Решение № 5 от 10.01.2022, Районен съд - Петрич
- Съд
- Районен съд - Петрич
- Дело
- Административно наказателно дело 599/2021
- Вид
- Решение № 5
- Подписан
- 10.01.2022
- В сила
- 26.01.2022
- Състав
- Божана Цветанова Манасиева
Цитирани разпоредби
- чл.15,ал.1,т.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.15, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.18 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.4, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1 т.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.296 · Наказателен кодекс
- чл.296,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.78а,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.378, ал.4, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.50 · Семеен кодекс
- чл.51 · Семеен кодекс
МОТИВИ към решение №5/10.01.2022г. по НАХД №
599/2021г. на ПРС
Производството пред съда е образувано въз основа на постановление на ТОП. при РП-Б. за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а НК на лицето ВЛ. ИВ. Л.,от гр.П. за престъпление по чл.296,ал.1 НК,за това, че на 28.02.2021година, около 19:00 часа в гр.П., ул.“В.К.“* е започнал да блъска във врата бившата си съпруга С. Ал. К., като и е отправил обиди и закани, а именно казвал й е „ки те заколя и ки те закопам в собствената ти градина“ и с тези действия не е изпълнил Заповед за защита по чл.15, ал.2 от Закона за защита от домашното насилие, издадена на 08.02.2019година по гражданско дело №46/2019година, по описа на Районен съд гр.П., в сила от 16.02.2019година, съгласно която му е наложена мярка по чл.5, ал.1 т.1 от ЗЗДН, като е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. Ал. К..
Участващият в делото прокурор поддържа повдигнатото обвинение, като изразява становище, че деянието на обвиняемия е доказано от обективна и субективна страна. Предлага на съда да освободи обвиняемия от наказателна отговорност като му наложи административно наказание Глоба в размер на 1000 лева.
Обвиняемият В.Л. участва в съдебното производство лично и представляван от договорен защитник.Обвиняемият не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение,дава подробни обяснения като отрича да е извършил действията,представляващи нарушаване на заповедта за защита.
Защитникът на обвиняемия пледира да бъде оправдан по обвинението,тъй като счита,че същото не е доказано по безспорен начин,изхождайки от обстоятелството,че обвинението се позовава единствено на твърденията на свид.С.К.,която е заинтересована да го набеди,предвид влошените отношения между тях.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, установи за безспорно от фактическа и правна следното:
Обвиняемият ВЛ. ИВ. Л. е роден на **.**.****,със средно образование,не е 1 осъждан,работи във „В.Л.“ООД-гр.П.
ВЛ. ИВ. Л. и С. Ал. К. били законни съпрузи, съгласно удостоверение за сключен граждански брак.От брака си имат родено едно дете-малолетния А.В.Л..
С
Решение
№225/02.10.2019година
,постановено по гр.дело
№663/2019година, влязло в сила на 02.10.2019година,П.районен съд е прекратил сключения на 22.08.2014година в гр.П. граждански брак между С.А. Л.а към момента К. и ВЛ. ИВ. Л.. С решението е утвърдено постигнатото по реда на чл.51 вр.чл.50 от СК споразумение между страните,като родителските права по отношение на роденото от брака дете са предоставени на неговата майка, определено е местоживеенето на детето при неговата майка на адрес гр П., ул.“В.К.“ №*.На бащата Вл.Л. е определен режим на лични отношения с детето, както и е задължен чрез майката и законен представител да заплаща месечна издръжка в размер на 150лева, платими по банков път до 10-то число на месеца,за който се дължат, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
Във връзка с извършен акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН, изразяващ се в реализирани спрямо св. К. прояви на домашно насилие на 01.01.2019година на пазара в гр.П.дърпане и удар с шамар, в резултат на което молителката паднала на земята/, а на 12.01.2019година е извършил психическо насилие, изразяващо се в това, че в заведение „С.“ гр.П. е предизвикал скандал, а по- късно отишъл в дома на молителката и е прескочил оградата на къщата в опит да вземе общото им дете, К. още преди прекратяването на брака им с решение, депозирала молба с вх.
