неговото отхвърляне. Твърди се, че ответника е заплатил сумата от 6600 лева която покрива главницата и лихвата. Освен това е налице неравноправна клауза във връзка с Общите условия по кредита, същите не са уговорени индивидуално.

Лихвата е прекомерна, противоречи на добрите нрави и се оспорва в графата „потребител“ подписът на ответника в приложените анекси. Твърди се, че част от тях въобще не са подписани, а там където са подписани подписа е неавтентичен и се претендира откриване на производство по оспорване истинността на подписа на всички анекси на основание чл.193, ал.1 от ГПК, като такова е открито и е назначена почеркова експертиза.

В с.з. ответника, чрез своя процесуален представител подържа изцяло изложеното в писмения отговор и доразвивайки съображенията си в с.з. по същество, претендира да бъде отхвърлен иска изцяло като неоснователен и недоказан със всички законни последици.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищеца е сключил с ответника Договор за потребителски кредит от 01.08.2017 г., по силата на който е отпуснат на кредитополучателя кредит за определена цел и при уговорени условия и срок. Паричната сума е в размер на 5000 лева. Договора е сключен за срок от един месец за текущи нужди с годишна лихва 84%. Съгласно чл.4 на Договора, кредиторът начислява лихва върху главницата определена в погасителен план, като начисляването на лихвата се извършва ежемесечно до погасяване на главницата. Съгласно чл.6 от Договора ГПР по кредита е в размер на 121,80% и общата сума дължима от потребителя е определена на 5350 лева. В чл.7 от Договора е уговорено, ако потребителя не погаси главницата в посочения чл.1 срок, то същия дължи на дружеството законната лихва за периода на забавата, като в скоби е уточнено, че това съставлява основния лихвен процент на БНБ, плюс 10 пункта.

Подобна договорка е уредена и в чл.11 от Договора, където вече се коментира забава на плащането на вноска по кредита. Съгласно чл.25 от Договора при забава на една или повече погасителни вноски, кредитополучателя дължи обезщетение за забава в размера на действащата законна лихва за периода на 2 забавата, ведно с направените разноски за събиране на вземането. В този член са уредени и клаузи свързани с предсрочна изискуемост на дължимата сума.

В чл.27 от Договора е договорено в кои случаи се прекратява договора и в алинея 1-ва е записано „с изтичане на срока по чл.1, в случай, че се погасени всички задължения по настоящия договор“. Към договора са приложени и Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на ищцовото дружество. На 01.08.2017 г. кредиторът е изпълнил договорните си задължения и кредитополучателя е получил сумата по заема, което е удостоверил с подписа си върху разходен касов ордер от 01.08.2017 г.

Изготвен е и погасителен план съгласно който Кредитополучателя се е задължил да заплати на Кредитора една погасителна вноска, включваща главница и добавка. Към 01.09.2017 г., потребителя дължи месечна вноска в размер на 5350 лева, от които 5000 лева главница и 350 лева лихва. На 14.10.2017 г., са сключени 2 анекса към Договора, с които срока на договора се променя на 01.10.2017 г. и 01.11.2017 г. В последствие са сключени нови анекси съответно от 09.05.2018 г. – 3 бр. с които срока се променя съответно на 01.12.2017 г. и 01.01.2018 г. и 01.02.2018 г.; от 13.10.2018 г. – 2 бр. с които срока се променя съответно на 01.06.2018 г. и на 01.11.2018 г.; от 26.07.2019 г.

– 1 бр., с който срока на договора се променя на 01.02.2019 г. От всички приложени по делото анекси един от тях от 09.05.2018 г. не е подписан от потребителя. При сключването на анексите кредитополучателят е нареждал различни суми за плащане. Видно от приложените ПКО ответника е заплатил на дружеството на 14.10.2017 г. по два ордера, суми по 350 лева; на 09.05.2018 г. по три ордера, суми по 350 лева; на 13.10.2018 г. сума 1400 лева и с втори ордер сума от 350 лева; на 26.07.2019 г. е заплатил сума от 1750 лева и на 02.10.2019 г. сума в размер на 1000 лева. Във всички ПКО е записано, че сумите съставляват „лихва за просрочие“ и основание за плащане е записано „погасяване по договор от 01.08.2017 г.“.

На 27.01.2021 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано заповедно производство – ч.гр.д. № 16/2021г., по което е издадена заповед за изпълнение, препис от която е връчена на длъжника и същия е подал възражение, поради което на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК заявителя е уведомен че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. В този срок е предявен и настоящия иск.

3

С оглед оспорването на ответника на подписа положен върху анексите е назначена и изслушана по делото съдебно-почеркова експертиза от която се установява, че подписите положени на всички анекси по договора, там където е поставено в графата потребител са на лицето Ж. АНГ. К. и вещото лице в съдебно заседание заявява и е категоричен, че подписа е на това лице.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, което е обективно, мотивирано и обосновано с приложените към него справки.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за съществуване на вземането”.

От материалите по ч.гр.д.№ 16/2021 г. се установява, че с разпореждане по повод на молбата на ищеца по чл.411 ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение, поради което съдът на основание чл.415 ал.1 т.1 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Настоящата искова молба е подадена в законния едномесечен срок, поради което съдът намира, че същата е допустима, след като са спазени всички законни изисквания за нейното редовно разглеждане и установения срок.

