Решение № 3347 от 26.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3347 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100510728 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 4228 от 04.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 33447 по описа на СРС за 2021 г., е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК от „К.“ ЕООД срещу „Д.**“ ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1,пр.3 от ЗЗД за сумата от 21 709,34 лв. като платена от ответника на отпаднало основание, представляваща подлежащ на връщане платен аванс по договор за строително-монтажни работи от 09.09.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение от 31.03.2021 г. по ч.гр.д.№ 16152/2021 г. по описа на СГС.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от „К.“ ЕООД чрез адв.Н. К. против решението в неговата цялост.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на решението. Сочи, че съдът неправилно приел, че процесният договор за извършване на СМР, сключен между „К.“ ЕООД като възложител, „С.“ ООД като главен изпълнител и „Д.**“ ЕООД като подизпълнител бил тристранен само защото три юридически лица го подписали.

Счита, че съдържанието на договора показвало, че между различни лица, които са го подписали, са възникнали различни облигационни връзки, като същият не е насочен към пораждането на едни и същи правни последици, каквато била основната характеристика на многостранните договори, която в случая липсвала.

Сочи, че необосновано съдът приел от една страна, че договорът е многостранен, а същевременно – че същият не е надлежно развален по реда на чл.87 от ЗЗД, въпреки че тази правна норма уреждала развалянето на двустранни договори, а не на многостранни, тъй като последните според практиката на ВКС не могат да бъдат разваляни по този ред.

1

Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде уважена.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивна жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. По отношение на правилността на решението съдът намира следното:

Производството е образувано по предявен от ищеца иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД, разгледан по реда на чл.422 от ГПК.

Претенцията на ищеца произтича от твърдения за възникнало облигационно отношение между него, в качеството му на възложител, и ответника, в качеството му на подизпълнител, по силата на сключен между тях договор от 09.09.2020 г. за извършване на строително-монтажни работи на обект „Зърнобаза – с.Михайлово“.

Ищецът обосновава правата си с обстоятелството, че в качеството си на възложител по силата на сключения между него и ответника договор, в качеството му на подизпълнител бил изпълнил поетото от него задължение, като заплатил на ответника аванс в размер на 36 000 лв. с ДДС, както и сумите от 8816,69 лв. с ДДС по фактура № 122/26.10.2020 г. /определена след приспадане на сумата от 2000 лв./, сумата от 10 169,10 лв. с ДДС по фактура № 126/11.11.2020 г. /определена след приспадане на сумата от 2000 лв./, сумата от 6731,50 лв. с ДДС по фактура № 131/18.11.2020 г. /определена след приспадане на сумата от 2000 лв./. От заплатения аванс била приспадната изцяло и сума в размер на 5908,88 лв. за извършена и приета работа. Ищецът сочи, че ответникът преустановил изпълнението на задълженията си, като с издаване на кредитно известие за връщане на претендираната сума, същият ясно показал, че се отказал от изпълнение на договора и желае неговото прекратяване, като въпреки че признал дължимостта на сумата от 21 709,34 лв. – разликата между заплатената сума по аванса и приспаднатата частично стойност на извършената и приета работа, същата не била възстановена от ответника. Евентуално сочи, че договорът бил развален едностранно от него с предявяване на иск за връщане на даденото на отпаднало основание.

За да отхвърли предявеният иск, първоинстанционният съд е приел, че договорът между ищеца и ответника е сключен и с неучастващо по делото лице, като същият има характеристиките на тристранен договор, като е приел, че не е надлежно упражнено правото за разваляне на договора, тъй като отправяне на изявление за разваляне на основание чл.7.6 от същия следва да бъде адресирано до всяка от другите две страни по договора, което в случая не е сторено спрямо неучастващото юридическо лице по делото нито извънсъдебно, нито чрез насочване на иска срещу него.

Прекратяване на договора по взаимно съгласие също е приел, че не е осъществено, доколкото отново било необходимо съгласието да е изразено от всяка една от трите страни по договора.

Въззивният съд намира изводите на първоинстанционния съд за неправилни.

2

По делото е представен документ, озаглавен „договор“ от 09.09.2020 г., подписан от три юридически лица – ищцовото дружество, в качеството на възложител, ответното – като подизпълнител, както и неучастващо по делото лице - „С.“ ООД – главен изпълнител.

Договорът е съглашение между две или повече лица, което има за цел създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Договорът е вид двустранна сделка, тъй като съдържа две или повече насрещни волеизявления, които съвпадат, за да се постигне изпълнение на определен правен резултат.

Няма никаква пречка няколко съглашения, сключени между различни лица, да бъдат обективирани в един общ документ, или едно от волеизявленията, да бъде направено от няколко лица, в който случай договорът би бил един, но сключен от множество субекти.

Разграничителният критерий за определяне на това дали сключеният договор е един, или няколко, не е броя на лицата, подписали документа, а това колко от волеизявленията са насрещни и съвпадащи. Договорът като вид двустранна сделка следва да се отграничи от многостранните правни сделки, които съгласно правната теория, възприета и в съдебната практика, са тези, които не целят поемането на насрещни права и задължения, а се сключват между няколко лица с еднакви интереси, като съдържанието на волеизявлението на всяко едно от лицата, е еднопосочно и еднотипно /например когато няколко лица се съгласят да учредят едно търговско дружество/.