№170/15.01.2019година с правно основание чл.4, ал.1 от ЗЗДН, против обв.Л.,за което било образувано гражданско дело № 46/ 2019година.В същото производство била уважена молбата на С.К. и с решение №36 от 08.02.2019година, влязло в сила на 16.02.2019година спрямо обвиняемия В.Л. е наложена мярка по чл.5, ал.1 т.1 от ЗЗДН,а именно задължава обв.Л. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителя С.К..Поради тази причина на основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН е издадена и заповед за защита. Със същото решение на осн.чл.5, ал.4 от ЗЗДН на обв.Л. е наложена „Глоба“ в размер на 200лева и е предупреден на осн.чл.16, ал.2 от ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта за защита, полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата.Заповедта на защита е издадена на 08.02.2019година.Видно от протокол по гр.дело №46/2019година за проведено съдебно заседание на 08.02.2019година, съдът е разпоредил връчване на препис от Решение №36/08.02.2019г. на двете страни в производството,както и на Заповедта за защита по чл.15, ал.2 от ЗЗДН,тоест обвиняемият лично на 08.02.2019г е получил заповедта за защита от домашно насилие.
2
На 26.02.2021г / ден-петък/ в изпълнение на съдебното решение В.Л. взел сина си А. В.Л./на 7г/ за почивните дни,които трябвало да прекарат заедно.Детето било предоставено на бащата въпреки,че било болно.Обвиняемият Л. на 28.02.2021година/неделя/ около 19:00часа върнал детето на неговия законен представител, а именно С.К. на адреса й в гр.П., ул. „В.К.“ №*.В.Л. нарушил заповедта на защита като започнал да обижда К..Тъй като не искала детето да става свидетел на тези обиди,свид.К. му казала да се прибира веднага.След като детето се прибрало обвиняемият станал много агресивен,застанал на вратата така,че К. не могла да я затвори,отправил обиди към нея „курва,нещастница“ и закани с думите „ки те заколя и ки те закопам в собствената ти градина“, и я изблъскал по ръката в опита й да затвори вратата.Като причина за агресивното му поведение се установи най-вероятно заявеното от свид.К.,че ще се премести с детето да живеят в гр.С. и така В.Л. няма да може да го вижда.Свидетел на изречените думи спрямо свид.К. станал нейния баща-свид.А.К.,който установявайки,че дъщеря му са бави,а детето е вече при тях,излязъл да терасата ,за да види какво се случва.В този момент чул изречената от обвиняемия реплика:“ки те заколя и ки те запокапам в собствената ти градина“.Силно ядосан свидетелят незабавно тръгнал към двора,но излизайки отвън установил ,че обвиняемият си е тръгнал ,а дъщеря му се прибира.Тъй като и двамата били потресени от случилата си ситуация ,свид.А.К. казал на дъщеря си незабавно да отиде в полицията и да подаде жалба по случая.Още същата вечер С.К. подала жалба,която ръкописно написала върху бланка, предоставена и в полицейското управление с дата от 28.02.2021г,с поставен входящ №0001678/01.03.2021г Установяват се влошени отношения между бившите съпрузи,които продължават и до днес.При случайни срещи ,обвиняемият е отправял обидни думи към свид.К.,качвал се през тересата на дома й, хващал се за стъклото на колата и отказвал да се пусне.Свид.А.К. сочи за пререкания за рождените дни на детето и „пиянски истории“.
Подсъдимият оспорва обвинението като счита,че депозираната жалба по разглеждания случая е реакция на подадени от него сигнали до различни институции във връзка с неизпълнението от страна на С.К. на режима за лични контакти на бащата с детето и невъзможността да го вижда в определените му дни съобразно постановеното съдебно решение. В тази насока се събраха писмени доказателства-на 16.02.2021г обвиняемият В.Л. е изпратил нотариална покана с рег.№923,получена от С.К. на 18.02.2021г.На 25.02.2021г е депозирал жалба в Дирекция „Социално подпомагане“ –П. срещу действията на майката и молба за съдействие да вижда детето си,тъй като майката се стреми да отдалечи детето от него.Проведени са консултации както с родителите,така и с детето като при проведеното социално проучване 3 не е констатиран риск за правилното физическо,психическо и емоционално развитие на малолетното дете.