Съдът намира, че искът е неоснователен и недоказан както по основание, така и по размер и като такъв следва да се отхвърли изцяло.

Между страните е сключен договор за потребителски кредит и условията за сключването и изпълнението му са уредени в ЗПК. Въпреки, че ищеца оспорва факта, че процесния кредит не се урежда от ЗПК, предвид разпоредбата на чл.4 ал.1 т.6, съдът счита, че това възражение не е основателно, тъй като този текст изключва от приложението на Закона договори сключени за срок до 3 месеца, при които обаче се дължат незначителни разходи, т.е. освен срока, кумулативно е поставено изискване разходите които се дължат да са незначителни. В случая въпросния договор за кредит е със срок за погасяване един месец, но разходите които се дължат 4 съвсем не са незначителни. За това съдът приема, че въпросния договор се включва в приложното поле на ЗПК. Съдът намира, че процесния договор съдържа клаузи, които имат за резултат заобикаляне изискванията на този закон и са сключени в противоречие с тези изисквания и съгласно чл.21 ал.1 от ЗПК са нищожни.

В договора е уговорен ГПР в размер на 121,80%, което съставлява заобикаляне на императивната норма на чл.19 ал.4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимия процент на разходите по ПК, следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения определена с Постановление на МС. В случая уговорения процент надвишава максимално допустимия. Поради което тази клауза се явява недействителна.

Съгласно чл.21 ал.2 от ЗПК, всяка клауза в договора с фиксиран лихвен процент която определя обезщетение за кредитора по-голямо от посоченото в чл.32 ал.4 е нищожна. В случая, в договора е уговорен фиксиран лихвен процент 84, много над 50%, почти клонящо към 100% върху главницата, което обезщетение за кредитора е много по-голямо от посоченото в чл.32 ал.4 от горепосочения закон.

Освен това, съгласно чл.20 ал.1 от ЗПК, както и с оглед разпоредбите на 143 от ЗЗП е недопустимо в договорите за кредит да се ограничават правата на потребителите или пък да се договарят клаузи, които да не съответстват на изискването за добросъвестност и да водят до значително неравноправие между правата и задълженията на кредитора и на потребителя. В случая процесния договор е сключен за срок от един месец и е уговорено той да бъде прекратен с изтичане на срока, но в чл.27 ал.1 от договора за кредит е записано „само в случай, че са погасени всички задължения по договора“, това условие е несъвместимо със законовите изисквания и не може да се уговаря прекратяване на договора под такова несигурно събитие и условие. В случай, че длъжникът не е погасил задълженията си за които е настъпил падежа, той съответно дължи лихва за забава за периода на забавата, но не е допустимо от факта на непогасяването на задължението да се обвързва прекратяването на договора след като е уговорена клауза, че той се прекратява с изтичане на едномесечния срок. И от тук, следва извода, че въпросния договор с ответника е прекратен с изтичане на уговорения срок на 01.09.2017 г. Всички анекси, които са сключени след тази дата са 5 недействителни и противоречат на изискванията на Закона. Първия анекс, който е сключен между страните по договора е с дата 14.10.2017 г., т.е. много след като договора е прекратен и в него се уговаря промяна в срока на договора на 01.10.2017 г., т.е. дата, предхождаща дата на сключване на анекса и всички други анекси са сключени и подписани по този начин. Това е недопустимо. След като има прекратен договор в правния мир, няма как да бъде сключван анекс към него. Анекса представлява допълнително споразумение към действащ договор, а не към прекратен такъв. Със сключването на въпросните споразумения, де-факто са нарушени и ограничени правата на потребителя, в случая ответника, с оглед разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗПК.

Отделно от това, при сключването на въпросните анекси е установено по делото, че ответника е заплащал периодично на посочени по-горе в настоящото решение дати, различни суми на кредитора, за които са подписвани от страните приходни касови ордери. И така от приложените по делото ПКО се установява, че ответника е заплатил на кредитора, общо сума в размер на 6250 лева. Тази сума покрива изцяло главницата която се претендира от 5000 лева и съответно над нея е внесена сумата от 1250 лева, която съставлява ¼ или 25% от въпросната главница. Поради което съдът приема, че с внасянето на тази сума ответника е изпълнил задълженията си по договора и дори е внесъл повече от дължимото, като се има предвид, че претендираната в исковата молба сума е 5922,29 лева, т.е. по-малко от внесената. Също така, както се има предвид и факта, че обезпечението за забава от 922,29 лева се претендира с начална дата 02.02.2019 г., а от ПКО е видно, че последната внесена от ответника сума е от 02.10.2019 г. Освен това, съгласно чл.33 от ЗПК, при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума. А, видно от събраните доказателства ищеца е плащал на части дължимата сума и с течение на времето в периода от прекратяване на договора до последното плащане неплатената главница е намалявала. Освен това, съгласно чл.33 ал.2 от ЗПК, когато потребителя забави дължимите плащания, а в случая такава забава е налице, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. А, в случая надвзетата сума от 1250 лева надвишава законната лихва.