В случая, макар процесният договор да е подписан от три юридически лица, същият няма характеристиките на многостранна /тристранна/ сделка, както е приел първоинстанционният съд, тъй като волеизявленията на лицата не са еднотипни и насочени към постигането на една обща цел, а всяко от лицата е насочило свое отделно волеизявление към всеки един от останалите субекти поотделно, като по този начин се формират три отделни групи насрещни и съвпадащи едно с друго волеизявления, независими помежду си - между възложителя-ищец и подизпълнителя-ответник, от една страна, между възложителя и главния изпълнител – „С.“ ООД, от друга, както и между главния изпълнител и подизпълнителя, макар волеизявленията на лицата да са обективирани в един общ документ.

От една страна е възникнало правоотношение между възложителя и главния изпълнител, чието съдържание се извлича от уговорените насрещни права и задължения, обективирани в клаузите на т.2.4, 2.5 и 6.1, които предвиждат задължение на главния изпълнител за приподписване на протоколите за извършена работа срещу правото му да получи възнаграждение от възложителя в размер на 5000 лв. без ДДС.

От друга страна е възникнало второ облигационно правоотношение между възложителя и подизпълнителя, видно от клаузите на т 1.2, 1.3,1.4, 1.5, 2.1., 2.2, 2.3, 2.4, 4.6, 4.7., 4.8, 6.4, 6.6., 6.7, които регламентират правата и задълженията по извършване на уговорени СМР, достъп до обекта, осигуряване на строителен надзор, сроковете, материалите, начина на приемане на работата, авансовото плащане, което следва да се извърши от възложител на подизпълнител, начина, по който се остойностяват СМР, приспадане на определена част от извършената и приета работа от вече заплатения аванс, отстраняване на дефекти, гаранционни срокове.

Възникнало е и трето самостоятелно облигационно отношение между изпълнител и подизпълнител, чието съдържание се изчерпва с уговорено задължение на подизпълнителя да уведомява главния изпълнител за всички обстоятелства, които 3 създават предпоставки за забавяне или спиране на СМР, както и задължение на главния изпълнител да приподписва протоколите от извършени СМР.

Вярно е, че в раздел 3 и раздел 7 са предвидени общи разпоредби относно сроковете на действие и санкциите при неизпълнение на поети задължения, вкл. и възможността за прекратяване и разваляне на договора, но това не означава, че договорът е тристранен и че с последиците при неизпълнение следва да бъдат натоварени всички лица, а означава единствено, че и трите юридически лица са договорили едни и същи последици при неизпълнение, които следва да бъдат приложими спрямо всяко едно от трите самостоятелни облигационни отношения.

Ето защо при неизпълнение на задължение, поето от подизпълнител спрямо възложител, последният има право да развали едностранно по силата на чл.7.6 двустранното съглашение, възникнало между тях. В този случай не е налице и виновно неизпълнение от страна на главния изпълнител и съответно договорът не може да бъде развален спрямо него с прилагане на всички санкционни последици от това, тъй като същият се намира в самостоятелна облигационна връзка с всеки от останалите два субекта, като в случай, че същият добросъвестно е изпълнявал своите поети задължения, има правото да получи уговореното възнаграждение.

По въпроса дали договорът е бил прекратен по взаимно съгласие, евентуално – развален едностранно от ищеца, съдът намира следното:

Видно от фактура от 09.09.2020 г. и платежно нареждане от същата дата е, че на подизпълнителя в изпълнение на договореното между страните е преведен по банков път от възложителя аванс в размер на 36 000 лв. с ДДС.

Съгласно т.2.1. от договора след актуване на всеки 7 дни се приспадат по 10-12 % от протокола за възстановяване на аванса.

От фактура от 26.10.2020 г., от 11.11.2020 г., от 18.11.2020 г., както и от 03.12.2020 г., приемо-предавателни протоколи от същите дати, както и платежни нареждания, се установява, че е извършена и приета работа от възложителя в общ размер на 31 626,17 лв., като от тази сума не е заплатена на подизпълнителя сума в размер на 11 908,88 лв. /14 290,66 лв. с ДДС/, която е приспадната съобразно клаузата на т.2.1. от договора от заплатения аванс в размер на 36000 лв. с ДДС, като останалият аванс е в размер на 21 709,34 лв., която сума ищецът твърди, че следва да му бъде възстановена поради отпадане на основанието – прекратяване на договора, в изпълнение на който е била дадена.

Видно от кредитно известие № 0000000135 от 04.12.2020 г., издадено от ответното дружество към фактура № 114/09.09.2020 г., стойността по фактурата в размер на 36 000 лв. с ДДС е намалена със сумата от 21 709,34 лв. с ДДС – остатъкът от заплатения аванс, като ответникът изрично е вписал в издадени от него документ, че тази стойност подлежи на връщане на ищеца.

По делото е приложена и покана, връчена на ответника чрез ЧСИ У.Д. по реда на чл.47,ал.1 от ГПК, с която ищецът е поканил ответника доброволно да възстанови остатъка от авансово заплатената сума.

Съгласно чл.20а от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, развалени или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.

Съгласно трайната практика на ВКС /например Решение № 433 от 08.11.2011 г., постановено по гр.д.№ 1137/2010 г.; Решение № № 474 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 4