Определение № 1183 от 22.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1183 гр. Пловдив, 22.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500876 по описа за 2025 година Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК

201127485, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Г. С.

Раковски“ № 147, ет.5, ап.14, против определение № 1560 от 03.02.2025 г., постановено по гр. д. № 11910/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, XI гр. състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото Решение № 5113 от 18.12.2024 г. в частта за разноските.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се иска същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго такова, с което молбата на жалбоподателя да се уважи, като не се присъждат разноски в полза на ищеца, тъй като счита, че с поведението си не е дал повод за предявяване на иска. В условията на евентуалност моли да се намали присъденият адвокатски хонорар на насрещната страна под предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.

Ответникът по частната жалба А. А. Д. чрез пълномощника си адв.

Р. Р. е взел становище за неоснователност на същата.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в производството, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Ето защо същата е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се приема за неоснователна, при следните съображения:

С Решение № 5113 от 18.12.2024 г., постановено по гр.д. № 11910/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, XI гр. състав са уважени 1 предявените от ищеца А. А. Д. против ответника „МАКРОАДВАНС“ АД два обективто съединени иска - за признаване на установено, че договор за паричен заем № 109041/ 11.08.2020 г., дключен между страните е нищожен, като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, както и за връщане на платената без основание по договора сума в размер на 903,07 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 08.07.2024 г. до окончателното й изплащане.

С решението ответникът „МАКРОАДВАНС“ АД е осъден за заплати на адвокат Р. Н. Р. адвокатско възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство по делото на ищеца А. А. Д., в размер на 400 лв., определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

С молба от 21.01.2025 г. ищецът ответникът „МАКРОАДВАНС“ АД е отправил искане до съда да измени решението си в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски, или евентуално да намали присъденото адвокатско възнаграждение по съображения за прекомерност. С атакуваното тук определените ПРС е оставил молбата без уважение.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира това определение за правилно.

На първо място, не се споделя становището на ответника, че с поведението си същият не е станал повод за образуване на делото и че предвид направеното с отговора на исковата молба признание на иска, разноски на насрещната страна не се дължат.

С постановеното решение е прогласена недействителсност на сключен между страните договор за потребителки кредит поради наличието на неравноправни клаузи в същия, противоречащи на ЗЗП, като ответникът е осъден да върне на потребителя сума, получена от него по договора в размера, превишаващ чистата му стойност.

Потребителят винаги има правен интерес от предявяване на иск за установяване на недължимост на сключен от него договор за потребителски кредит. В случая, освен установяване недействителността на договора за потребителски кредит, е поискано е осъждането на ответника за връщането на суми, получени от него във връзка със сключения недействителен договор, които са били уговорени като дължими и са били включени в погасителния план. Ето защо съдът приема извода на районния съд, че не са налице условията на чл.78, ал.2 ГПК за правилен, като предвид уважаването на двата иска ответникът следва да понесе и отговорността за разноските в исковото производство, като заплати на ищеца направените от него разноски.

Пред ПРС ищецът е бил представляван от адвокат Р. Н. Р., който видно от представения договор за правна защита и съдействие е осъществил процесуалното му представителство по делото безплатно.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение, в хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. следва да се съобрази постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., имащо задължителен за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер, предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат 2 единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. / В този смисъл е Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК/.

Ето защо и предвид цената на исковете /3536,52 лв. на първия иск и 903,07 лв. на втория иск/, действителната фактическа и правна сложност на делото и осъществената по него правна защитата на ответника, съдът приема, че определеното от първоинстанционния съд възнаграждение не е прекомерно, тъй като същото е в размер на минималното такова за един иск, изчислено съобразно правилото на чл. 7, ал.2 от Наредбата №1/09.07.2004 г.

Ето защо частната жалба се явява неоснователна. Като такава, същата ще се остави без уважение.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Г. С.

Раковски“ № 147, ет.5, ап.14, против определение № 1560 от 03.02.2025 г., постановено по гр. д. № 11910/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, XI гр. състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото Решение № 5113 от 18.12.2024 г. в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3