Представени са писмени доказателства,следващи датата на процесния случайжалба до Дирекция „Социално подпомагане“ от 13.04.2021г ,Разпореждане от държавен съдебен изпълнител от 11.05.2021г за образуване на изпълнително производство във връзка със спазване режима на лични контакти на детето с бащата,жалба на В.Л. до РП-Б. от 26.08.2021г против С.К. за неспазване на постановеното съдебно решение относно личните му контакти с детето и искане да бъде образувано наказателно производство при наличие на данни за престъпление.По повод на тази жалба РП-Б. е постановила отказ да се образува наказателно производство след проведена полицейска проверка.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
От така изложената фактическа обстановка и анализа на събраните по делото доказателства,съдът прие,че обвиняемият ВЛ. ИВ. Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.296,ал.1 НК,поради което го призна за виновен за това,че на 28.02.2021година, около 19:00 часа в гр.П., ул.“В.К.“№* е започнал да блъска бившата си съпруга С.
Ал. К., като и е отправил обиди и закани, а именно казвал й е „ки те заколя и ки те закопам в собствената ти градина“ и с тези действия не е изпълнил Заповед за защита по чл.15, ал.2 от Закона за защита от домашното насилие, издадена на 08.02.2019година по гражданско дело №46/2019година, по описа на Районен съд гр.П., в сила от 16.02.2019година, съгласно която му е наложена мярка по чл.5, ал.1 т.1 от ЗЗДН, като е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. Ал. К. ,като го оправда по отношение на посоченото в обвинението,че блъскането е осъществено „във врата“.
Обвиняемият оспорва обвинението,считайки ,че депозираната жалба от свид.С.К. представлява единствено реакция на неговото поведение ,насочено към търсене на правата му по законовия ред относно спазване режима на лични контакти с детето.Съдът не възприе тази позиция на обвиняемия и счита същата единствено за негова защитна теза в производството.
Обвиняемият не оспорва мястото и времето,посочени в обвинението,но твърди,че не е възниквал конфликт със свид.К.,не е отправял обиди и закани към нея,не е имал и физически контакт с нея.
За да е налице съставомерност на деянието по чл.296,ал.1НК от обективна и субективна страна е необходимо установяването в съвкупност на следните елементи от фактическия състав:
-издадена Заповед за защита срещу дееца в полза на дадено лице;
-заповедта да подлежи на изпълнение;
4
-заповедта да е съобщена на дееца, тоест той да запознат с нейното съдържание и задължението да я спазва;
-неизпълнение на заповедта, тоест извършване от дееца на такова действие и/или бездействие, което противоречи с разпорежданията в заповедта.
Следва да се отбележи,че Закона за защита срещу домашното насилие предвижда два вида заповеди за защита:Заповед за защита по чл.15 от ЗЗДН,която се издава при уважаване на молбата за защита, след приключване на производството пред гражданския съд и произнасянето му по същество на делото с решение. С тази заповед съдът налага една или повече мерки за защита,както и Заповед за незабавна защита по чл.18 ЗЗДН,която се издава при данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице в срок до 24 часа от получаването на молбата.
В настоящия казус спрямо обвиняемия е издадена Заповед за защита срещу домашно насилие на осн. чл.15,ал.1,т.1 от ЗЗДН.
С оглед целите, които си поставя законодателят, а именно да осигури ефективна защита на пострадалите срещу актове на домашно насилие- двата вида заповеди се ползват с еднаква степен на закрила, включително и от наказателното право, респективно съставомерно по чл.296 НК е нарушаването на която и да било от тях.
В конкретния случай е инкриминирано неизпълнението на заповед за защита срещу домашно насилие от 08.02.2019г. по чл.15,ал.2 от , ЗЗДН,с която спрямо В.Л. е наложена мярката по чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН,а именно да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. Ал. К..
Така описаната заповед още на същия ден е връчена лично на обвиняемия Л.,видно от отразеното в протокола от съдебното заседание ,проведено по гражданско дело №46/2019г по описа на РС-П.
За преценка наличието на последния елемент от фактическия състав на престъплението по чл.296,ал.1 НК следва да бъде изследвано съдържанието на процесната заповед за незабавна защита от 08.02.2019г.С нея обвиняемият се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие /физическо и психическо/ спрямо бившата му съпруга С.А. Л.а.Така издадената заповед е безсрочна,тъй като с нея е определена мярка по чл.15,ал.1,т.1 от ЗЗДН.